Акт от 18.01.2017, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е гр.***, 18.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***ският районен съд, ІІ -ри гр.състав, в публичното заседание на деветнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА при секретаря Г.Н. като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 6178 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на ***, гр.*** от изп.директор *** против Р.Б.К. ***, в която се твърди, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по която е образувано ч. гр.д 4279/16г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е заплатил използваната за периода 01.11.2013г-30.03.2016г. топлинна енергия в размер на 441,25лв главница и сумата 63,71 лв лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 07.06.2016г. и не е погасил задълженията си. Направено е искане за конституиране на трето лице помагач на ищеца ***. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 441,25 лв представляваща главница за периода 01.11.2013г-30.03.2016г. и сумата 63,71 лв лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 07.06.2016г, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК не е представил писмен отговор.В съдебно заседание процесуалния представител на ответника адв. В. е признал предявените искове в размерите, в които са предявени в исковото производство.

С оглед направеното признание на иска, ищецът в съдебно заседание е изразил становище съдебното дирене да бъде прекратено и съдът да се произнесе с решение по реда на чл. 237 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, по реда на чл.237, ал.1 от ГПК, с оглед на изрично заявеното от ответника в отговора на ИМ признание на иска, в рамките на предявеният му размер.

Настоящето решение, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, се постановява въз основа на направеното от ответника признание на иска, в с.з., поради което същото не следва да се мотивира по същество. Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, същото произтича от договорни отношения между страните; страната, направила признанието може да се разпорежда с него-чл.237, ал.3 от ГПК

По разноските

Ищецът е направил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Представен е списък на разноски, който включва 360 лв за юрисконсултско възнаграждение, 100лв представляваща разноски за ВЛ и 75лв за държавна такса. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 360,00 лева, а в размер, определен от съда /съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства/, или в размер на 150,00 лева. Съображенията на съда за това са следните - съществува разлика в правния статут на адвоката и юрисконсулта, която се дължи на съществените разлики в правната природа на договора за поръчка и трудовия договор. Тази разлика и това, че чл.78, ал.8 от ГПК не препраща изрично към от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., водят съда до извода, че адвокатското възнаграждение за юрисконсулта следва да определя от съда при всеки конкретен случай съобразно правната и фактическа сложност на делото и материалния интерес, без обаче тази преценка да е обвързана от минимумите, предвидени в Наредба №1 от 9 юли 2004 г, тъй като тази наредба е приложима само за лица, осъществяващи свободна професия в защита правата и интересите на гражданите, като целта е да се уреди конкуренцията пазара на адвокатската услуга във връзка с минималния размер при уговарянето на възнагражденията. С оглед различията в условията, при които се упражняват двете професии, не може да се приеме, че възнаграждението, което се присъжда на юрисконсултите на основание чл.78, ал.8 от ГПК, е адвокатско по смисъла на Закона за адвокатурата и да се прилагат правила, които са предвидени в наредбата. Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК не фиксира размер на възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща към Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази обема и качеството на положения труд. Ето защо съдът счита, че на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за установителното производство в размер на 150,00 лева.

Ответникът е направил искане за присъждане на разноски по компенсация.

Представен е договор за правна помощ, от който е видно че е направил разноски в размер на 50 лв. които са платени в брой.С оглед изхода на делото в исковото производство и признанието на иска съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите 75 лв за държавна такса, 150 лв за юрисконсултско възнаграждение и 100 лв за ВЛ.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 136,82 лв за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв. Ответникът е направил разноски за адвокат в размер на 500 лв. С оглед уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата23,38 лв, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 463,09 лв следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 439,71 лв представляваща деловодни разноски по компенсация в заповедното производство По изложените съображения съдът

Р Е

Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че Р.Б.К., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ***” ЕАД с *** с адрес на управление гр.***, ***, представлявано от законния си представител *** сумата 441,25 лв представляваща главница за периода 01.11.2013г-30.03.2016г. и сумата 63,71 лв лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 07.06.2016г, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 13.06.2016г.до окончателното изплащане на същата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 6178/2016г по описа на ПлРС ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Р.Б.К., ЕГН**********,*** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от законен представител *** сумата 75 лв за държавна такса, 150 лв за юрисконсултско възнаграждение и 100 лв за ВЛ, представляващи направени разноски по делото.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от законен представител *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Б.К., ЕГН**********,*** да сумата 439,71 лв лв представляваща деловодни разноски направени в заповедното производство по компенсация.

Решението се постановява по реда на чл.237, ал.1 от ГПК решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: