Решение № 103 от 13.06.2022, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 279/2021
- Вид
- Решение № 103
- Подписан
- 13.06.2022
- В сила
- 31.10.2022
- Състав
- ГЕОРГИ БОЙЧЕВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.26 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, ал.2 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.171, ал.2 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 103 гр. Ловеч, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310200279 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-001683 от 18.12.2019 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са наложени на Д. ИЛ. В. от гр.Ловеч, административни наказания на основание чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са му отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят В., който чрез адвокат С.С. от АК Ловеч го е обжалвал и моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно издадено. Изтъква, че на посочената в постановлението дата и час автомобилът му е имал технически проблем и не е можел да запали. Сочи, че се е опитал да го избута, за да не пречи на движението пред блок 122 до блок 108, което разстояние е около 30 метра. Категоричен е, че автомобилът е имал технически проблем и не е можело да бъде запален двигателя, за да се управлява. Заявява, че влязъл в автомобила, за да говори по телефона, търсейки помощ, когато дошли органите на Пътна полиция и вместо да го попитат какъв е проблема, поискали да го изпробват за употребата на алкохол. Изтъква, че през време на проверката е бил изнервен, може би и превъзбуден и за него останало непонятно искането на хода на полицейските служители. Категорично твърди, че не е управлявал автомобила, т.е. не е имал качеството на водач, а на пазач на автомобила.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят В. не се явява. Представлява се от процесуалния му представител адвокат С.С. от ЛАК. Последният поддържа жалбата 1 срещу наказателното постановление и пледира за отмяната му изцяло, като незаконосъобразно издадено. Акцентира на обстоятелството, че жалбоподателят В. не е извършил нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като не е имал качеството на водач на МПС, поради което и не е бил длъжен да дава проба за употребата на алкохол. Обсъжда свидетелските показания по делото и счита за безспорно установено твърдяното от жалбоподателя, че се е опитал само да запали двигателя на автомобила, но не е успял. Сочи, че свидетелката подала сигнала до полицията го е направила прибързано.
Поради тези съображения пледира за отмяна на наказателното постановление. Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски, както и тези при предходното разглеждане на случая.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. Заявено е и възражение за прекомерност на претендираните разноски, в случай, че жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Й.
С. Й., Д. КР. АТ., Д. В. Т., Пл. П. П. и М. Р. Д., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 09.12.2019 г., около 16:00 часа свидетелката Д.А., заедно с детето си пазарувала в хранителен магазин в кв.„********“ в гр.Ловеч. Задно с нея в магазина пазарувал и мъж, който направил впечатление, че мирише на алкохол и е неадекватен. Продавачка в магазина била свидетелката Д.Т., на която също направило впечатление, че мъжът е употребил алкохол. Мъжът излязъл първи от магазина, а след него, като напазарувала, около 16:15 часа излязла и свидетелката А.. Навън тя видяла мъжът, който преди нея бил в магазина да потегля управлявайки лек автомобил. Същият помъчил да обърне посоката на движение на автомобила, но не успял и се качил на тротоара, като за малко щял да удари свидетелката А.. Колата изгаснала и мъжът слязъл и отворил капака. Тогава свидетелката А. се обадила на тел.112 и влязла обратно в хранителния магазин и разказала на свидетелката Т. какво се е случило навън. Т. също излязла пред магазина и видяла, че автомобилът бил спрян в средата на пътното платно, а мъжът, който малко преди това пазарувал при нея в магазина стоял облегнат на него.
На подадения сигнал на тел.112 се отзовали свидетелите П.П. и М.Д. – служители в РУ на МВР Ловеч. Двамата установили спрелия в средата на пътното платно автомобил, който бил марка „*********“, като вътре в него, зад волана бил седнал мъж. Свидетелите го попитали какъв е проблема, но мъжът им отговарял неадекватно, като според свидетеля Д. видимо бил употребил алкохол. Свидетелите Д. и П. помогнали на мъжа да премести автомобила, като го избутали встрани на пътя, за да не пречи на движението. Разговаряли със свидетелката А., на които тя обяснила какво се е случило. Разговаряли също и със свидетелката Т. и тя им обяснила, че преди това мъжът е пазарувал при нея в магазина.
Свидетелите П. и Д. извикали за съдействие колегите си от сектор „Пътна полиция“ и 2 място пристигнали свидетелят Й.Й., който заварил мъжа, за който му посочили, че управлявал лекия автомобил „*********“ облегнат на оградата на намиращата се в близост детска градина. След като разговарял с колегите си П. и Д., както и със свидетелката Д.А., Й. установил самоличността на мъжа – това бил жалбоподателя Д.В. от гр.Ловеч. И на свидетеля Й. В. се сторил неадекватен, тъй като на всичките му въпроси и след като го попитал дали ще даде проба за употреба на алкохол с техническо средство отговарял с „Извинявам се“. Свидетелят Й. няколко пъти го приканил да даде проба за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, като му обяснил, че ако откаже ще му състави АУАН, но Д.В. мълчал и не пожелал да даде проба.
Свидетелят Й. издал на Д.В. талон за медицинско изследване № 0043387 /л.7 от н.а.х.д.№ 711/2020 г./, в който талон посочил, че следва да се яви в ЦСМП Ловеч до 45 минути от връчването на талона за даване на кръвна проба. В. отказал да подпише и получи талона, като отказа му бил удостоверен с подписа на свидетеля М.Д..
Няма данни по делото и не бяха ангажирани доказателства в тази насока, че в дадения в талона срок, жалбоподателят В. да е дал кръв за изследване.
Свидетелят Й. съставил на жалбоподателя АУАН бланков № 133456 от 09.12.2019 г., като в него посочил, около 16:15 часа в гр.Ловеч, ж.к.„********“, до блок номер 122, с посока на движение блок № 108, управлявал лек автомобил „********* 156“ с рег.№ ** **** **, собственост на „********“ ЕООД. Отразено е в акта, че В. отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол „Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен № ARBB-0039. Актосъставителят приел, че Д.В. нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП. Отразил е и обстоятелството, че на В. е бил издаден талон за медицинско изследване.
Като свидетели очевидци по акта се подписали Д.А. и Д.Т..
По така съставеният му акт жалбоподателят не е вписал възражения. Отказал да подпише акта и да получи препис от него, като отказа му бил удостоверен с подписа на свидетеля П.П..
Няма данни по селото в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Д.В. да е представил пред наказващия орган писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него, като в допълнение наказващият орган посочил и обстоятелството, че В. не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Наказващият орган преценил, че с действията си жалбоподателят В. нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и му наложил предвидените в нея санкции „глоба” и „лишаване от правото да управлява МПС”.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
3
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.10-11 от н.а.х.д.№ 711/2020 г./.
На жалбоподателя В. е вменено нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, която в частта си за установяване употребата на алкохол предвижда санкция за нарушител – водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство или не е изпълнил даденото му предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Алинея 4 на същия текст указва, че редът по който се установява употребата на алкохол в кръвта на водачите на МПС или други упойващи вещества се определя с наредба, каквато в случая е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (ДВ, бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр.81 от 2.10.2018 г.).
В настоящият случай съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че на посочените в НП място, дата и час, жалбоподателят В. е управлявал посочения лек автомобил, т.е. притежавал е качеството „водач“ по смисъла на § 6, т.26 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Доводите в тази връзка на процесуалния представител на жалбоподателя са неоснователни, тъй като се опровергават от събраните по делото гласни доказателства.
На първо място – това са показанията на свидетелката Д.А., която е очевидец на случилото се и е категорична, че жалбоподателят В. е управлявал автомобила. Същата е придобила впечатление от В. още в хранителния магазин, след което ясно го е видяла да управлява автомобила, когато желаейки да смени посоката на движение го е качил на тротоара – действие, което свидетелката е възприела и като опасност да бъде ударена. Не се установиха по делото причини, които да навеждат на извод за съмнения относно достоверността и обективността в показанията на А.. Същата не е познавала отпреди случая жалбоподателя и няма основания да се счита, че по някакъв начин е била предубедена спрямо него и да желае уличаването му в извършването на противозаконно деяние.
На следващо място - показанията на А. изцяло се подкрепят и кореспондират с тези на останалите разпитани по делото свидетели, които макар и да не са очевидци на момента, когато жалбоподателя е управлявал лекия автомобил, то са единодушни в това какво им е споделила веднага след видяното свидетелката А.. Освен на свидетелката Т., за станалото пред магазина А. е споделила и на пристигналите на място полицейски служители – свидетелите Д. и П., както и в последствие и на актосъставителя Й.Й.. Всичките те, независимо един от друг сочат едни и същи обстоятелства, които А. им е казала на място.
Ето защо, съдът изключва и като възможност показанията на свидетелката А. да се 4
„формирали“ в последствие и с оглед желание да уличи жалбоподателя в извършването на нарушение. За пълна корелация между показанията на свидетеля – очевидец А. с тези на останалите разпитани по делото свидетели сочи и факта, че същите съвпадат и в детайли, които не са пряко свързани с факта на управление на автомобила от страна на жалбоподателя В.. Например, А. сочи, че когато са пристигнали първите полицейски служители (свидетелите П. и Д.) те са заварили В. седнал в автомобила, зад волана. Това обстоятелство категорично се потвърждава от показанията на П. и Д.. След това, А. заявява, че когато са дошли другите полицейски служители – свидетелят Й.Й., жалбоподателят вече е бил извън автомобила, облегнат на оградата на детската градина – факт, който и Й., независимо от нея потвърждава.
Ето защо, съдът намира за безспорно установено, че непосредствено преди да бъде проверен и поканен да даде проба за алкохол с техническо средство, жалбоподателят В. е управлявал лекия автомобил „********* 156“ с рег.№ ** **** **, т.е. имал е качеството „водач“ по смисъла на § 6, т.26 от ДР на ЗДвП.
Разпечатката съдържа 34 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6690e07-c3ae-44ff-a1cb-50d2b0e10361