Определение № 16 от 09.01.2025, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Частно наказателно дело № 20245330206963 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 НПК.

Обжалвано е постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 11.12.2024г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 35/2024г по описа на РУ Труд при ОДМВР гр.Пловдив.

Срещу това постановление в законоустановения срок след получаване на преписи е постъпила жалба от С. Н., чрез адв. Д. Д. – АК -Сливен, в качеството му на повереник на жалбоподателя срещу цитирания прокурорски акт, с която предлага цитираното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и върнато на РП, без да се сочи на конкретни процесуално следствени действия , които би следвало да се извършат.

Съдът, след като се запозна със събраните по досъдебно производство № 35/2024г по описа на РУ Труд при ОДМВР гр .Пловдив доказателства, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същността си - неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Досъдебно производство№ 35/2024г по описа на РУ Труд при ОДМВР гр .Пловдив е било образувано и водено за престъпление по чл.131 ал.1,т.5а вр. с чл. 130,ал.2 от НПК,като по него е привлечена в качеството на обвиняема О. А. Д..

1

Било е установено, че жалбоподателят С. Д. и обвиняемата О. А. Д. били сключили граждански брак през 2009 г. , а самият Д. и обвиняемата живеели в къща, находяща се в ***. От бракът им имали две деца - св. В.С.Д. /на 14 г./ и Б.С.Д. /на 8 г./.

До 2023 г. отношенията между жалбоподателя и обв. Д. постепенно се влошавали, възниквали скандали, за които свидетелства лицето Т. Б., който живеел в съседство и често чувал как Д. говорела на висок тон към жалбоподателя, както и към техните деца - В. и Б. Д.и.

На 17.12.2023 г. Б. Д. бил на състезание, след което заедно с жалб. Д. се прибрали в къщи, където бил и другият им син В.. Вечерта около 21.00 ч. и обвиняемата се прибрала, тъй като посещавала курсове по английски език, при което С. Д. я помолил да отиде в хола, за да може той да приспи сина им Б. . Д. от своя страна заявила на жалбоподателя, че тя ше стори това, при което отишла в спалнята, заедно с Б. Д.. В другата стая останали жалб. Д. и другият им син - В. . С. Д. казал на В. , че трябвало да пие хапчета за главоболие, тъй като имал тежък ден. Обвиняемата чула част от разговора, като й се сторило, че синът й В. е казал на нея да пие хапчета, поради което тя излязла от стаята, където приспивала Б. Д., отшила в стаята, където се намирали жалбоподателя и другият им син и ги попитала защо й казват да пие лекарства. Св. В. Д. през това време седял на стол до бюро, О. Д. се приближила до него, при което В.

Д. неволно я ударил , но веднага след това й се извинил, тъй като не го бил направил нарочно. Обвиняемата го попитала на висок тон защо я е ударил, а жалбоподателят Д. се оттеглил във всекидневната и легнал на дивана. Д. отишла при него като в същото време и двамата им сина се намирали в стаите си при затворени врати и без видимост към всекидневната.

В този момент, докато обвиняемата и жалбоподателя били във всекидневната, между тях възникнало спречкване, при което започнали взаимно да се бутат, вследствие на което жалб. Д. получил кръвонасядание на шията, охлузвания и кръвонасядания на лявата предмишница, рамото на обвиняемата било зачервено, а потникът, с който бил облечен С. Д. бил скъсан.

След приключване на скандала и двамата последователно - първо обв.

Д. в 21.30.34 ч. подала сигнал на тел. 112, а след това и жалб. Д., в 21.30.53 ч. също подал сигнал на тел. 112. На мястото били изпратени полицейски служители при РУ - Труд - св. Т. Х. Г. и св. Х. Г. О., които били на смяна на 17.12.2023 г.

Междувременно Обв.Д. се свързала с тяхна обща семейна позната - св.

Д. Р. К., като й обяснила за възникналия скандал и я помолила да отиде до дома им и да вземе при себе си децата им В. и Б. Д.и, докато нещата се успокоят. Св. К. отишла в дома на Д.и преди пристигането на полицейските служители, като й направило впечатление, че О. Д. била със зачервяване на рамото, а потникът на жалбоподателя бил скъсан. Малко след това на мястото пристигнали и св. Т. Г. и св. Х. О., които при влизането си констатирали, че жалб. Д. бил в едната стая със скъсан потник и леко зачервяване в областта на шията, а в другата стая били обв. О. Д., св. Д. К., св. В. Д. и св.Б. Д.. Тъй като при пристигането им скандалът бил приключил, св. Т. Г. и св. Х. О. предупредили устно жалб. С. Д. и обв. О. Д. да решават всички спорни 2 въпроси по установения в закона ред и впоследствие си тръгнали.

На следващия ден — 18.12.2023 г. С. Д. посетил отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - Пловдив, като му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 1534/2023 г. На 20.12.2023 г. св. В хода на разследването била изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 12/2024 г., видно от заключението на която било установено, че при възникналия скандал на 17.12.2023 г. на жалбоподателя Д. били причинени кръвонасядане на шията, както и охлузване и кръвонасядания на лявата предмишница, като му били причинени болка и страдание без разстройство на здравето.

На база така установените факти и обстоятелства, представителят на РП-Пловдив е приел, че въпреки извършените възможни и необходими процесуално-следствени действия не са били събрани категорични доказателства, водещи до единствения възможен извод - за извършено умишлено от страна на обв. О. Д. престъпление по чл. 131, ал. 1, т.5а, вр. чл.

130, ал. 2 от НК, тъй като за престъплението по чл. 131, ал.1, т. 5а от НК се изисква да бъде причинена телесна повреда в условията на домашно насилие и на първо место, от обективна страна се изисква да бъде причинено телесно увреждане на пострадалия - засягане на здравето му, което да се квалифицира като тежка, средна или лека телесна повреда по смисъла на чл. 128, чл. 129 или чл. 130, ал. 1 или ал. 2 от НК. Също така от обективна страна е необходимо така причиненото телесно увреждане да бъде причинено в условията на „домашно насилие“, за което дефиниция е дадена в чл. 93, т. 31 от НК, която гласи: „Престъплението е извършено "в условията на домашно насилие", ако е извършено чрез упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство“.

Правилно представителят на публичното обвинение е приел , че от събраните в хода на разследването доказателства се установява, че на 17.12.2023 г. между св. С. Д. и обв. О. Д. действително е възникнал скандал, като в хода на скандала имало и физическо съприкосновение между двамата, вследствие на което, видно от заключението на изготвената в хода на разследването СМЕ № 12/2024 г., на св. С. Д. били причинени кръвонасядане на шията, както и охлузване и кръвонасядания на лявата предмишница, като му били причинени болка и страдание без разстройство на здравето. В хода на разследването, от разпита на св. Д. К., която пристигнала след приключване на скандала, обв. О. Д. също имала леко зачервяване на рамото. Установено е също така, че св. В. Д. и Б. Д. в момента на скандала са се намирали всеки в своята стая, чиито врати били затворени и не възприели точно действията на св. С. Д. и обв. О. Д.. Така в момента на скандала във всекидневната в дома им са били единствено св. С. Д. и обв. О. Д., като версията за случилото се на всеки от тях, а именно кой пръв е започнал скандала и как точно са били причинени уврежданията - умишлено или при отбраняване, не може да бъде проверена с други доказателствени средства, въпреки извършените възможни процесуално-следствени действия, поради което други правни изводи в тази 3 връзка не могат да се направят и от подадените сигнали на тел. 112 от обв. О.

Д. в 21.30.34 ч. и от св. С. Д., в 21.30.53 ч., тъй като времето на подаване на всеки от тях е през интервал от няколко секунди.

Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя извода на представителя на районна прокуратура, че въпреки установените спрямо жалб. Д. травматични увреждания, изразяващи се в кръвонасядане на шията, както и охлузване и кръвонасядания на лявата предмишница, довели до болка и страдание без разстройство на здравето, в условията на „домашно насилие“, доколкото заедно с обв. О. Д. са били съпрузи, то с оглед събраните доказателствени материали в хода на разследването не може да бъде направен категоричен извод за осъществяване от субективна страна, при форма на вината пряк умисъл, на състава на престъплението, за което е самата Д. е била привлечена към наказателна отговорност, а именно по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

Съдът счита , че правилно и обосновано прокурорът е приел, че са налице основанията на чл. 243, ал. 1, т. 2 и чл. 243, ал. 2 от НПК, поради което и законосъобразно е прекратил наказателното производство поради недоказаност на обвинението за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

5а вр. чл. 130, ал. 2 от НК от страна на обв. О. А. Д..

Предвид изложеното дотук Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 11.12.2024г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 35/2024г по описа на РУ Труд при ОДМВР гр.Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаването му от страните пред Пловдивски окръжен съд.

Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя С. Н. Д. и на РП гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4