Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 48 от 21.02.2022, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно частно гражданско дело 29/2022
Вид
Определение № 48
Подписан
21.02.2022
В сила
21.02.2022
Състав
ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, БОРИС ДИМИТРОВ ЦАРЧИНСКИ

Цитирани разпоредби

  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48 гр. Търговище, 21.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20223500500029 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от “Профи Кредит България” ЕООДгр.София, ЕИК 175074752 против разпореждане №5/06.01.2022г., постановено по ч.гр.д.№4/2022г. на Районен съд-Омуртаг в частта му, с която е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Д. В. Д. от [населено място] за сумата 1020.48 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода 15.10.2020г.03.11.2021г. по договор за потребителски кредит №40000 545529/08.07.2020г.

С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на разпореж-дането и за уважаване изцяло на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно с разходите за държавна такса и юрисконсултстко възнаграждение.

След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира следното:

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в посочената част е обоснован с довод за вероятна неравноправ-ност на договорните клаузи относно възнаградителната лихва и допълнителните услуги.

По силата на писмен договор за потребителски кредит №40000 545529/08.07.2020г. с кредитора “Профи Кредит България” ЕООД-гр.София 1 на ответника е предоставена сума в размер на 3 000 лв. за 24 месеца, при ГПР 48.46 % и възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 3 000 лв. или срещу сума от 3 000 лв. ответникът е длъжен да върне 7 444.42 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя-сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита-§1, т.1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания.

В конкретния случай, в представения договор са посочени отделни параметри на задължението, но няма информация как се определя на ГПР, предвид чл.19, ал.1 от ЗПК.

А такава информация е необходима, за да се прецени дали в ГПР не е включена и стойността на посочените допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане на искането и възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, съставляват именно действия по усвояване и управление на кредита и са присъщи на всеки кредитен договор, условията на който могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие на страните, без да е необходимо това да бъде оформено като допълнителен пакет услуги и заплащано допълнително от кредитополучателя.

В тази насока, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, при което е налице не само нелоялна търговска практика в отклонение изискването за добросъвестност, за което е ангажирана отговорността на кредитора в други производства (решение №10606/08.07.2019г. по адм.д.№13144/2018г. на ВАС ), но и посоченото съглашение, предвид стойността на допълнителните услуги в размер на 3 000лв., равняваща се на размера на основното задължение от 3 000 лв., води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

При тези обстоятелства, искането на заявителя се основава на неравноправна клауза по договора, сключен с потребител по смисъла на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, поради което отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да 2 бъде оставена без уважение.

С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.

Въз основа на изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “Профи Кредит България” ЕООД-гр.София, ЕИК 175074752 против разпореждане №5/06.01.2022г., постановено по ч.гр.д.№4/ 2022г. на Районен съд-Омуртаг в частта му, с която е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Д. В. Д. от [населено мяста], ЕГН:********** за сумата 1020.48 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода 15.10.2020г.-03.11. 2021г. по договор за потребителски кредит

№40000545529/

08.07.2020г., като

НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3