Разпореждане № 2072 от 08.08.2023, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2072 гр. София, 08.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Наказателно дело от общ характер № 20231100202399 по описа за 2023 година

Днес, 15.06.2023 г., Петя КРЪНЧЕВА – съдия-докладчик при Софийския градски съд, след като се запознах с материалите по НОХД № 2399/2023 г. по описа на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 4 състав, с тези по досъдебно производство № 33/2016 г. по описа на СП – СО, пр. пр. № 294/2015 г. по описа на Специализирана Прокуратура, както и с повдигнатите обвинения срещу Г. М. Д. – за престъпления по чл.321, ал.6 от НК и по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК; П. Т. Д. – за престъпления по чл.321, ал.6 от НК и по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК; И. П. Д. – за престъпление по чл.321, ал.6 от НК и по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК и срещу Х. Д. Г. – за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, намирам, че не са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на делото от СГС въз основа на внесения обвинителен акт срещу посочените обвиняеми лица, извършвайки в тази връзка проверка по реда на чл.247б, ал.2 и ал.3 НПК, тъй като делото е подсъдно на друг съд, в който смисъл установих следното:

Пред СП – СО е било образувано и воденото досъдебно производство № 33/2016 г. по описа на СП – СО, пр. пр. № 294/2015 г. по описа на Специализирана Прокуратура, във връзка с установени данни за извършено престъпление по чл.321, ал.6 от НК, вр. чл.255 НК, от обвиняемите по делото лица Г. М. Д., П. Т. Д. и И. П. Д., в периода месец януари 2014 г.

– месец декември 2014 г. В хода на провелото се разследване по цитираното досъдебно производство № 33/2016 г. по описа на СП – СО, е била извършена преценка от разследващия орган и от наблюдаващия делото прокурор, и за осъществено посегателство срещу данъчната система на Р България, както и, че съпричастност към престъплението по чл.255 НПК, имат обвиняемите Г. М. Д., П. Т. Д., И. П. Д. и Х. Д. Г., поради което и с надлежни постановления, същите са привлечени в това им процесуално качество, и съответно с тях са извършени необходимите процесуални действия.

Разследването по досъдебното производство е приключило и материалите по делото са изпратени на СпП, по компетентност, с изразено мнение на водещия разследването за 1 предаване на обвиняемите лица на съд за извършените от тях престъпления с посочените погоре правни квалификации.

Прокурор при СпП е упражнил правомощието си по чл. 247, ал. 1, т. 1, вр. чл. 246, ал.

1 от НПК и е внесъл в СпНС, обвинителен акт срещу имат обвиняемите Г. М. Д., П. Т. Д., И.

П. Д. и Х. Д. Г., с предложение за образуване на наказателно – съдебно производство спрямо същите за осъществени състави на престъпления, както следва: Г. М. Д. – за престъпления по чл.321, ал.6 от НК и по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК; П. Т. Д. – за престъпления по чл.321, ал.6 от НК и по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК; И. П. Д. – за престъпления по чл.321, ал.6 от НК и по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК и срещу Х. Д. Г. – за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 2414/2019 г. по описа на СпНС, IV състав.

С присъда № 260007 от 08.06.2022 г., постановена по НОХД № 2414/2019 г. по описа на СпНС, I V състав, подсъдимите Г. М. Д., П. Т. Д., И. П. Д. и Х. Д. Г. са признати за виновни по повдигнатите им обвинения за извършване на престъпления по посочената погоре правна квалификация, като са им определени съответни наказания.

Така постановената първоинстанционна присъда е протестирана от прокурор при СпП в частта относно размерът и начинът на изпълнение на наложените спрямо подсъдимите Г. М. Д., П. Т. Д., И. П. Д. и Х. Д. Г. наказания „Лишаване от свобода“, както и обжалвана от самите подсъдими чрез техните защитници, съответно – от подс. Г. М. Д., чрез назначения й служебен защитник адв.М. Д. – от САК; от подс.П. Т. Д., чрез упълномощения от него защитник адв.Р.А. – от САК; от подс.И. П. Д., чрез назначения й служебен защитник адв.К.С. – от САК и от подс.Х. Д. Г., чрез упълномощения от него защитник адв.П.К. – от САК.

Въз основа на така подадените протест и въззивни жалби срещу постановената от СпНС, I V състав присъда по НОХД № 2414/2019 г. по описа на същия съд, е образувано ВНОХД № 70/2023 г. по описа на Апелативен Съд – София, като с определение от 16.02.2023 г., I I състав при САС е насрочил разглеждането на делото в открито с.з. за 16.03.2023 г.

С решение № 138/20.04.2023 г., постановената от СпНС, IV състав присъда по НОХД № 2414/2019 г. по описа на същия съд, е изцяло отменена поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите лица, подробно изложени в акта на САС, и делото е върнато на СГС, предвид & 49 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Съдебната власт, обн. ДВ, бр. 32/26.04.2022 г., за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.

2

Така пред СГС е образуваното настоящото 2399/2023 г. по описа на Софийския градски съд, Наказателно отделение, първоначално разпределено на 17 състав, като на основание направен самоотвод на съдията–докладчик, делото е разпределено за разглеждане от 4 първоинстанционен състав.

Отчитайки изложените по-горе факти и данните по делото, съобразявайки и повдигнатите обвинения срещу Г. М. Д. – за престъпления по чл.321, ал.6 от НК и по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК; П. Т. Д. – за престъпления по чл.321, ал.6 от НК и по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК; И. П. Д. – за престъпление по чл.321, ал.6 от НК и по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК и срещу Х. Д. Г. – за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, чрез внесения обвинителен акт по досъдебно производство № 33/2016 г. по описа на СП – СО, пр. пр. № 294/2015 г. по описа на Специализирана Прокуратура, съобразявайки и разпоредбата на чл.42, ал.1 НПК, регламентираща императива по въпроса за подсъдността – в случая на цитираното производство, Съда да се произнася, изхождайки от обстоятелствената част на обвинението, както и правилото на чл.38 НПК, а така също и правилото за местната подсъдност, в частност разпоредбата на чл.36, ал.1 НПК, този състав на СГС счита, че компетентен да разгледа производството по внесения обвинителен акт спрямо посочените обвиняеми лица, е Окръжен Съд – гр. Сливен.

Няма спор, че в процесния случай, предвид конкретиката и тежестта на повдигнатите обвинения спрямо четиримата обвиняеми, приложение следва да намери правилото на чл.38 НПК, съгласно което „когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, подсъдни на различни по степен съдилища, делото за всички престъпления е подсъдно на по-горния съд, а когато съдилищата са от еднаква степен – на съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление“. В тази връзка безапелационно се установява, че се компетентният съд да разгледа воденото производство, се явява именно ОС – Сливен, доколкото на този съд е подсъдно делото за най-тежкото престъпление – в частност това по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20 от НК, твърдяно да е извършено и от четиримата подсъдими Г. М. Д., П. Т. Д., И. П. Д. и Х. Д. Г., предвид факта, че за същото се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 до 8 години, което престъпление, съобразно фактологията, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт (чл.42, ал.1 НПК), е извършено в гр. Сливен, в което населено място се твърди, че подсъдимите при условията на съучастие и на продължавано престъпление, са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, конкретно отразени във формулировката на всяко едно обвинение, представляващи дължим данък върху добавената стойност, чрез съставяне на документи с невярно съдържание, потвърждаване на неистина в подадени декларации и приспадане на неследващ се данъчен кредит.

При така очертаните фактически и правни рамки на повдигнатите срещу подсъдимите Г. М. Д., П. Т. Д., И. П. Д. и Х. Д. Г. обвинения, настоящия съдия – докладчик 3 счита, че СГС не е компетентния съд, който следва да се произнесе по същество на тези обвинения, доколкото същите обуславят разглеждането на производството съобразно внесения обвинителен акт и изложените по-горе аргументи от Съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление – в случая безспорно това е ОС – Сливен, изхождайки и от правилото, визирано в чл. 35, ал. 1 от НПК, съгласно което на Районния съд са подсъдни всички наказателни дела освен подсъдните на окръжния съд, а подсъдните на Окръжен съд дела са посочените в императивната законова разпоредба на чл. 35, ал. 2 от НПК, съобразно престъплението, за което е повдигнато обвинение пред съда, като това по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20 от НК, е сред посочените в цитираната законова разпоредба. Оттук и изводът, че делото за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20 НК, което е най-тежкото престъпление сред тези, за които е ангажирана наказателната отговорност и на четиримата подсъдими, е родово подсъдно именно на Окръжен Съд – Сливен.

На второ място и също толкова значимо е обстоятелството, че повдигнатите обвинения спрямо подсъдимите Г. М. Д., П. Т. Д. и И. П. Д., за престъпления по чл.321, ал.6 от НК, касаят местоизвършеност на същите съобразно обстоятелствената част на обвиненията – в гр. Плевен. Никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не се конкретизира, че подсъдимите Г. М. Д., П. Т. Д. и И. П. Д. са се сговорили да вършат престъпления по чл.255 НК– в гр. София. В този смисъл, липсват всякакви твърдения, че установения между тримата подсъдими сговор за вършене на престъпления по чл.255 НК, с цел да набавят за себе си имотна облага, същите са постигнали и осъществявали в гр.София, като следва да се отчете, че принципно последващото извършване на престъпления по чл.255 НК и на други места на територията на страната, в това число и в гр. София, не е определящо по отношение местоизвършеността на конкретното престъпление, доколкото сговарянето е определящото изпълнителното деяние на престъплението по чл.321, ал.6 от НК място на неговото извършване, като изхождайки от обстоятелствената част на обвиненията по този пункт, това изпълнително деяние не е осъществявано в гр. София.

Предвид посоченото в обвинителния акт място на извършване на престъплението по чл.321, ал.6 от НК, за което е повдигнато обвинение срещу подсъдимите Г. М. Д., П. Т.

Д. и И. П. Д., следва да се приеме, че по правилата на чл. 36, ал. 1 от НПК, териториално компетентен да разгледа делото се явява Окръжен съд – Плевен.

Противопоставимо на тази норма в случая, обаче, се явява правилото на чл.38 НПК, съгласно което съответно компетентният съд да разгледа делото се явява този, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление. Безсъмнено, както вече бе изтъкнато, в настоящото производство най–тежкото престъпление се явява това по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20 от НК, твърдяно да е извършено и от четиримата подсъдими Г.

М. Д., П. Т. Д., И. П. Д. и Х. Д. Г., предвид факта, че за същото с е предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 до 8 години, което престъпление е извършено безспорно извън района на гр. София. В този смисъл, цитираната разпоредба на чл.38 4