Решение № 260055 от 23.04.2021, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно гражданско дело 52/2021
- Вид
- Решение № 260055
- Подписан
- 23.04.2021
- В сила
- 21.02.2022
- Състав
- ОГНЯН КИРИЛОВ МАЛАДЖИКОВ, ДОБРИНКА САВОВА СТОЕВА, КРЕМЕНА ИВАНОВА КРАЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№260055 гр.
Силистра, 23.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Добринка Стоева
Членове: 1. Кремена Краева
2. Огнян Маладжиков при съдебния секретар Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от мл.съдия Маладжиков въззивно гражданско дело № 52 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.И.С. против Решение № 260037 от 21.12.2020 г. по гр.д.№ 482/2019 г. на Районен съд Тутракан, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Сибел Ю.Х. на бащата Ю.Х.Х. като е определено местоживеенето на детето при него на адрес общ. Силистра, с.
Брадвари, ул. „Юрий Гагарин” № 11, определен е режим на лични отношения с жалбоподателката – майка на детето, и същата е осъдена да плаща ежемесечна издръжка в размер на 162,50 лева.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е придал решаващо значение на родителския капацитет на страните, като е счел, че бащата е по-подходящият родител, който следва да бъде натоварен с непосредствените грижи за детето.
Жалбоподателката и нейният процесуален представител считат решението за незаконосъобразно, несправедливо и неправилно. Сочат доводи за едностранчив и неправилен доказателствен анализ от страна на съда. Изтъкват, че за период повече от една година бащата е взел детето при себе си само четири пъти. Един от тези пъти, при връщането, е направил скандал в присъствието на кмета на селото, заявявайки че желае жалбоподателката, а не детето. Твърдят, че бащата не плаща присъдената по привременните мерки издръжка. Оспорват извода за скандалджийския характер на майката, сочейки че той се проявява само когато има дразнители. Наблягат, че детето живее в спокойствие при майката, изградило е вече един режим и начин на живот, който ще бъде нарушен, ако решението остане в сила. Важни за отглеждането и възпитанието на детето, според тях, не са материалните условия, а майчината любов и грижа. Твърдят, че няма кой да гледа детето, когато бащата е на работа, тъй като майка му (бабата на детето) не е в състояние да го прави, защото самата тя „е на памперси“, а пълнолетната му дъщеря категорично не иска детето. Затова молят за отмяна на решението и присъждане упражняването на родителските права на майката, определяне на местоживеенето на детето при нея, определяне на режим на лични отношения с бащата според практиката на съда и осъждането му да плаща издръжка.
Въззиваемият и неговият процесуален представител намират жалбата за неоснователна. Считат, че районният съд е направил всестранен и правилен доказателствения анализ и обосновано е стигнал до извода за родителския капацитет на страните. Като крайно несъстоятелно възприемат твърдението, че пълнолетната сестра на Сибел категорично отказва да се грижи за детето. Освен това не считат, че са непреодолима трудност случаите, при които може да се стигне до отсъствие от учебни занятия, изтъквайки че в дома на ищеца живеят още трима възрастни, които биха могли да съдействат и да подпомагат изцяло усилията на бащата да отгледа и възпита детето си. Оспорват твърдението, че той не плаща издръжката, на която е осъден с привременните мерки, като твърдят да го е правил в брой, но без да иска разписка. Обръщат внимание, че за сметка на голословните, според тях, изявления в жалбата, че никой не бил казал нищо лошо за жалбоподателката, то характерът ѝ е тежък, сприхав, невъздържан, груб. Молят въззивния съд да остави жалбата без уважение като напълно неоснователна и недоказана, с произтичащите от това законови последици.
Силистренският окръжен съд, като взе предвид събраните пред районния съд и в хода на настоящото производство доказателства намира от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а въззивната жалба срещу него е неоснователна.
При спор относно родителските права съдът следва да съобрази всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – чл. 59, ал. 4 вр. чл. 127, ал. 2 СК.
Материални възможности на страните да отглеждат детето Сибел
Във въззивната жалба не се оспорва, напротив поддържа се, че материалните условия при бащата са по-добри. Окръжният съд, сравнявайки социалните доклади на компетентните служби в Тутракан и Силистра, намира, че условията в къщата в с. Брадвари са много по-добри от жилищните условия при майката. Броят на стаите – достатъчен да бъде обособена детска стая, и наличието на вътрешни санитарни помещения, в т.ч. баня, не биха били толкова важни, ако в дома на родителите на майката, където понастоящем се отглежда детето Сибел, имаше баня. Че такава там няма, се установява от свидетелските показания на водените от жалбоподателката свидетели пред районния съд – Халил и Ереджеб, както и от признанието ѝ в отговора на насрещната искова молба, че възнамерява с родителите си да построят баня.
При това положение за съда е нелогично становището в двата социални доклада на ДСП-Тутракан, че хигиенно-битовите условия в жилището в с. Преславци са добри.
Необяснимо е защо при описанието на къщата и помещенията в докладите е пропуснато да се отбележи това важно за хигиената обстоятелство. Засега липсата на баня може да не е толкова важна за детето, предвид ниската му възраст и възможността с подръчни средства да бъде изкъпано при съществуващите условия, но трябва да се има предвид, че на Сибел ѝ предстои да бъде записана на училище в първи клас през есента на 2021 г. Част от самооценката на човек се формира на база сравнението със себеподобните. И ако за възрастните е по-лесно, предвид житейския им опит и развита психоемоционалност, да степенуват по важност материалните и духовните блага, и да придадат по-голямо значение на вторите, то за децата е по-трудно. Сравнението по материален статус е неизбежно. Много трудно Сибел ще изгради самочувствие на пълноценна личност, когато започне да разбира необходимостта и обичайността в двадесет и първи век да има баня в жилището (ако ще и да е външно на основното жилищно тяло помещение), при положение че в нейния дом такава липсва. Не без значение във връзка с това обстоятелство е фактът, че тя не живее само с майка си в къщата с. Преславци, а съжителства с още двама възрастни – бабата и дядото. Колкото до намерението на жалбоподателката тепърва да построи баня, при положение че досега не го е сторила, то доказва именно липсата на материални възможности. Г.С. работи на трудов договор с основно месечно възнаграждение (преди приспадането на осигуровките и личния данък) в размер на 690,90 лева. Бабата Миневер Еюбова не получава пенсия – пише в актуалния социален доклад, а дядото Исамил Еюбов е освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК и получава инвалидна пенсия от 300 лева на месец. Този доход, без да се отчитат детските помощи по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД в размер на 40 лева и евентуалната издръжка от бащата, е крайно недостатъчен дори само за тримата възрастни от домакинството на майката.
Кореспондиращи на този извод са показанията на полицейския служител Милчев, обслужващ село Преславци, който е останал с впечатлението, че хората от семейството са бедни. Съдът намира, че материалното състояние на Г.С. не е добро, а и нейните родители – по-скоро разчитащи на нея – не са в състояние да помагат финансово за отглеждането на внучката им.
На този фон материалното положението на бащата Ю.Х. е далеч по-добро, макар да не представя доказателства за дохода си. Твърдението, че той възлиза на 2000 лева месечно е недоказано. Косвените доказателства обаче сочат на добри възможности.
Социалните доклади от ДСП-Силистра описват къщата в с. Брадвари с външна изолация и съвременна облицовка на подовете и стените в стаите, обзаведена с нови мебели. За добри доходи от труд като майстор в строителството и гледане на животни дава показания свидетелят Али – колега на жалбоподателя, а съседката му свид. Апаз е останала с впечатление, че щом строи къща, прави ѝ изолация, значи не е останал без пари. Под строеж вероятно има предвид и това, което свид. Али казва, че лятото (на 2019 г.) Ю.Х. е направил още една баня за сина си. Свидетелят Нейков – служител на МВР, познава страните от времето, когато те са съжителствали заедно в с. Брадвари. Знае, че въззиваемият е строител и изкарва нормални пари, когато има работа. Впечатленията му са, че семейните им проблеми са финансови: Г.С. споделяла, че Ю.Х. не носи пари вкъщи. Показанията на свид. Нейков са еднопосочни с тези на свидетелката Димитрова, за която упрекът, че е заинтересована, защото е била адвокат на въззиваемата страна по друго дело, и затова показанията ѝ са в негова полза, се явява опроверган. Съвпадащите свидетелски показания, напълно доказват твърденията на Ю.Х., че проблемите му с Г.С. са възникнали и са се развили, заради упреците на жалбоподателката към него и претенциите ѝ той да подпомага материално нейните родители. Нещо, което той се е опитвал да прави, като например платил е здравните осигуровки на нейния баща по повод внезапно настъпил здравословен проблем. За този случай разказва и свидетелят Али, с когото веднъж въззиваемият отишъл в с. Преславци, понеже „…нещо дядото получил удар и трябвало да се платят здравните осигуровки.“.
От значение за материалните възможности на бащата да отглежда дъщеря си е фактът, че понастоящем другите му две деца са пълнолетни, като каката Наджие работи по трудов договор (л. 28) и получава доходи – т.е. не е в тежест на семейството, а баткото Х., който е работлив, по думите на свид. Али, работи при баща си, когато е свободен.
Какво и колко точно е платено, или не е платено, от страна на бащата по присъдената привременна издръжка, не е предмет на настоящото дело. Все пак опровергани се явяват твърденията във въззивната жалба, че Ю.Х. не е плащал нито лев, след като сама жалбоподателката признава пред въззивния съд, че е получавала пари от него на ръка.
Възможност за помощ от трети лица – близки на родителите, и социално обкръжение
За тези обстоятелства се съдържат данни в социалните доклади.
В дома на майката детето съжителства със своята баба и дядо. Последният е освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК, вероятно след получения удар, за който споменава свидетелят Али. В същото населено място живеят и лелите на детето, които са част от неговия живот. Семейството не живее изолирано от съседи и роднини.
В дома на бащата
Сибел би съжителствала с пълнолетните си еднокръвни брат и сестра и баба им Рузия Гьобел. Присъствието на бабата и най-вече на каката Наджие би запълнило женския образ в живота на детето като модел на подражание. Разбира се, не може да се говори за същото по отношение на майчиния образ. Семейството на въззиваемия също не живее изолирано от съседи и роднини.
Недоказани и опровергани се явяват твърденията на жалбоподателката, че сестрата на Сибел не я желае и че бабата е „на памперси“. Определението по чл. 267 ГПК, в което тези твърдения от въззъвната жалба са докладвани, е изпратено на ДСП-Силистра заедно с възлагането да изготвят нов социален доклад. Ако имаше данни, че бабата не е в състояние да се самообслужва, социалните работници не биха написали, че тя има желание да оказва помощ в грижите за внучка си. Става ясно, че социалните работници са разговаряли с Наджие и Х. и те лично, а не по преразказ на баща им, са споделили, че с радост посрещат по-малката си сестра и са щастливи да бъдат заедно.
Окръжният съд намира, че възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, и социалното обкръжение е по-благоприятно за развитието на Сибел при бащата, отколкото в дома на майката.
Желанието на родителите
И двамата родители проявяват желание да отглеждат детето, но по-постоянен в това отношение е бащата. За майката се установи от показанията на свидетелите Ереджеб (водена от жалбоподателката) и Димитрова, че през един период от време са били разделени с въззиваемия за няколко месеца и тогава тя е живяла при друг мъж в село Сушево. В този период детето е било при бабата и дядото по майчина линия в с. Преславци, а не при бащата, който потвърждава пред окръжния съд, че детето не е било при него. Фактът, че тогава Сибел е била в с. Преславци, а не в с.
Разпечатката съдържа 36 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a66709ca-4a7f-4670-82aa-1d8811cf08d0