Решение № 137 от 11.05.2023, Административен съд - Враца
- Съд
- Административен съд - Враца
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 80/2023
- Вид
- Решение № 137
- Подписан
- 11.05.2023
- В сила
- 11.05.2023
- Състав
- МИГЛЕНА РАДЕНКОВА, ТАТЯНА ЛЮБЕНОВА КОЦЕВА, КРАСИМИР ТОМОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 7 · Закон за движението по пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
№ 137 гр. Враца, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 11.04.2023 г.
/единадесети април две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 80 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.К.Н. ***, депозирана чрез адв. Д.Х., против Решение № 6 от 04.01.2023 г., постановено по АНД № 941 по описа на Районен съд – Враца за 2022 г. С оспореното решение е потвърдено НП №22-0967-001648/25.08.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР Враца, сектор „ПП“ Враца, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на касатора е наложена глоба в размер на 50,00 лв., а за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, включително поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел нарушението за субективно съставомерно и не е взел предвид всички факти, свързани с индивидуализирането на нарушението в конкретния случай. От деянието няма настъпили щети или други вредоносни последици, липсва и потенциално застрашаване на обществените отношения, с оглед целта на закона. Твърди се наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, обосноваващи маловажност на случая.
Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП. Претендират се разноски.
Ответникът,
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява в с.з. и не взема становище по касационната жалба.
Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а решението намира за правилно. В мотивите на съда са изложени достатъчно съображения за степента на обществена опасност на деянието, предвид събраните гласни доказателства, от които се установява, че нарушителят и преди проверката е видян да управлява процесното МПС, без рег. Табели да са поставени определеното за целта място. Отправя искане към касационната инстанция да остави решението в сила.
В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От данните по делото се установява, че административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че на 10.08.2022 г. около 13:25 часа в гр. Враца, по ул. „Демокрация“ управлява собствения си лек автомобил Джип Вранглер с рег. № ***, като предната регистрационна табела не е поставена на определеното за това място. Нарушението е заснето с РСОД, с направени 2 бр. снимки, като по време на движението водачът е бил без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. За констатираното е съставен АУАН серия GA, № 744677 от 10.08.2022 г., а впоследствие е издадено НП №22-0967-001648/25.08.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР Враца, сектор „ПП“ Враца, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на касатора е наложена глоба в размер на 50,00 лв., а за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е приел в решението си, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. НП е издадено в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като описаното в него нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. И двата документа са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и начина на констатиране на същите, подробно и точно е описана правната им квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. При преценката за съответствието на процесното НП с материалния закон, във връзка с представените по делото доказателства, РС е приел, че след като оспорващият е управлявал собствения си автомобил без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобила е оборудван, както и с предна регистрационна табела, поставена не на определеното за това място, е извършил от обективна и субективна страна именно визираните в НП нарушения по чл. 137а, ал. 1 и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за които правилно са приложени съответните санкционни норми в минимално предвидения в закона размер. Обсъден е и институтът за маловажен случай по чл. 28 ЗАНН и е прието, че не са налице предпоставките за приложението му.
Решението е валидно и допустимо, постановено в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на материалния закон. Наведените с касационната жалба и в съдебно заседание доводи за противното са неоснователни.
Мотивите на въззивния съд относно компетентността на органа, липсата на съществени процесуални нарушения и правилното приложение на материалния закон при издаването на санкционния акт се споделят напълно от касационната инстанция и за процесуална икономия не следва да бъдат преповтаряни, предвид което на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК се препраща към тях.
Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и в съответствие с тях правилно е възприел фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за доказаност на визираните в НП нарушения на ЗДвП, като възраженията на оспорващия са обсъдени и приети за неоснователни.
Направена е правилна квалификация на деянията, с наложени съответни на нарушенията наказания в минимално предвидения в закона размер, поради което и на основание чл. 27, ал.
5 от ЗАНН не подлежат на допълнително редуциране от съда.
Доколкото извършеното представлява типичен случай на нарушение от този вид и не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да го отличават съществено от останалите случаи на нарушения от същия вид, независимо от обстоятелството, че няма настъпили вреди, правилно въззивният съд е приел, че не че се касае за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, за да отпадне административнонаказателната отговорност.
Достигайки до изводи за законосъобразност на оспореното пред него НП, районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна и такива не му се дължат.
От страна на ответника такива не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН Административен съд - Враца РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6 от 04.01.2023 г., постановено по АНД № 941 по описа на Районен съд – Враца за 2022 г., с което е потвърдено НП №22-0967-001648/25.08.2022 г., издадено от Началник Група в ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.