Определение № 127 от 01.04.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 127 гр. Враца, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. И.а при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора К. Н. И. като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело № 20261400200137 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на лишения от свобода И. В. М., с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Към молбата са приложени становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения М..

В съдебно заседание служебният защитник на осъденото лице-адв.Н. Р. от АКВраца, поддържа молбата и счита, че са налице всички предпоставки на чл.70, ал.1, т.1 от НК за условно предсрочно освобождаване на М.. Сочи, че същият е изтърпял необходимата част от наказанието и е дал доказателства, че се е поправил-в затвора има добро поведение, не е конфликтен и е заявил желание за включване в различни общопенитенциарни и корекционни мероприятия.

Лишеният от свобода М., по негово желание, се явява лично в съдебното заседание, поддържа молбата и становището на защитника си и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Заявява, че в затвора е осъзнал вината си и се е поправил.

Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание „лишаване от свобода“ и размера на неизтърпяната част.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца застъпва идентично становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за основателна по следните съображения:

И. В. М. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, 1 наложено с одобрено споразумение по н.о.х.д. № 231/2025 г. по описа на РС-Козлодуй, за деяние по чл.343б, ал.3 НК - управление на МПС след употреба на наркотични вещества, при първоначален строг режим.

Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание от 6 месеца лишаване от свобода в Затвора гр.Враца на 05.11.2025 г. Към датата на постановяване на настоящото определение - 01.04.2026 г. от това наказание е изтърпял 4 месеца и 27 дни, от които 4 месеца и 26 дни фактически, а от работа 1 ден. Остатъкът за изтърпяване е 1 месец и 3 дни.

От изложеното е видно, че към настоящия момент спрямо осъдения е налице първата предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 НК необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно същият фактически е изтърпял не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание.

На второ място съдът следва да прецени наличието или липсата на втората законова предпоставка, а именно дали лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.

От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че с оглед размера на наказанието и съгласно чл.122а, ал.2 от ППЗИНЗС не е изготвяна оценка на риска от рецидив за осъдения. Рискът от вреди за обществото е със средни стойности и се обуславя от характера на настоящото престъпление и криминалното минало на лишения от свобода-осъждан за престъпления по чл.195, чл.196, чл.343в НК. Рискът от вреди е насочен към всички членове на обществото. Рискът за всички останали категории е нисък.

От представените по делото доказателства и доклада на администрацията на Затвора-Враца, се установява също така, че осъденият М. заявява само частично признание на вината, като липсва дълбоко осъзнаване на обществената опасност на извършеното от него деяние (чл.343б, ал. 3 от НК). Налице е изразен модел на криминално мислене и самонадеяност, че собственото му поведение не е в разрез със законовите норми.

Съдът отчита в положителен аспект доброто поведение на л.св.М. и липсата на нарушения по време на престоя му в затвора, както и участието му в корекционна програма "Подготовка живот на свобода" и в спортни турнири. Въпреки това, законовото изискване за "убедителни доказателства за поправяне" не се изчерпва само с пасивно спазване на правилника и участието в корекционни и спортни мероприятия, което е задължение на всеки осъден. Същите сочат за добра адаптация към пенитенциарните условия, но сами по себе си не са доказателство за превъзпитание.

Поправянето изисква трайна промяна в правното съзнание, каквато в случая не се установява поради липса на пълна критичност към деянието по чл. 343б, ал. 3 НК.

Анализът на личността на осъдения, според данните от социалния доклад, сочи към ранна криминализация и неуспех на предходни пенитенциарни и пробационни мерки. Установената склонност към импулсивни действия, съчетана с нисък самоконтрол и устойчиви криминални нагласи, дефинира висок риск от бъдещо правонарушение.

От допълнително представената преписка от Затвора-Враца се установява, че след образуване на настоящото дело срещу осъдения е образувано и висящо дисциплинарно производство по реда на ЗИНЗС за притежание на забранени вещи.

Макар производството да не е приключило с влязла в сила заповед за наказание, съдът не може да игнорира фактическите данни, съдържащи се в преписката. Самото наличие на обосновани данни за дисциплинарно нарушение, дори и без влязла в сила заповед за санкциониране, компрометира извода, че процесът на поправяне е успешен 2 и необратим, а е индикация за регрес и нестабилно поведение.

Наред с това, видно от становището на администрацията на Затвора – Враца, целите на плана на присъдата не са реализирани в пълен обем, поради което е необходимо продължаване на поправителната работа в изолация, за да се гарантира, че след освобождаването лицето няма да се върне към предишния си начин на живот.

Предходните осъждания и налаганите по-леки рестрикции не са изиграли своята превъзпитателна роля. Това налага извода, че за постигане на целите на генералната и личната превенция по чл. 36 НК, наказанието следва да бъде изтърпяно изцяло.

На основание гореизложеното, съдът приема, че към настоящия момент не са налице убедителни доказателства за поправянето на осъдения М., поради което молбата за условно предсрочно освобождаване следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода И. В. М., роден на *** г. в гр.Бяла Слатина, обл.Враца, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка - в размер на 1 месец и 3 дни, от наказанието в размер на 6 месеца лишаване от свобода, определено му по н.о.х.д. № 231/2025 г. по описа на РСКозлодуй.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора гр.Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

3