Решение № 392 от 28.11.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Смолян, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. С. при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500548 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Регионална дирекция “Гранична полиция“ - Смолян, представлявана от И. С. - ВПД Директор, чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. Х., срещу Решение № 341 от 01.08.2025г., постановено по гр. дело № 661 по описа за 2025г. на Районен съд - Смолян, с което жалбоподателят на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.

187, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е осъден да заплати на И. С. Г., ЕГН **********, от гр. И., ул. „П.“ № 19, сумата от 2 598,39 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд в периода 01.11.2022г – 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2025 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 381,04 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение, считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е полаган нощният труд, начислено до 01.05.2025 г., както и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на РС - Смолян сумата от 303,94 лв., от която 153,94 лв. - държавна такса и 150 лв. - възнаграждение на вещо лице.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснован. Счита, че за 1 положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия, в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положен от него нощен труд като работещ на 12-часови смени по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който счита, че не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/2020г. от 15.03.2023г. на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 1/2020г., с което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Прави нормативен анализ на законовата и подзаконова нормативна уредба в светлината на цитираното ТР. Поддържа становище, че първоинстанционният съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон. Приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание, относимо към извънреден труд.

Намира, че неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Търси отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което претенцията се отхвърли изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции ведно с юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият в депозирания отговор разграничава безспорните по делото факти, свързани със служебното правоотношение между страните по ЗМВР, изпълнението на служебните му задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време, чрез полагане и на нощен труд във времето от 22,00 часа до 06,00 часа, както и с неоспорените изводи на ССчЕ. Твърди, че положените часове нощен труд за процесния период не са преизчислявани от ответника при заплащането на трудовите възнаграждения с коефициент 1,143.

Съгласно методологията по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143. Намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба, като подкрепя направения от PC анализ на правната уредба на нощния и извънредния труд в приложимите законови и подзаконови нормативни актове и сравнението им с уредбата на този вид труд в ЗМВР и относимите подзаконови нормативни актове. Така, съгласно чл. 140, 2 ал. 1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 - дневна работна седмица е до 7 часа. Според ал. 2 на чл. 140 нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Ал. 3 разпорежда, че работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.

В чл. 143, ал. 2 от КТ е дадена легална дефиниция на извънредния труд, а ал. 2 на същия член сочи, че извънредният труд е забранен. Съгласно чл. 146, ал. 1 от КТ продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа, а ал. 2 сочи, че с колективен трудов договор тя може да бъде увеличена до 300 часа годишно. В чл. 262 от КТ е посочен размерът на заплащане на извънредния труд - 50 на сто - за работа през работните дни; 75 на сто - за работа през почивните дни;

100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 8 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата в редакцията към релевантния период за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С изменението с бр. 66 от 24.07.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., чл. 8 от Наредбата гласи, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона за държавния служител вр. чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, в сила от 01.01.2017 г., допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22,00 ч. до 06,00 ч.) е до 0,25 лв; за положения извънреден труд се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер 50 % върху индивидуалната основна заплата. Твърди, че тези размери не са променяни в следващите редакции на наредбата. И по трите разглеждани закона на работниците или служителите, полагащи нощен труд, се полагат ободряващи напитки, храна или тяхната равностойност. Твърди, че сравнителният анализ на нормативната уредба на нощния и извънредния труд сочи, че ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Така например, освен че в КТ нощният труд е ограничен до 7 часа, заплащането на същия според този 3 нормативен акт предвижда увеличение в размер на 0.15 на сто от минималната работна заплата за всеки започнат час, но не по-малко от 1 лев на час, а със Заповед № 8121з156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя на база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм в отделни случаи би позволил заплащането на този вид труд да е по-високо от 1 лев на час. С последното изменение на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час ограничението на нощния труд според КТ. Така се прави извод, че частен охранител, работещ на трудов договор съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран поблагоприятно от служителя на МВР. Счита, че същото се отнася и за горските инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ. Единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 2 8121з-407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите издадени наредби. В тази връзка счита, че не може да бъде споделено възражението, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време /чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск /чл. 189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл. 234, ал. 1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл. 234, ал. 1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Намира, че следва да се приеме, че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд. Придобивките по чл. 178, ал. 1, т. 1—6, чл. 179, ал. 1 и ал. 4, чл.

181, ал. 1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183, ал. 1 и ал. 3, чл. 184, ал. 1, чл. 185, ал. 1, чл.

186, чл. 186а, чл. 187, ал. 5, 6 и 7, чл. 189, чл. 190, чл. 191, чл. 233 и чл. 234, чл.

238 от ЗМВР и чл. 69 от КСО, се ползват от всички държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд, работейки на смени. Описаните придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми", като „други мерки за защита" в смисъла, посочен в т. 51 от решението на СЕС по същото дело - те не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта и „не са свързани пряко с естеството на нощния труд". Счита, че следва да се отчете също, че размерите на минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка, включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ (чл. 152 —153), и по Наредба 8121з922/ 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното 4 работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са еднакви. На практика, нито в Закона за МВР, нито в мотивите за изменението му, са посочени причини, които да обосновават необходимостта от завишаване на продължителността на полагания нощен труд и премахването на коефициента 1.143 при приравняването на нощния към дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел. Или, ако се вземе предвид отново регламентацията на труда на частния охранител съгласно ЗЧОД, (който препраща към КТ за уреждане на трудовите правоотношения с тези служители), остава без отговор въпросът на базата на какъв разумен критерий трудовите правоотношения на служителите на МВР относно нощния труд са уредени по-неблагоприятно в сравнение с трудовите правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган от частния охранител. Счита, че, както сочи СЕС в своето решение по преюдициалното запитване, макар че чл. 8 и чл.12, буква "а" от Директива 2003/88 да не налагат да се приеме национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Твърди, че на 29.07.2024 г. е постановено определение на Съда на ЕС, шести състав, по „Преюдициално запитване — Социална политика Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 12, буква а) — Членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Безопасност и здраве на полагащите нощен труд — подходяща за естеството на работата им защита на работниците, които полагат нощен труд — Полицаи и пожарникари, работещи на смени и полагащи нощен труд — работници от публичния и работници от частния сектор — Равно третиране", което има пряко значение за разрешаване на висящия между страните спор. С това определение СЕС приема, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува правото във възможно най-висока степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, което отговаря на преследваната с нея цел (в този смисъл решение от 24 февруари 2022 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението", С-262/20, EU:C:2022:117, т. 79 и цитираната практика). В заключение СЕС приема, че член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г.