Решение № 234 от 14.08.2026, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Казанлък, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20265510200218 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е въззивна жалба от К. С. М. с ЕГН **********, против Наказателно постановление №25-0284-003376 от 22.01.2026г. на ВПД Началник Сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро/300 лева, за извършено нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, оспорва се извършеното нарушение, като се излагат аргументи в тази връзка.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката се явява лично и с адв.Х. М., като поддържа жалбата. Адв. М. моли съда да отмени НП и излага допълни аргументи за основателността на депозираната въззивна жалба. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В писмено становище на гл. юрисконсулт М. А. се излагат доводи за неоснователност на жалбата, иска се потвърждаване на НП.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на 1 основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 04.10.2025г. около 14,20 часа в ******, по ул.“***********“, посока югсевер, жалбоподателката е управлявала лек автомобил „**********“, с рег. № **********, нейна собственост, като до номер 42 на прав участък от пътя, при заобикаляне на паркиран лек автомобил „***************“ с рег.№ **********, собственост на Х. С. С. от гр.София го охлузва със страничната си дясна част по неговата лява част, с което допуска ПТП с материални щети.

С горното АНО е приел, че жалбоподателката е извършила :

Предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях - ПТП, с което виновно е нарушила чл.25, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, й е наложил административно наказание глоба в размер на 153,39 евро/300 лева.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН сер. GA бл. №4388999 от 04.10.2025г., съставен от С. Г. Г. - мл. автоконтрольор в РУ-Казанлък, при ОД на МВР - Стара Загора. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение, жалбоподателката не е изложила възражения срещу акта, но такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Вследствие на настъпилото ПТП на двата автомобила били причинени леки одрасквания в областта на контакта им. Във връзка с възникналото ПТП на място бил извикан патрул на РУ-Казанлък, ОДМВРСтара Загора, включително свидетелят М. И. М., който установил водачите на превозните средства, видимите щети и съставил протокол за ПТП №1877285 от 04.10.25г.

Изложената фактическа обстановка съдът н е прие за установена по безспорен и несъмнен начин о т приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - НП 25-0284-003376 от 22.01.2026г. от ВПД Началник сектор в ОДМВР- Стара Загора, РУ- Казанлък; АУАН сер. GA бл. №4388999 от 04.10.2025г.; Протокол за ПТП от 04.10.2025г.; Заповед №8121з 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; Справка за нарушител/водач на

К.

С.

М.; заверени копия на административнонаказателната преписка; писмо от Кметство ****** от 28.05.2026г.; писмо от Районен център 112- Бургас 28.05.2026г. с приложен 1 бр. CD с 3 бр. запис на разговор; писмо от ОДМВР-Стара Загора от 08.06.2026г. с приложени заверени копия на Възражение с вх.№284000 38117/09.10.2025г., подадено от лицето К. С. М., протокол за ПТП №1877285, писмо, справка, снимки-5бр., цялата преписка на НП №25 ***/10.02.2026г. и НП №25-0284-003735/22.04.2026г. на РУ Казанлък; писмо от Община Казанлък от 12.06.2026г. и показанията на свидетелите С. Г.

Г., М. И. М., Х. С. С. и И.И.М., дадени в хода на съдебното следствие.

2

От материалите по делото се установява, че между управлявания от жалбоподателката лек автомобил „**********“, с рег. № ********** и паркирания лек автомобил „***************“ с рег.№ ********** действително е настъпил контакт, в резултат на който по последния са причинени леки материални щети в лявата му част. Този факт не е спорен.

Спорно е обаче при каква конкретна пътна обстановка е предприето отклонението на жалбоподателката вдясно и каква е причината за него, както и дали от установените по делото факти може да се направи категоричен извод, че тя е нарушила задължението си по чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Именно по този въпрос съдът намира, че доказателствата по делото не обосновават извода за извършено административно нарушение.

Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДвП - Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Следователно за съставомерността на нарушението не е достатъчно да бъде установено, че при извършване на маневра е настъпил контакт между управлявания от жалбоподателката автомобил и другото превозно средство.

Необходимо е да бъде установено конкретно нарушение на изискването за безопасност при предприемане и извършване на маневрата. С други думи, следва да бъде установено, че водачът е предприел или извършил маневрата при такава пътна обстановка, при която е могъл и е бил длъжен да предвиди опасността, но въпреки това е извършил маневрата по начин, който е създал опасност и е довел до настъпването на произшествието. От описанието дадено на нарушението в АУАН, дословно пресъздадено в НП обаче липсва, конкретизиране на релевентната форма на бездействие, която актосъставителят намира за относима към поведението на жалбоподателката, а именно с което точно обстоятелство не се е съобразила същатаместоположение, скорост, посока на движение на другия участник и др.

Съдът намира, че дори и да беше надлежно описано, то нарушението не може да се приеме за доказано от обективна страна по несъмнен начин.

Безспорно е, че жалбоподателката е предприела отклонение вдясно, и че впоследствие е реализирала контакт с паркирания лек автомобил на св. Х.

С. С.. Не е доказано обаче, че именно това отклонение е представлявало несъобразена и опасна маневра по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

По делото е изложена различна версия за механизма на произшествието, според която отклонението вдясно не е било предприето произволно или поради неправилна преценка на разстоянието до паркирания автомобил, а е било реакция на възникнала непосредствена опасност от насрещно движещ се автомобил. Съгласно тази версия насрещният автомобил е навлязъл в лентата за движение на жалбоподателката, за да заобиколи 3 намиращия се в неговата лента изкоп във връзка с извършен ремонт на ВиК авария през 2025г. по ул.“***********“ в западното платно до кръстовището с ул.“***********“, вследствие на което жалбоподателката е била принудена да се отклони вдясно, за да избегне сблъсък с него. Тази версия не е опровергана по категоричен начин от събраните доказателства по делото.

Особено значение съдът придава на обстоятелството, че по делото е представена информация от общинската администрация - писмо от Кметство ******, Община Казанлък, от 28.05.2026г., с което е предоставена информация, за това, че към 04.10.2025г. на ул.„***********“ в района на №42, над кръстовището с ул.„************“ в западното пътно платно на улицата има извършвани изкопни дейности във връзка с ремонт на водопроводната мрежа и към момента на мястото на изкопните дейности, все още не е положена асфалтова настилка, от която се установява, че на процесния участък действително са били извършвани ремонтни дейности по ВиК мрежата и е съществувал изкоп в пътното платно. Това е обективно установен факт, който не произтича единствено от твърденията на жалбоподателката М..

Наличието на изкоп в едната лента за движение обективно може да доведе до промяна на траекторията на насрещно движещите се автомобили и до необходимост от навлизането им в част от съседната лента. Следователно твърдението, че насрещно движещият се автомобил е променил траекторията си именно поради наличния изкоп, не се явява произволно или лишено от житейска и фактическа логика. Това обстоятелство само по себе си не доказва, че насрещният автомобил действително е навлязъл в лентата на жалбоподателката. Но е съществено при оценката на доказателствата, тъй като прави изложената от нея версия обективно възможна и съответстваща на установената пътна обстановка.

Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля И.И.М.. Свидетелят М. е съпруг на жалбоподателката и в близки отношения със санкционираното лице, като следователно не се явява напълно непредубеден и незаинтересуван. Съдът намира, че показанията му като цяло следва да бъдат кредитирани, тъй като в основни линии кореспондират на приложените писмени доказателства. Съдът отчита, че показанията на свидетеля са повлияни от отношението му към инцидента, но въпреки това, същите предоставят достатъчно достоверна информация, която, обсъдена в съвкупност с останалите данни по делото, позволява изясняването на изложената по-горе фактическа обстановка. В случая показанията на св.М. не са изолирани от доказателствения материал. Напротив, твърдението му за наличието на препятствие в пътното платно се намира в съответствие с обективно установените данни за извършвания ВиК ремонт и наличието на изкоп. Доколкото показанията му са в съответствие с други установени по делото факти, те могат да бъдат използвани при формиране на вътрешното убеждение на съда. Същите кореспондират и с показанията на актосъставителя Г., който излага, че жалбоподателката му обяснила, че срещу нея е идвал автомобил и затова е станал инцидента.

Същевременно съдът не основава извода си единствено на тези показания. От съществено значение е именно съвкупността от доказателствата – свидетелските показания, данните за ВиК ремонта, наличието на изкоп, 4 положението на паркирания автомобил и липсата на други убедителни доказателства, които да установяват различен механизъм на произшествието.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на полицейските служители - свидетелите С. Г. Г. и М. И. М., тъй като същите са съответни на приобщените по делото писмени доказателства и по несъменен начин установяват факти, включени в предмета на доказване по делото.

Свидетелите потвърждава авторството и достоверността на изложеното в съставените от тях писмени доказателства - АУАН сер. GA бл. №4388999 от 04.10.2025г.; Протокол за ПТП от 04.10.2025г. Следва обаче да се държи сметка за обстоятелството, че свидетелите не са очевидци на настъпилото ПТП, като механизма за същото е установен на база съобщеното от двамата водачи.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.