Определение № 6099 от 12.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6099 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. А. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. А. Гражданско дело № 20251110125058 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Н. А. К., Г. Е. М., М. С. К., С. С. С., Д. С. П., К. И. В., Г. Р. В., Б. Г. В., О. Г. В., В. Д. И., Т. А. С., П. А.

П., С. Л. Ц. против наследниците на Гъне М. П. - Ц. С. Б., С. Й. П., Л. Д. М., Д. Г. И., М. Г.

Г., Д. А. П., М. Д. Х., К. И. К., В. К. Д., въз основа на която са предявени субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок общ отговор от ответниците.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

Съдът намира доказателствените искания за допускане събирането на представените от страните документи като писмени доказателства по делото, както и искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза с въпроси, формулирани в исковата молба като относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор между страните, предмет на настоящото производство, с оглед на което следва да бъдат уважени.

Следва да бъдат уважени исканията на ищците по реда на чл. 192 ГПК за задължаване на ОСЗ – Западна да представи пред съда заверени копия от преписка № Д 364А/1992 г., образувана по заявление на ищците за възстановяване право на собственост на процесната нива, индивидуализирана като състояща се от имоти пл. № 160, № 912 и № 913 по кадастралния план от 1950 г., както и на преписката, образувана по заявление на наследниците на Г.. М. П., по която е издадено Решение № 1273/20.03.1995 г. на ПК – Драгалевци.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно, разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат 1 становище в първото по делото съдебно заседание.

Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 306,78 евро (600 лева) евро, платими от ищците в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА вещо лице Сара Коен,тел. 0888 .., което да се призове след внасяне на депозитите от ищеца.

ДА СЕ ИЗИСКАТ от ОСЗ – Западна заверени копия от преписка № Д 364А/1992 г., образувана по заявление на ищците за възстановяване право на собственост на процесната нива, индивидуализирана като състояща се от имоти пл. № 160, № 912 и № 913 по кадастралния план от 1950 г., както и на преписката, образувана по заявление на наследниците на Г. М. П., по която е издадено Решение № 1273/20.03.1995 г. на ПК – Драгалевци.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 29.04.2026 г. от 10.00 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад. На ищеца да се връчи препис от отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото публично съдебно заседание.

ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ. 146, АЛ. 1 ОТ ГПК

І. 1. Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Н. А. К., Г. Е. М., М. С. К., С. С. С., Д. С. П., К. И. В., Г. Р. В., Б. Г. В., О. Г. В., В. Д. И., Т. А.

С., П. А. П., С. Л. Ц. за признаване за установено на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на ответниците наследниците на Г. М. П. - Ц. С. Б., С. Й. П., Л. Д. М., Д. Г. И., М.

Г. Г., Д. А. П., М. Д. Х., К. И. К., В. К. Д., че наследодателят на ищците П. С. В. е бил собственик на земеделска земя към момента на обобществяването – при образуване и внасянето в ТКЗС Драгалевци, представляваща нива, находяща се в местност „Шейовица“ с площ около 2 300 дка, при съседи: река, пасбище и К. И., съгласно нотариален акт № 37, т.

I, рег. № 87, н.д. № 120/1932 г., т. 9, от която е част спорния имот с пл. № 160, к.л. 680 по кадастралния план от 1950 г., с площ 910 кв.м.

Ищците твърдят, че с молба с вх. № 364А/04.02.1992 г. в качеството си на наследници 2 на П. С. В. са заявили за възстановяване правото на собственост върху земеделски имот, представляващ нива с площ от около 2,300 дка, находяща се в местност Ш.., при съседи: река, пасбище и К. Иг., придобит от наследодателя им въз основа на нотариален акт № 3, том I, рег. № 83, нот. дело № 120/1932 г. Сочат, че при образуване на ТКЗ – Драгалевци имотът бил внесен от наследодателя им в кооперативното стопанство, заедно с други земеделски земи. Въз основа на издадено им удостоверение изх. № ВС – 01 – 563/08.07.2013 г. в реституционното производство било установено, че имотът в местност Ш., землище Драгалевци с площ от около 2,300 дка бил идентифициран като състоящ се от имоти пл. № 160, 912, 913, к.л. 680, съгласно комбинирана скица от 2006 г. на „Геокад 93“ ЕООД. Сочат, че видно от скицата имот с пл. № 160 по стария кадастрален план от 1950 г., се намирал в границите на „Киноцентъра 1-ва част“, одобрен със Заповед № РД – 50-09-82/16.03.1990 г.

Били им издадени Заповед № РВТ16-ГР94-2148/1/07.06.2016 г. и Скица по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, от които било видно, че заявената площ от около 2,300 дка е идентична с бившите имоти с пл. № 160, 912 и 913, които понастоящем попадали в УПИ и част от УПИ, съгласно действащия ПУП. Сочат, че с Решение № 10143/15.10.2024 г. на ОСЗ - Западна на ищците било възстановено правото на собственост върху незастроената част от имот с пл. № 912 и пл. № 913. Твърдят, че по отношение на имот с пл. № 160, к.л. 680, с площ 910 кв.м. производството по реституция било спряно поради наличие на реституционни претенции и постановено решение № 1273/20.03.1995 г. за възстановяване право на собственост на същия имот в полза на наследниците на Гъне М. П., за което били информирани с писмо с изх. № РД – 12-03-7063/21.05.2024 г. на ОСЗ – Западна. Твърдят, че към момента на образуване на ТКЗС – Драгалевци имотът е бил собственост на наследодателя им, и внесен от него в кооперативното стопанство, но бил неправилно възстановен на наследниците на Г. М. П., поради което молят искът да бъде уважен.

2. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил общ отговор от ответниците, с който същите оспорват основателността на иска. Твърдят, че с Решение № 1273 от 20.03.1995 г. на ПК Витоша на наследниците на Г. М. П. действително бил възстановен имот № 160, м. Ш., от кад. лист № 680 от кадастралния план, изработен 1950 г., при граници: на изток - река, запад – П. С. В., юг – Д. П. М., с площ от 515 кв.м., който никога не бил продаван. Сочат, че впоследствие решението било изменено с Решение № 8481 от 05.03.2002 г. на ПК – Витоша, въз основа на което на наследниците на Г. М. П. бил възстановен друг имот – ½ ид.ч. от имот № 159, м. Ш., кад. лист 679 и 680 от кадастралния план, изработен 1950 г., при граници: наследниците на П. С. В., Д. П. и река, с площ 366 кв.м. Сочат, че този имот бил продаден от ответниците, за което бил съставен нотариален ат № 174, том I, вх. рег. № 387 от 17.01.2005 г., вписан в Службата по вписванията – гр. София, като същият бил единствения, който бил влязъл трайно в техния патримониум. Считат, че доколкото не им бил възстановяван имота, както и в момента не бил в тяхно владение, същите не са пасивно материално легитимирани. Молят искът да бъде отхвърлен. Претендират разноски.

ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото е положителен установителен иск за установяване правото на собственост към минал момент - включване на имота в ТКЗС по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ

ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и фактите, за които е установена законова презумпция (чл. 154, ал. 2 от ГПК).

Страните не спорят, поради което като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени обстоятелството, че с Решение № 1273 от 20.03.1995 г. на ПК Витоша на наследниците на Г. М. П. действително бил възстановен имот № 160, м. Ш., от кад. лист № 680 от кадастралния план, изработен 1950 г.

ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на които 3 основава своите искания и възражения. В тежест на ищците е да докажат, че техния наследодател е притежавал правото на собственост върху процесния недвижим имот - с пл.

№ 160, к.л. 680 по кадастралния план от 1950 г., с площ 910 кв.м., възстановима по реда на ЗСПЗЗ, в старите реални граници към момента на обобществяване на притежаваните от всяка от страните имоти.

V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не сочат доказателства.

Страните сочат доказателства за правнорелевантните факти.

УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4