Решение № 425 от 30.06.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Пазарджик , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20215220200383 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. К. К. от гр.Царево, ЕГН ********** против НП № 33-0000131 от 28.01.2021 година на директора на РД „АА”-гр.Пловдив, с което на основание чл.177 ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.139 ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1, т.3, бук. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до това, че обжалваното постановление е материално и процесуално незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

Ответната страна – АНО, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Изпраща писмено становище по съществото на спора, с което иска НП да се потвърди.

Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на 1 страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното:

На 06.01.2021 година, около 16:50 часа, в с.Гелеменово, обл.Пазарджик, на главен път ІІ-37, служители на РД „АА“-Провдив, сред които бил актосъставителят А.И., спрели за проверка Г.К., който управлявал влекач „Ивеко АС 440 СТ ПЦНГ“ от категория N3, с peг. № ***, собственост на „О.“ - клон Пловдив, и прикачено полуремарке „Шмитц СГФСЗ“ от категория О4 с peг. № ***, собственост на „П.“ ООД. Установено било, че горният извършвал обществен превоз на товари „клинкер-едра фракция+ магнитна“, което било видно от кантарна бележка № 154317 от 06.01.2021 г., товарителница серия Т № 448975/06.01.2021 г., пътен лист серия ВА № 723066 от 06.01.2021 г. и заверено копие № 150051128 за международен автомобилен превоз на товари.

Установено било, че е извършено административно нарушение, т.к. водачът извършвал горепосочения превоз на товар със съчленено пътно превозно средство в състав от моторно превозно средство с две оси, с една управляема и полуремарке с три оси, което съчленено ППС било с обща маса 45 100 кг, видно от Кантарна бележка № 154317 от 06.01.2021 г. от 15:21:14 ч., при което масата надвишавала нормите на допустимата маса на състава от превозни средства за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, от 40 000 кг - с 5 100 кг., което било 12,75% над допустимото.

Нормите на допустимата маса са били установени от Министерството на Регионалното развитие и благоустройство. В момента на проверката не е представена квитанция за претоварване, издадена от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.139 ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1, т.3, бук. „а“ от Наредба № 11 от 0 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, поради което против жалбоподтеля бил съставен АУАН № 284871 от 06.01.2021г., който му бил предявен, подписан и получен от него без възражения. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено на лицето на 16.02.2021г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 22.02.2021 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

2

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на св. А.И., както и от писмените доказателства приети по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата, разгледана по същество е неоснователна.

Съображенията са следните:

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на санкционния акт само на това основание.

В акта, а след това и в НП, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства.

От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че съставът на нарушението по чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП , вр. чл.

6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. е осъществен от обективна и субективна страна от жалбоподателя К.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Няма съмнение, че тази правна норма е бланкетна, като нейната диспозиция е запълнена с нормата на чл. 6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. , която предвижда, че допустимата максимална маса на съчленено ППС от категорията на процесното - моторно превозно средство с две оси и полуремарке с три оси, за движение по пътищата, отворени за обществено ползване е 40 тона.

От събраните по делото доказателства и най-вече от представената на проверяващите от жалбоподателя К. Кантарна бележка № 154317, издадена на 06.01.2021 г. в 15:21:14 ч., безспорно се установява, че в момента на 3 проверката общата маса на състава от пътни превозни средства– влекач с две оси и полуремарке с три оси и товара – „клинкер-едра фракция+ магнитна“, възлиза на 45 100кг. При това положение очевидно е налице превишение на допустимата максимална маса на ППС от категорията на процесното с 5 100 кг., което се равнява на 12.75 % над допустимото. В същото време, нито в хода на проверката на инспекторите от автомобилната администрация, нито впоследствие и до приключване съдебното следствие пред въззивния съд, жалбоподателя е представил разрешителното за движение на извънгабаритно ППС /каквото е и процесното, съобразно легалното определение на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. /, издадено по реда на Раздел IV от Наредбата.

Следователно, водачът на автомобила – жалбоподателят К. е нарушил забраната, въведена с цитираните по-горе разпоредби, а именно да управлява по пътищата отворени за обществено ползване пътно превозно средство с маса която надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Жалбоподателя съзнавал, че общото тегло на ППС и товара превишават 40 тона, както и обстоятелството, че липсва издадено надлежно разрешително и документ, установяващ плащането на съответна такса за движение на тежко ППС, по отношение на товарния автомобил и товара за 06.01.2021 г., като въпреки наличните представи е предприел управление на ППС – МПС с две оси и свързано полуремарке с три оси с обща маса, надвишаваща определените норми в наредбата посочена погоре.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че не са събрани безспорни доказателства, които да сочат към момента на проверката каква е била действителната обща маса на процесния товарен автомобил. Тази маса, както се изясни от показанията на актосъставителя и от приобщената като писмено доказателство по делото Кантарна бележка № 154317 от 06.01.2021 г., в случая е била установена въз основа на документ, издаден при натоварването на автомобила. В този документ, очевидно издаден от автоматизирано устройство /ел. везна/, се съдържат данни за товародателя, за получателя, за превозното средство, за превозвания товар, за брутното, нетното тегло и тара.

Кантарната бележка съдържа подпис на оператора, печат на товародателя, както и подпис на шофьора К.. Съдържат се данни за датата и точният час на претеглянето, които съчетани с останалата посочена информация, 4 включително и с приетите като писмени доказателства – товарителница и пътен лист от 06.01.2021г., еднозначно обвързват тази кантарна бележка с процесния обществен превоз на товари.

Не се спори по делото, че кантарната бележка била у жалбоподателя, в качеството му на водача на ППС, при което той очевидно е бил наясно с данните от измерването и ги приел без възражения. Истинността на представеният документ за товара не е била оспорена от жалбоподателя нито в хода на проверката на място, нито в хода на съдебното производство.

Нещо повече, самият жалбоподател е представил тази кантарна бележка на проверяващите, а когато те установили нарушението и му съставили АУАН, жалбоподателят вписал саморъчно в него, че няма възражения по направените в акта констатации.

При тези обстоятелства абсолютно законосъобразно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр. 2 от ЗДвП , вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл.177, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съдът намира, че определената на жалбоподателя глоба в размер на 1000 лева, се явява справедлива и съответства на обществената опасност на дееца и деянието. Тази глоба е наложена очевидно при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, т.к. е с 500 лева над минимума и със 750 лева под средния размер. Това съответства на обстоятелството, че такава административно нарушение жалбоподателят върши за първи път /при липса на данни за противното/, както и на обстоятелството, че извършителят е наемен работник, а като такъв, в случай че възрази пред работодателя да извърши превоз претоварен, рискува да загуби работата си. От друга страна правилно глобата не е наложена в минималния размер, т.к. е отчетено, че претоварването не е незначително. Вече се посочи, че то надхвърля с 12.75 % допустимата максимална маса. С така определения размер на глобата ще се 5 постигнат целите на наказанията, визирани в чл.12 от ЗАНН.

С оглед всичко казано до тук НП следва да се потвърди изцяло.

Пазарджишкият районен съд в настоящият състав,след, като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 от ЗАНН, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № Г. К. К. от гр.Царево, ЕГН ********** против НП № 33-0000131 от 28.01.2021 година на директора на РД „АА”-гр.Пловдив, с което на основание чл.177 ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.139 ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1, т.3, бук. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6