Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 511 от 17.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2133/2025
Вид
Решение № 511
Подписан
17.04.2026
Състав
Екатерина Мандалиева, Недялка Свиркова Петкова, Радослав Радев

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 500 ал. 1 т. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300502133 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Е. Р. К., ЕГН **********; против решение № 1762/14,04,2025 г., постановено по гр. д. № 2223/2024 г. на РС Пловдив. Оспорват се формираните в първоинстанционното решение изводи относно размера на претендираната щета. С оплакване за незаконосъобразност поради необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и вместо това – отхвърляне на предявения иск.

Ответникът по жалбата „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД – гр. София, ЕИК ******; заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ, предявен от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД – гр. София, ЕИК ********;

1 против Е. Р. К., ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 17218,41 лв. (равняваща се на 8803,63 евро), представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № 23019030100419 за вреди от ПТП, настъпило на 05,08,2019 г. на път I-8 в посока от гр. Пловдив към гр.

Пазарджик на кръстовището – разклон за с. Костиево, по вина на ответника като водач на МПС марка Рено модел 19 рег. №*********, за което МПС няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, при което са причинени имуществени щети на МПС марка Ауди модел А6 рег. № **********, застраховано по имуществена застраховка „Каско“ с полица № 0306Х0423722, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на заявлението – 18,08,2023 г., до окончателното й изплащане.

Ответникът оспорва основателността претендирания размер на вредите. на исковете; оспорва

С постановеното по спора решение РС е приел, че предявеният регресен иск е изцяло основателен. Пред въззивния съд се поддържат оплаквания за недоказаност на размера на претендираното обезщетение.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, както и по неговата допустимост – в обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът на въззивната проверка се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на императивна правна норма. При изпълнение на задълженията си въззивният съд не констатира наличие на порок, обуславящ нищожност или недопустимост на обжалваното решение, не се констатира допуснато нарушение на императивна правна норма.

По оплакванията в жалбата:

С обжалваното решение РС е присъдил на ищеца търсената сума, приемайки, че ответникът е причинил виновно процесното ПТП като е управлявал посочения по-горе лек автомобил Рено, за, без за същия да е валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както и че вследствие на това на посочения по-горе лек автомобил Ауди са причинени 2 имуществени вреди. Приел е, че ищцовото дружество е застраховател по валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ по отношение увредения лек автомобил, въз основа на което е извършено заплащане на щетите. С оглед на това РС е приел, че са налице предпоставките за реализиране на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1 т. 1 от КЗ. С въззивната жалба не се оспорва наличието на тези предпоставки. Оспорва се размера на причинените от произшествието вреди.

В производството пред РС е изготвена съдебна автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че констатираните в протокола за ПТП увреждания на лекия автомобил Ауди съвпадат с тези, посочени в Опис по щета № 23019030100419. От извършената от вещото лице оценка, пазарната стойност на необходимия за възстановяване на щетите ремонт, включваща стойност за възстановяване на повредите части, за материали и за труд, възлиза на 24828 лв. лв. Стойността на вредите е определена от разходите, необходими за възстановяване увредените части, поради което е неоснователно възражението, че при определяне размера им следва да бъде отчетено овехтяването на увредения автомобил.

Претендираната от ищцовото дружество сума е по-ниска от установената от експертизата стойност на вредите – 17218,41 лв., и няма спор, че същата е заплатена на собственика на увреденото МПС. С оглед на това претендираната главница следва да се приеме за установена по размер и да се присъди ведно със законната лихва.

РС е достигнал до същите изводи, поради което първоинстанционното решение следва да се приеме за законосъобразно и да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи в размер на 150 евро.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1762/14,04,2025 г., постановено по гр. д. № 2223/2024 г. на РС Пловдив.

3

ОСЪЖДА Е. Р. К., ЕГН **********; да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД – гр. София, ЕИК *******; сумата от 150 евро (сто и петдесет евро), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4