Решение № 199 от 02.02.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 199

Сливен, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - IV състав, в съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20257220700694 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Р. Р. Р., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] *** *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1911456/07.11.2025 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Полицай в РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че актът е лишен от фактически и правни основания. Счита, че под „решаване на въпроса за отговорността“ следва да се приеме постановен акт от съд, прокуратура или административнонаказващ орган, като това производство се реализира по реда на АПК. Нарушен бил принципа за пропорционалност и съразмерност. Моли съда за отмяна на оспорения административен акт, с претенция за разноски.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Н. П. от ***, който поддържа жалбата по изложените в същата основания. Обръща внимание на съда, че за същия ден, същия час, на същия водач и за същото нарушение е издадена друга заповед за прилагане на принудителна административна мярка, срещу която е подадена жалба и образувано адм.д. № 693/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен. Претендира разноските в производството.

В с.з. административният орган Полицай в РУ – Нова Загора при ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 07.11.2025 г. полицейски служители в РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен извършили проверка на водач на товарен автомобил Фолксваген Крафтер с рег. № [рег. номер], движещ се в [населено място], по [улица]до д. № ***, като техническото средство Дрегер Дръг Тест 5000 реагирало на „А. и М.“. Срещу водача Р. Р. Р. бил съставен АУАН сер. GA № 4662360/07.11.2025 г. за управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. На водача бил издаден талон за изследване № 0182253 и иззети СУМПС и СРМПС.

Въз основа на съставения АУАН, на 07.11.2025 г. Полицай в РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1911456, с която на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП постановил по отношение на водача Р. Р. Р. временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Въз основа на същия акт, при същата фактическа обстановка описаният по-горе административен орган издал и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1911455/07.11.2025 г., с която на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП постановил по отношение на водача Р. Р. Р. временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Горните две заповеди са с напълно идентично съдържание и са връчени на техния адресат на 07.11.2025 г.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е втората по ред заповед – тази с № GPAM-1911456/07.11.2025 г.

По оспорване законосъобразността на първата заповед с № GPAM-1911455/07.11.2025 г. е образувано адм.д. № 693/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен.

С представена по преписката Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. Директорът на ОД на МВР – Сливен е оправомощил определени длъжностни лица за постановяване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, измежду които по т. 2 от Районните управления са и полицейски инспектори и други младши изпълнителски длъжности за установените от тях нарушения.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава, следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Полицай в РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална компетентност. Като издадена от териториално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като валиден акт.

Макар валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция като издадена при нарушение на съществени административнопроизводствени правила, обуславящо процесуална незаконосъобразност, при следните съображения:

Видно от установената чрез доказателствата по делото фактическа обстановка, процесното административно нарушение – установено с техническо средство управление на ППС след употреба на наркотични вещества е обективирано в съставен АУАН сер. GA № 4662360/07.11.2025 г. Въз основа на този акт са издадени две заповеди за прилагане на принудителна административна мярка – с № № GPAM-1911455/07.11.2025 г. и GPAM-1911456/07.11.2025 г., като съдържанието на тези два акта е напълно идентично. Следователно, с два последователно издадени на една и съща дата и при една и съща фактическа обстановка акта, един и същ административен орган е постановил прилагане на абсолютно идентична принудителна административна мярка. От доказателствата по делото се установява, че първата от двете заповеди е оспорена по отношение на нейната законосъобразност пред Административен съд - Сливен, като по жалбата е образувано адм.д. № 693/2025 г. От така изложеното, подкрепено с безспорни доказателства се установява, че с действията си, обективирани във властническо волеизявление в два идентични индивидуални административни акта, ответникът е нарушил основен принцип в административното производство – този за съразмерност. Съгласно чл. 6 ал. 1 от АПК, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

В случая като правно основание за издаване и на двете заповеди е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП. Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно определени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно - управление на собствено МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В тази хипотеза за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се предвижда прилагането на ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба, установените стойности са определящи. При издаване на ЗППАМ по посочения ред длъжностното лице действа в условията на обвързана компетентност, като в процесния случай, с издаване на първата заповед – тази с № GPAM-1911455/07.11.2025 г. ответникът Полицай в РУ – Нова Загора е приложил своите правомощия по възникналото материално административно правоотношение. Т.е. въпросът по установяване на противоправно деяние и прилагане на предвидената в закона принудителна административна мярка е разрешен с издаване на съответната по форма и съдържание заповед. При това властническите правомощия на административния орган, предоставени му от закона, са изчерпани и постановяването на още една заповед с идентично съдържание съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо нейната незаконосъобразност. Административните актове следва да се основават на принципите за законност, съразмерност, предвидимост и да следват установения ред на правна сигурност, а същите в процесния случай с издаване на втора заповед за прилагане на принудителна административна мярка с идентично на първата съдържание безспорно са нарушени.

При горните съображения настоящата съдебна инстанция приема, че жалбата е основателна, а оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1911456/07.11.2025 г., издадена от Полицай в РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на Р. Р. Р. е постановено „Временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ е процесуално незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, основателна е и следва да се уважи претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски в производството. Същите са в общ размер на 516,40 (петстотин и шестнадесет 0,40) евро, в левова равностойност - 1 010,00 (хиляда и десет) лева, от които 10,00 лева заплатена държавна такса и 1 000,00 лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение и следва да се възложат в тежест на ответната страна.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1911456/07.11.2025 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Полицай в РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на Р. Р. Р. е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати на Р. Р. Р., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] *** *** разноски по делото в общ размер на 516,40 (петстотин и шестнадесет 0,40) евро, в левова равностойност – 1 010,00 (хиляда и десет) лева.