Решение № 1929 от 30.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1929 гр. Пловдив, 30.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330109129 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 против А. А. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане.

Потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа, следвало да заплащат на крайния снабдител и мрежови услуги, каквато била цената за достъп, съгласно чл. 28 от Правилата за търговия с ел.енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г. В този смисъл била и разпоредбата на чл. 42 от ОУ на ищеца. Съгласно чл. 29 от посочените правила, мрежовите услуги се заплащали върху използваната ел. енергия и/или предоставена мощност. Обектът на ответника, находящ се в ...., бил снабдяван с ел. енергия, като същият се индивидуализирал с измервателна точка № ..., а за ответника бил открит клиентски номер.

Потребителят имал задължението да плаща консумираната такава в сроковете по общите условия, като в изпълнение на задълженията си като краен снабдител, ищецът доставил за периода 09.01.2020 г. – 08.02.2020 г. ел. енергия на стойност 111,86 лева. При забава в плащането, на основание чл. 27, ал.1 ОУ, клиентът дължал и лихва от деня на забавата, която в конкретния случая възлизала на сумата от общо 1

10,05 лева за периода 28.02.2020 г. – 11.02.2021 г. За неплатените задължения били издадени фактури, в които били посочени падеж за плащане, период, размер на дължимата сума, както и размер и период на обезщетението за забава. Предвид неизпълнение на задълженията на ответника да плати начислените суми, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното частно гр. дело № 2652/21г. на ПРС, X гр.с., била издадена заповед по чл. 410 ГПК № 1660/17.02.2021 г. за горните вземания и разноски от 75 лева, връчена редовно по чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите установителни претенции в срока по чл. 415, ал.1 ГПК. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 12.02.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба, макар същата, ведно с приложенията, да са редовно връчени лично.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Връчена е редовно по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД-чл.2 ал.1,чл.3 и следващите, които са одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008г. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на ел. енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между с доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между тях.

От представените по делото - нотариален акт за придобиване на процесния недвижим имот, заявление до ищеца за започване продажбата на ел. енергия за същия 2 и декларация за достъп до мрежата, всички подписани за ответника, се установява качеството му на клиент на ищцовото дружество.

Според чл. 7, т. 1 ОУ, ищецът има задължението да снабдява с ел. енергия клиентите си. Ответникът като потребител има насрещното задължение по чл. 11, т. 1 ОУ - да заплаща стойността й, като при неизпълнение, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден - чл. 27, ал. 1 ОУ.

С изрична молба за първото по делото о.с.з., ищецът заявява, че след подаване на исковата молба, отв. е платил доброволно всички претендирани суми за главни и акцесорни вземания, в т.ч. разноските в двете производства.

Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, след като съобрази изявленията на ищеца за настъпване на факти, след предявяване на исковете, които са от значение за спорното право, изразяващи се в погасяване на вземанията, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, доколкото кредиторът се счита за удовлетворен.

По отговорността за разноски:

Признава се плащането на сторените такива в заповедното и настоящото производство, поради което разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 против А. А. А., ЕГН ********* обективно съединени искове за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 111,86 лева - главница, представляваща стойност на доставена електрическа енергия за периода 09.01.2020 г. – 08.02.2020 г. за имот, находящ се в ....; 10,05 лева - обезщетение за забава за периода 28.02.2020 г. – 11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 12.02.2021 г. до погасяването, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1660/17.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2652/21г. на ПРС, X гр.с., като погасени чрез плащане в хода на процеса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3