Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 548 от 04.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 549/2022
Вид
Определение № 548
Подписан
04.03.2022
В сила
04.03.2022
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Елена Захариева Калпачка

Цитирани разпоредби

  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.33, ал.2 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. Пловдив, 04.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20225300500549 по описа за 2022 година Производство по чл.413 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр.София против Разпореждане от 29.10.2021г., инкорпорирано в Заповед № 9019 / 29.10.2021г. по ч.гр.д.№ 17002/ 2021г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на жалбоподателя срещу СТ. П. М. от гр.Пловдив за сумата от 349,32 лева – договорна лихва и лихва и мораторна лихва за сумата в размер на 1 247, 19 лв. Излагат се доводи в насока неправилност и незаконосъобразност, иска се отмяна на акта в обжалваната му част и постановяване уважаване на искането за издаване на ЗИ.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК, явява се процесуално допустима.

Заявителят „АСВ“ ЕАД – гр.София в качеството си на цесионер по посочен в заявлението сключен на 18.12.2019г. договор за цесия със „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, е поискал издаването на ЗИ по чл.410 ГПК против посочения длъжник за сумата – 7531,62 лв , договорна лихва в размер на 349, 33 лв за периода 14.01.2018г. до 18.12.2019г. , 1 обезщетение за забава за сумата от 1247,19 лв за периода от 15.01.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, ведно с разноските по делото.

При постановяване на обжалваното разпореждане за отхвърляне на заявлението в посочените части в правомощията си по силата на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК законосъобразно заповедният съд е извършил проверка относно наличието на клаузи с неравноправен характер, а в случая с мотив, свързан с клаузите на договора, уговарящи договорна лихва, процент на ГПР, такси и застраховки, при предоставена заемна сума от 35000 лева и общо задължение от 57 598,80 лева, при което наличието на евентуална неравноправна клауза сочи на дължимост само на главницата.

Видно от представения ДПК №1129149 действително същият е сключен при фиксиран ГЛП от 11,49 %, при посочен ГПР от 13,11 %. Размерът на чистата стойност на отпуснатия кредит е в размер на 35 000 лева, при обща сума дължима от потребителя за погасяване в размер на 57 598,80 лева, последната формирана, вкл. от такси/комисионни в размер на 1 050 лева застрахователна премия в размер на 3 400,32 лева. При това положение констатираното съотношение между получената чиста стойност на кредита в размер от 35 000 лева и общата дължима сума от потребителя в размер на 57 598,80 лева, независимо от посочените размери на ГЛП и ГПР, налага извод, че в последното не са включени такива реални разходи за потребителя, които водят до скрито оскъпяване на кредита, без достатъчно яснота относно техния брой, вид и размер, съставляващи необходимост от информираност за потребителя към момента на сключване на договора, съобразно императивни изисквания на ЗПК , както и отчитайки примерното изброяване в разпоредбата на чл.143, ал.2 ЗЗП , свързано с изискването за проверка на договора относно евентуално наличие на условия в договора, водещи до накърняване на еквивалентността на насрещните престации или ограничаване на способите за защита на потребителя. В случая следва проверка и по отношение на обезщетението за забава с оглед изискването на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК, в каквато насока е и т.2 ТР 27.03.2019г по т.д. 3/ 2017 г на ОСГТК на ВКС.

2

По така изложените съображения частната жалба ще се остави без уважение, а обжалваното разпореждане ще се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I вр. с чл.278, ал.4 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане то от 29.10.2021г., инкорпорирано в Заповед № 9019 / 29.10.2021г. по ч.гр.д.№ 17002/ 2021г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с. в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3