Решение № 796 от 11.08.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. Стара Загора, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530100387 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно евентуално съединени установителни искове както следва: с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит

№

***************** като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК /в евентуалност претендира за нищожни следните клаузи:

1/ чл. 3, ал. 1, т. 6 от договор за потребителски кредит № *************, 2/ чл.

18 от договор за потребителски кредит № ************* Ищцата А. С. Х. твърди, че с ответника „Кредирект“ ЕООД сключили Договор за потребителски кредит №************* По силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на 2200,00 лева. Съгласно чл.3, ал.2, т.6 от Договора - годишният лихвен процент на заема бил 47 %, а годишният процент на разходите 57,18 %. Видно от извлечението – снимка дължимата вноска по кредита била в размер на 495,00 лв. на месец, срокът на договора 11 месеца. Ищцата заплатила 5 вноски по 1

495,00 лева на ответника, в общ размер на 2475,00 лева, а последният претендирал и заплащане на още 6 вноски по 495,00 лева. С оглед на това обстоятелство общо по кредита се дължали 5445,00 лева - сбор от главница, възнаградителна лихва и неустойка за непредоставяне на поръчител.

Счита, че действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите бил различен от този, който е посочен в договора за кредит. Това е така, защото съгласно договора се дължала „неустойка“ по смисъла на чл.18 от Договора за кредит в случай, че ищцата не предостави в двудневен срок от подписване на съглашението поръчител или банкова гаранция или предоставеното обезпечение не отговаря на поставените от кредитодателя условия.

Кредитодателят, залагайки като клауза на чл.18 в договора за потребителски кредит целял заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си. Ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща търговска практика създавал неравноправност, която благоприятства Кредитодателя и уврежда Кредитополучателя. С такава клауза в договора „Кредирект“ ЕООД, с целял да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство пораждало недействителност на целия договор, тъй като по смисъла на чл.11 от ЗПК във връзка с чл.19 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК. Годишният процент на разходите по кредита включвал в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното се подкрепяло и от факта, че съгласно чл.6, ал.2 от договора за потребителски кредит, ищцата следвало да предостави в двудневен срок от сключването на съглашението, обезпечение, на което обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на Кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, обезпечението под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство във връзка с процесния договор за кредит, би могло да се ползва или в противен случай се дължала неустойка, пропорционално към всяка вноска по кредита и отразена в погасителния план.

Поставените в чл. 6 условия, за да не се дължи неустойка били следните:

1/ да предостави като обезпечение безусловна банкова гаранция, издадена от 2 лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва и 2/ Алтернативно на тази възможност, кредитополучателят можел да представи поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната; 3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; 4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Уговореното възнаграждение под формата на „неустойка“ било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл.19, ал.1 и 2 ЗПК. Поради невключването на това възнаграждение в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в Договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Поради това счита, че Договор за потребителски кредит №************* е нищожен Изложената теза се потвърждава и от разпоредбата на чл.68г ЗЗП. Кумулирала се месечната вноска за „неустойка“, с която неустойка падежните вземания нараствли значително. „Неизпълнението“ на задължението да се представи банкова гаранция или поръчител, отговарящ на конкретни условия вдигало лихвеният процент на кредита на месец неколкократно, тъй като тази „неустойка“ представлявала прикрита възнаградителна лихва. Това се потвърждавало и от факта, че тази „неустойка“ е уговорена и в погасителния 3 план по договора. Поради по-високия лихвен процент нараствала и стойността на годишния процент на разходите, доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му, но същият не бил обявен на потребителя и непосочен в чл.3, ал.2, т.4 от договора в действителния му размер, а това в нарушение на изискванията на чл.5 и чл.11, т.10 ЗПК.

В случай, че съдът прецени, че договорът за кредит не е изцяло нищожен и в условията на евентуалност, моли да постанови, че договорната лихва противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26 ЗЗД. Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на 47 % годишно като съгласно чл.10, ал.2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл.9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва.

Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/. В процесния случай задълженията по договора за кредит са необезпечени, но договорената лихва надхвърля значително трикратния размер на законната лихва за претендирания период, с което прави клаузата, уговаряща размера и нищожна.

В случай, че договорът не бил изцяло нищожен и в условията на евентуалност, моли да се постанови, че уговорената неустойка в чл.18 от Договор за потребителски кредит №1************* година е нищожна. С така уговорената неустойка се цели единствено да се постигане неоснователно обогатяване, като с тази разпоредба се излиза извън присъщите функции на неустойката, посочени в т.3 от Тълкувателно дело №1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Последната е в размер от почти 1/2 от размера на целия предоставен заем, като по никакъв начин уговорената неустойка не 4 обезщетява кредитора за претърпените от него вреди, нито служи за обезпечение на задълженията по договора за кредит, а още по-малко го санкционира, предвид факта, че няма увреждащо действие за кредитора към момента на реализиране на фактическия състав по въпросната клауза.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит №*************, сключен между „Кредирект“ ЕООД и А. С. Х. е изцяло недействителен, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, евентуално са недействителни клаузите на чл.3, ал.2, т.6 от Договор за потребителски кредит №************* и чл.18 от Договор за потребителски кредит №*************

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за неоснователност на исковете - за недействителност на посочения от него договор за кредит, за нищожност на отделни клаузи от договора, както и за връщане на платени при липсващо основание суми са неоснователни и недоказани.

Оспорва твърденията за недействителност по смисъла на ЗПК.

Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Неоснователни и необосновани са и аргументите за нарушение на изискванията за шрифт и форма. Отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 ЗПК. Договорът за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил подробна информация за желания от него кредитен продукт и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата договора, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още преди сключване на договора, без да е обвързан с отделни клаузи, както и без никакви други отрицателни последици заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай 5 че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия.

Оспорва твърденията за нарушение на принципа на добрите нрави. На първо място, доводът, че конкретно съотношение между конкретно възнаграждение по договор кредит и трикратния размер на законната лихва противоречи на закона и основополагащи правни принципи, не можел да намери основание нито в закона, нито в правната доктрина. Наличието на противоречие с добрите нрави се преценява за всеки отделен случай като меродавна за преценката е конкретната фактическа обстановка. Те не представляват конкретни правила, а морални принципи, поради това изводът, че са нарушени не може да бъде изведен като императив за всеки случай, в който договорно задължение има една конкретна стойност. На следващо място, възнаградителната лихва била част от ГПР, в същото време в закона е установен максималният размер на ГПР. От това следва, че максималният възможен размер на договорна лихва в правоотношение между потребител и кредитодател е нормативно регулиран, макар и опосредено. Оспорва твърденията за неравноправност на клаузи от договора. Твърди, че клаузите отговарят на изискването за добросъвестност и не водели до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не била налице нито една от хипотезите на чл.143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите били уговорени индивидуално с потребителя, същите били ясно и точно описани, като давали на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца.