Определение № 2949 от 06.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 867/2026
- Вид
- Определение № 2949
- Подписан
- 06.02.2026
- В сила
- 06.02.2026
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Дамян Ивайлов Христов, Ивета Антонова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2949 гр. София, 06.02.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: П. Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261100500867 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 2301801/23.10.2025 г. подадена от „Софийска вода“ АД срещу Определение № 20144622 от 23.09.2025 г. постановено по гр.д. № 24250/2017 г. по описа на СРС, 119 състав, с което е допълнено по реда на чл.248 ГПК разпореждане № 20116999 от 28.02.2024 г., в частта за разноските като „Софийска вода“ АД е осъдена да заплати, на основание чл. 78,ал.4 вр. с ал.5 ГПК, на В.Н.Г. сумата от 400 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се твърди, че процесното определение е незаконосъобразно, като се излагат следните съображения: сочи, че възражението по чл. 414 ГПК е бланкетно, по утвърден образец и законът не изисква мотивирането му. Твърди се, че съдът, съобразно практиката на СЕС, не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждение по НМРАВ. Посочва , че подаването на възражение е най-близко до „подаване на молба“ по чл. 6, т. 5 от НМРАВ, а не до същинско процесуално представителство. Счита, че в заповедното производство не се решава спор по същество, а само се проверява дали вземането е спорно, поради което възнаграждението на адвоката не трябвало да се обвързва с материалния интерес. Навежда още, че възражението по чл.414 ГПК е само формална предпоставка за прерастване на производството в исков процес, а не пълноценна защита по същество. Моли съдът да отмени определението в частта за разноските и да намали адвокатския хонорар до размер, съответстващ на фактическата сложност на извършеното процесуално действие.
В законустановения срок е постъпил отговор на частна жалба от В.Н.Г., в който се излага становище за нейната неоснователност. Твърди се, че в случая приложим бил чл. 7, ал. 7 от НМРАВ, а не чл. 6, т.5 , тъй като заповедното производство било самостоятелен вид производство, и представителството в него било цялостно, а не се свеждало само до подаване на документ. Сочи, че определеният размер на възнаграждението от 400 лева бил справедлив, тъй като подаденото възражение не било бланкетно, а мотивирано с конкретни доводи, което вероятно отказало кредитора от водене на исков процес. Навежда още, че делото било висящо от 9 години, което изисквало от адвоката извършването на редовни справки, а освен това материалния интерес бил значителен- над 14 000 лв. Посочва се, че ако „Софийска вода“ АД била представлявана от адвокат (а не от юрисконсулт), тя също би претендирала възнаграждение по чл. 7, ал. 7 от НМРАВ и прилагането на различен критерий за длъжника би нарушило принципа на равенство в процеса. Твърди, че заявителя действал недобросъвестно, тъй като масово подавал заявление по чл.410 от ГПК с цел длъжникът да пропусне срока за възражение, респ. ако постъпи възражение по чл.414 ГПК не предявявал искове поради знание, че вземанията му са недължими. Счита, че в случая отговорността за 1 разноски трябвало да се разглежда като санкция за това поведение и компенсация за вредите причинени на длъжника. Сочи, че НМРАВ не следва да се прилага в редакцията си към сключването на договора за правна защита и съдействие, тъй като разноските се определяли към момента на приключване на действието, като се отчитат и променените икономически условия. По изложените съображения моли съдът да потвърди определението на СРС.
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу акт който подлежи на обжалване, в законоустановения срок, поради което същата е допустима. По същество съдът намира следното:
СРС е издал Заповед за изпълнение на 01.08.2017 г. въз основа на заявление, подадено от „Софийска вода" АД срещу В.Н.Г.. От длъжника е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК на 20.01.2023 г., което е било прието от съда, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и да представи доказателства за това, като е предупреден, че при неизпълнение на указанията заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Заявителят не е изпълнил дадените с разпореждане от 17.03.2023 г. указания за предявяване на иск за установяване на вземането, поради което с разпореждане № 20116999 от 28.02.2024 г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение, но не се е произнесъл по искането на длъжника, направено с възражението, за присъждане в негова полза на сторените разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение Видно от представения договор за правна защита и съдействие , е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 1050 лева, заплатено изцяло и в брой при подписване на договора 20.01.2023 г.
За да постанови така обжалваното определение СРС е приел, че не е обвързан от НМРАВ и като е съобразил фактическата и правна сложност на делото и реално осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност е приел, че справедливият размер на неговото възнаграждение възлиза на 400 лева.
Съдът намира, че обжалваното определение е частично неправилно, като съображенията за това са следните:
Заповедното производство е уредено като едностранно, поради което и в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за започване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а само указания до заявителя за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК. Това производство няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника /в този смисъл определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г., ТК, І т. о. на ВКС/. Затова според настоящия състав, доколкото процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. случаи, то възнаграждението, съобразно § 1 от ДР на Наредбата, вр. чл. 46, ал. 2 ЗНА, следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида и същността на процесуалното действие.
Правоприлагането по аналогия почива върху идеята за правното равенство, правната симетрия и справедливостта. Подобни, сходни случаи трябва да се уреждат по подобен начин, защото едни и същи са принципите на законодателството, една и съща е справедливостта, един и същ и постоянен е подходът на законодателя. Сходните случаи трябва да се решават по еднакъв начин. Тази е логическата основа на способите за запълването на празнотите в правото. Аналогията на закона предполага два подобни случая, 2 от които единият е уреден в закона, а другият не е уреден. Ето защо в конкретния случай следва да се приложи хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на други молби, за което е предвидено възнаграждението в размер на сумата от 50, 00 лева. Следователно жалбата е частично основателна, като заявителя „ Софийска вода“ АД следва да бъде осъден да заплати сумата от 50 лева, вместо определения от СРС размер от 400 лева. В този смисъл е и произнасянето на настоящия съдебен състав при други сходни казуси – напр. Определение постановено по ч. гр. д. № 7873/2025 г. по описа на СГС.
Съгласно задължителните указания дадени в т. 8 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на настоящия състав на съда не подлежи на обжалване.
Съдът не намира за основателно искането на длъжника В.Н.Г. за присъждане на разноски в настоящото производството, тъй като то има несамостоятелен характер и е продължение на съдопроизводството по конкретното дело, респ. в него е недопустимо кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, респективно не се носи отговорност за разноски. (в този смисъл Определение № 52 от 19.03.2019 г. по ч. гр. д. № 740/2019 г., І г. о. на ВКС и цитираната в него съдебна практика на други състави на ВКС, която се споделя и от настоящия състав).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 20144622 от 23.09.2025 г. постановено по гр.д. № 24250/2017 г. по описа на СРС, 119 състав, с което е допълнено по реда на чл.248 ГПК разпореждане № 20116999 от 28.02.2024 г., за разликата над сумата от 50 лева до сумата от 400 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20144622 от 23.09.2025 г. постановено по гр.д. № 24250/2017 г. по описа на СРС, 119 състав, с което е допълнено по реда на чл.248 ГПК разпореждане № 20116999 от 28.02.2024 г., в частта с която Софийска вода“ АД, ЕИК:
130175000 е осъдена, на основание чл.78,ал.4 ГПК, да заплати на В.Н.Г., ЕГН: ********** сумата от 50 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3