Решение № 148 от 10.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Велико Търново, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20264000500136 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3/08.01.2026г. по гр.д. № 291/2025г. на Окръжен съд – Плевен е уважен предявеният от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление град София, район Оборище, ул. „Московска” № 19 срещу Д. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Горни Дъбник, общ. Долни Дъбник, *********** и настоящ адрес Испания, с правно основание чл. 415 ал. 3 пр. 2 вр. ал. 1 т. 3 от ГПК вр. чл.23 от ЗПК, като ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 17 383.93 евро /34 000 лв./, представляваща получена чиста сума по Договор за кредит за текущо потребление от 29.02.2024г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2025г. до окончателното й заплащане, за която сума е подадено заявление по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1351/2025 г. по описа на Районен съд-Плевени и е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение. Със същото решение съдът е отхвърлил предявените от „БАНКА ДСК” ЕАД срещу Д. Д. Г. искове с правно основание чл. 415 ал.3 пр. 2 вр. ал. 1 т . 3 от ГПК за сумата от 1 382.06 евро /2 703.07 лв./, представляваща договорна лихва за периода от 28.03.2024 г. до 09.02.2025г., сумата от 46.56 евро /91.07 лв./, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.03.2024г. до 09.02.2025г. и сумата от 106.31 евро /207.92 лв./, представляваща 1 лихва за забава за периода от 10.02.2025г. до 26.02.2025г.

Срещу посоченото решение е подадена въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД, чрез пълномощник – юрисконсулт П. М., в частта, в която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД срещу Д. Д. Г. искове с правно основание чл.415 ал.3 пр.2 вр. ал.1 т.3 от ГПК за сумата от 1 382.06 евро /2 703.07 лв./, представляваща договорна лихва за периода от 28.03.2024г. до 09.02.2025г., сумата от 46.56 евро /91.07 лв./, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.03.2024г. до 09.02.2025г. и сумата от 106.31 евро /207.92 лв./, представляваща лихва за забава за периода от 10.02.2025г. до 26.02.2025г., дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 29.02.2024г., за които суми е подадено заявление по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1351/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение, като неоснователни.

Жалбоподателят счита първоинстанционното решение в обжалваните части за неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Развива доводи, че предвидените в ЗПК санкции за кредитодателя, когато не са спазени изискванията на цитираните в чл.22 разпоредби, следва да бъдат прилагани в съответствие с чл.23 от Директива 2008/48/ЕО, а именно същите да са ефективни, пропорционални и възпиращи, като при тази преценка следва да бъде отчетено дали липсата на някой от изискуемите реквизити на договора за потребителски кредит е от такова естество, че може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. С оглед на това счита, че първостепенният съд не е извършил преценка за това дали допуснатото нарушение в случая е съществено, като провери дали ответникът е бил затруднен да разбере същественото съдържание на договора, доколкото банката е предоставила на същия необходимите данни на хартиен документ – погасителен план, който макар да е изготвен на шрифт под 12 пункта, е четлив и разбираем, а самият договор е изготвен в съответствие с изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК. Поддържа, че кредитът е дължим в своята цялост за главница и лихви от самото начало на възникване на кредитното правоотношение, като размерът и дължимостта на лихвите произтичат от договора и ОУ към него. Прави искане за отмяна на решението в атакуваните части и вместо това постановяване на друго, с което предявените от „Банка ДСК“ АД срещу Д. Д. Г. искове бъдат уважени в претендираните размери. Претендират се сторените в заповедното и първонистанционното прозиводство разноски в пълен размер, както и направените такива пред въззивната иинстанция, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна - Д. Д. Г., чрез назначения й на основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител – адвокат Р. Х., заема становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт. Моли последният, в обжалваните от ищеца части, да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът, чрез своя процесуален представител по пълномощие – юрисконсулт Фатме Исуфова, поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея. Поддържа претенцията си за разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.

2

Въззиваемата страна, чрез назначения й особен представител,оспорва въззивната жалба по изложените в отговора й съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението в обжалваната част.

Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Производството по гр.д. № 291/2025г. по описа на Окръжен съд-Плевен е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД, уточнена с молба с вх. № 10579/24.09.2025г., срещу Д.

Д. Г., с твърдения за сключен на 29.02.2024г. Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който Банката, в качеството на кредитор, предоставила на ответницата, като кредитополучател, кредит в размер на 34 000 лв. за срок от 120 месеца, с краен срок на издължаване 29.02.2034г., неразделна част от който са погасителен план и Общи условия на Банката за предоставяне на кредити за текущо потребление, подписани от кредитополучателя. Посочено е, че последният следвало да заплаща годишна възнаградителна лихва в размер на 8.35 %, а съгласно чл.16.1 от ОУ при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора за кредит частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 процентни пункта, освен ако кредитополучателят плати дължимата вноска в срок от 7 дни, считано от падежната дата. Твърди се, че съгласно чл. 16.2 от ОУ при забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 процентни пункта, а след предявяване на молба по съдебен ред със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Твърди се, че кредитополучателят е усвоил изцяло отпуснатия кредит, но не е изпълнил задълженията си по договора, като не е погасил нито една от договорените месечни вноски до датата на подаване на ИМ, а Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем с връчване на уведомление на длъжника, настъпила на 10.02.2025г. Поради това подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК , въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1351//2025 г. по описа на Районен съд-Плевен, но с Определение № 1071/28.02.2025г. по делото заявлението било оставено без уважение поради наличие на настоящ адрес на длъжника в Кралство Испания. Твърди се неизпълнение на договорните задължения на ответницата към датата на подаване на ИМ, към която същите възлизат на сумата от 34 000 лв. – главница по договора, 2 703.07 лв. - договорна лихва за периода от 3

28.03.2024г. до 09.02.2025г., сумата от 91.07 лв. - обезщетение за забава за периода от 28.03.2024г. до 09.02.2025г., сумата от 207.92 лв. - лихва за забава за периода от 10.02.2025г. до 26.02.2025г. и законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2025г. /съгласно уточнителна молба от 24.09.202г./ до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Д. Д. Г., чрез назначения й особен представител, е заела становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорен е твърденият факт на сключване на процесния договор, както и истинността на същия и приложените към него погасителен план и Общи условия досежно тяхната автентичност, с твърдения, че не са подписани от ответницата. Релевира се възражение, че представеният договор не е произвел валидно правно действие и е недействителен, тъй като е сключен в противоречие със закона и добрите нрави и съдържа неравноправни клаузи. Изложени са твърдения, че са нарушени изискванията на чл. 10 от ЗПК, тъй като договора за кредит и документите, неразделна част от него, не са с еднакъв шрифт, не по-малък от 12; не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7 – 12 и т. 20 от ЗПК; че договорът съдържа неразбираеми правила за определяне на лихвения процент при различните видове лихви; че начинът на изчисляване на ГПР не е посочен точно и ясно и е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК; че договорът не съдържа методика за изчисляване на РЛП съгласно изискванията на чл. 33а от ЗПК и е сключен в нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 9а и т.10 от ЗПК.

Оспорено е ищцовото твърдение, че кредитът е станал предсрочно изискуем поради ненадлежно обявяване на предсрочната му изискуемост на кредитополучателя.

С постановеното от първоинстанционния съд решение съдът е приел за доказан факта на сключване на процесния договор за потребителски кредит между страните по делото при условията, посочени в същия. Приетите заключения на основната и допълнителна съдебнографологична експертиза са установили истинността на оспорените документи относно авторството на подписите върху тях от страна на ответницата – договор за кредит, ОУ, погасителен план и декларация за представяне на договорна информация, с изключение на представения СЕФ, за който е установено, че не е подписан от ответницата и съдът е приел, че оспорването на истинността му в частта относно изявлението й за запознаване със съдържанието на документа е успешно проведено. Въз основа на неоспореното от страните и прието експертно заключение на съдебно-икономическата експертиза е прието за доказано, че договорената между страните като кредит парична сума е усвоена изцяло от ответницата чрез получаването й по посочената в договора банкова сметка, но същата не е заплатила каквито и да било парични суми за погасяване на задълженията си. При съобразяване заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е достигнал до извод, че по отношение съдържанието на договора са спазени изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, тъй като същият и ОУ към него са изготвени с еднакъв по вид и размер шрифт. Приел е, не са изпълнени изцяло изискванията на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК, тъй като макар в процесния договор да са посочени размера на получения кредит, ГПР, броя на месечните погасителни вноски, падежната дата и договорната лихва, същият не съдържа размера на погасителната вноска и общия размер на дълга по кредита. Счел е, че доколкото погасителният план не е 4 част от съдържанието на договора за потребителски кредит, фактът, че липсващата в последния информация се съдържа в него и той е с четливо и ясно съдържание, не е достатъчен да се приеме, че към момента на сключването му договорът отговаря на законовите изисквания, респ. че ответницата е била запозната с всички съществени негови елементи при сключването му, поради което същият е недействителен и тя дължи „чистата сума“ по кредита в претендирания от ищеца размер. Поради това е отхвърлил, като недоказани, останалите искови претенции за договорна лихва за периода от 28.03.2024г. до 09.02.2025г., за обезщетение за забава за периода от 28.03.2024г. до 09.02.2025г. и законна лихва за забава за периода от 10.02.2025г. до 26.02.2025г., без да обсъжда събраните доказателства относно техния размер и наличието на основания за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същите предполагат действителен договор, какъвто процесният не е.