Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 839 от 26.02.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7999/2023
Вид
Решение № 839
Подписан
26.02.2025
В сила
11.07.2025
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330107999 по описа за 2023 година

Предявени са иск с правно основание чл.26 от ЗЗД и евентуални насрещни обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Н. И. А. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № *************/********г. като противоречащ на императивните изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Фератум България” ЕООД – гр. София, оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмени бележки съображения – като в срока по чл.131 от ГПК в подадения отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещни обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като моли съдът, ако уважи основния иск, да осъди ищцата, в качеството й на ответница по насрещната искова молба, да му заплати сумата 4 000 лева – главница, дължима по Договора за предоставяне на потребителски кредит, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на постъпване на насрещната искова молба, както и договорна лихва върху главницата в размер на 1 400 лева, а при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли тези насрещни обективно съединени искове – да осъди ищцата, в качеството й на ответник по насрещната искова молба, да му заплати сумата 4 000 лева – главница, представляваща чистата стойност на кредита по Договора за 1 предоставяне на потребителски кредит, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на постъпване на насрещната искова молба. Претендира разноски.

От своя страна ищцата, в качеството й на ответница по насрещната искова молба, оспорва предявените срещу нея насрещни искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на насрещната искова молба съображения. Прави възражение за прихващане, като моли съда, ако уважи насрещните искове, да прихване от присъдените в полза на ответника, като ищец по насрещната искова молба суми, платените от ищцата на ответника 990 лева – възнаградителна лихва, и 3 000 лева – възнаграждение за поръчителство.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява и заключението от *********** г. на вещото лице по **** М. М. се установява, че действително между страните е бил сключен (от разстояние) Договор за предоставяне на потребителски кредит № **********/********** г., с който ответникът й е отпуснал потребителски кредит в размер на 4 000 лева, платими на 18 вноски, с договорна лихва в размер на 1 400 лева – като ГПР по кредита включва единствено посочената договорна лихва и е в размер на 49, 66 %.

При така установената фактическа обстановка, доколкото ГПР по отпуснатия на ищцата кредит е под 50%, съдът намира, че сключеният между страните Договор се явява действителен и не противоречи на императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК, а оттук – че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и посоченото заключение на ***, отпуснатия кредит е бил преведен по банковата сметка на ищцата на ************* г., като ищцата не е извършила нито едно плащане за погасяване на задълженията й по Договора за главницата и договорната лихва.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ответника размери съвпадат с установените от ***** действително дължими, съдът намира, че предявените от него против ищцата насрещни обективно съединени искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 26.07.2023 г. – датата на подаване на насрещната искова молба.

Както вече бе посочено, ищцата не е погасявала никое от задълженията си по Договора, поради което направеното от нея възражение за прихващане се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

С оглед на изхода от спора ищцата следва да заплати на ответника и направените разноски за производството по делото в размер общо на 5 136 лева – платени ДТ и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. И. А., ЕГН *****************, от гр. П., бул.

„**********“ № ****, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*********” № **, ап.***, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004, представлявано от адвокат Е. Г. И., против “Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ЖК „Младост 3“, бул. “Александър Малинов” № 51, вх.А, ет.9, апартамент офис 20, представлявано от ****************** И. В. Д. и Д. В. Н., със съдебен адрес: гр. С., бул.

„*************“ № ***, ет.**, офис **, адв. Б. Д., иск с правно основание чл.26 от ЗЗД – ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ ЗА НИЩОЖЕН НА сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***********/************* г. като противоречащ на императивните изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н. И. А., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Фератум България” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законни представители И съдебен адрес, СУМАТА 4 000 лева – главница, дължима по сключения между страните

Договор за предоставяне на потребителски кредит №

************/************г., и СУМАТА 1 400 лева - договорна лихва върху главницата, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 26.07.2023 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 5 136 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищцата Възражение за прихващане.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3