Решение № 594 от 08.09.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

Гр.София, .…...............................2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен състав в публично съдебно заседание на петнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИНА МУМДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

2.

ИВАН КИРИМОВ при участието на секретаря Татяна

Шуманова и в присъствието на прокурора Ивайло Петров, като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВНОХД № 5161/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

Образувано е по жалба и допълнение към нея от адв. Г.В. - защитник на подс.

С.Т.Т. срещу присъда от 16.05.2019г., постановена по

Н.О.Х.Д. № 1791/2018г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, с която подс. Т. е признат за виновен в това, че около 11:30 часа на 25.02.2016г. в гр. София, ж.к. *******, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи (собственост на Б.С. Н.) - 1 бр. часовник марка „Фосил“, с метална верижка, черен на цвят циферблат, на стойност 252.00 лв., 1 бр. часовник марка „Суоч“, лилав на цвят, на стойност

150.00 лв., всичко на обща стойност 402.00 лв

(четиристотин и два лева) от владението на Д.Н.Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца. На основание чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил така определеното наказание за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е възложил разноските по делото на подс. Т., вкл. и таксата за служебно издаване на изпълнителен лист.

В жалбата и допълнението към нея се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваната присъда.

Твърди се, че СРС е постановил осъдителната присъда при нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК, като не е изследвал цялата доказателствена съвкупност и съдържащите се в нея противоречия. Счита, че неправилно районният съд е кредитирал показанията на свидетелите Б. Н. и Н. Н. (родители на пострадалия), а същевременно не е дал вяра на показанията на св. Т. (баща на подсъдимия). Прави се доказателствен анализ в подкрепа на тезата, че по делото не е установен нито механизмът, нито авторството на деянието в лицето на поде. Т.. Излагат се съображения касателно предмета на деянието - двата часовника, за единия от които (марка „Суоч“) липсват доказателства дали към инкриминирания период се е намирал в жилището на частния обвинител Н. и дали изобщо е бил във владение на някой от членовете на семейството му. Твърди се, че изготвената СППЕ по отношение на пострадалия Н. е изготвена дълъг период от време след инкриминираното деяние, с оглед на което не следва да бъде кредитирана. По отношение на изготвената СОЕ счита същата за необоснована, тъй като не се разбира дали часовник „Фосил“ е бил закупен като нов или употребяван; същевременно вещото лице е посочило сумата от 420 лв. без да е уточнило на какъв източник се е позовало за тази крайна оценка. С оглед изложените съображения моли съдът да отмени атакуваната присъда и вместо нея да постанови нова, с която да признае подс. Т. за невиновен поради недоказаност на деянието както от обективна, така и от субективна страна. Алтернативно моли да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК или преквалифициране на деянието по чл.194, ал.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.78а, ал.6 от НК. В случай, че съдът приеме, че имуществените вреди не са възстановени в пълен размер, то моли деянието да бъде преквалифицирано като такова по чл.194, ал.3 вр, чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1 от НК. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.322 от НПК е депозирано писмено възражение против въззивната жалба от чатния обвинител Н. чрез повереника му адв. Н. от САК. Според него присъдата е постановена в съответствие с процесуалния и материални закон и след обстоен анализ на доказателствата. Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели, на вещи лица и ангажирането на други доказателства,освен извършване на превод от немски на български език на касова бележка, находяща се на л. 59 от ДП.

В проведеното открито съдебно заседание на 15.07.2020г. адв. В. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея.

Повереника на частния обвинител – адв. Н. апелира въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде постановено потвърдително решение. Моли да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия сторените от ЧО разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.

Прокурорът при СГП счита присъдата за правилна и законосъобразна и настоява за потвърждаването й.

Софийски градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл. от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба и допълнението към нея са подадени в законния срок, от надлежно легитимирани страни, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Спорът пред настоящата инстанция е фокусиран и върху фактите и върху правната им оценка. При все това обвързан от задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на присъдата.

Първоинстанционната присъда е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите му. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.Т.Т. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, ученик в 9 - ти клас, с адрес гр. София, ж.к. „*********, вх. Ж, ет.1, ап***, неосъждан, ЕГН **********.

През 2016 г. подсъдимият Т. и свидетеля Д. Н. били познати и приятели. Свидетелят Д. Н. живеел с родителите си - свидетелите Н. Н. и Б. Н. на адрес: ***, ж. к. „Гоце Делчев“, ул. „********.

Понякога свидетеля Д. Н. канел подсъдимия в дома си, като имал по принцип забрана от страна на своите родители да прави това, тъй като имал предходни проблеми с него. Те са се изразили в това, че свидетелят Н. дал на подсъдимия златните бижута на майка си, т.к същият имал неприятности и му трябвали пари.

Бижутата били предадени в заложна къща за обезпечение на парите, като свидетелката Н. узнала за това между края на м. ноември и 03.12.2015 г. На 25.02.1016 г. свидетелката Н. излязла от семейното си жилище около 09:30 часа, за да отиде на работа. Свидетелят Н. Н. също бил на работа. В дома им останал техният тогава непълнолетен син свидетеля Д. Н., който бил на училище втора смяна. Стаите в жилището не се заключвали, но то имало алармена система, която била свързана със СОТ, като при напускането му се задействала алармата, която е включена с интернет и изпращала имейли на телефона на свидетеля Н. Н. кога е включена и кога е деактивирана. Свидетелят Н. Н. имал възможност, ако алармата не е задействана да го направи дистанционно през телефона си - да я активира.

При свидетеля Д. Н. по обяд бил на гости подсъдимият Т.. Двамата били в стаята на Д. Н., а след това Д. Н. отишъл до тоалетната, а после до кухнята, за да си измие ръцете. Той ползвал ръчен часовник, който бил подарък на брат му, но след като заминал да учи в чужбина му го дал. Часовникът бил марка „Фосил“, с метална сребърна каишка, черен циферблат, три малки циферблата вътре, стрелка в бял цвят, като имало малко счупено парченце в горната част. Свидетелят Д. Н. го носел на ръката си предния ден, като вечерта го свалил и го оставил на бюрото в неговата стая, където бил и когато в дома му се намирал подсъдимият Т..

Свидетелката Б. Н. притежавала ръчен часовник марка „Суотч“, лилав на цвят, с камъни по периферията на циферблата, подарен й от свидетеля Н.

Н. по сантиментален повод, който стоял на тоалетката, където имало дребни бижута от неблагородни метли - дървени, кожени, метални, както и парфюми в родителската спалня.

Докато свидетелят Д. Н. бил в тоалетната и кухнята подсъдимият взел ръчния часовник марка „Фосил“, с метална сребърна каишка, черен циферблат, три малки циферблата вътре, стрелка в бял цвят, с малко счупено парченце в горната част от бюрото в стаята на Д. Н., както и взел от тоалетката, която се намирала в спалнята на Б. и Н. Николови, ръчния часовник марка „Суотч“, лилав на цвят, с камъни по периферията на циферблата. Свидетелят Д. Н., тръгвайки за училище не установил липсата на часовника си и не го поставил на ръката си, тъй като бързал. Двамата с подсъдимия напуснали дома на Николови, като Д. Н. отишъл на училище, а подсъдимият тръгнал към дома си. Преди да излезе от дома си свидетеля Д. Н. активирал алармата, която охранявала дома му. В близките два месеца в дома на Н.е бил само подсъдимия.

Когато свидетелите Б. и Н. Н.се прибрали вечерта от работа техния син свидетеля Д. Н. ги посрещнал силно притеснен и им казал, че му липсва часовника, който брат му му е оставил като подарък. След като научила това свидетелката Б. Н. установила, че и нейният часовник марка „Суоч“ липсва. Свидетелят Д. Н. не знаел до този момент за часовника на майка си. Свидетелката Б. Н. описала на сина си как е изглеждал часовника й. Свидетелят Д. Н. споделил, че единственият човек, който е влизал в дома им е подсъдимият.

Още същия ден свидетелят Д. Н. се опитал да се свърже с подсъдимия и го попитал дали той е взел часовниците, при което последният отрекъл. Осъществена била по искане на родителите на свидетеля Д. Н. след телефонен разговор със свидетеля Т. Т. - баща на подсъдимия Т. среща. На срещата, която била организирана пред квартален магазин били свидетеля Н. Н., неговият син - свидетелят Д. Н., подсъдимият и неговата майка. Чувайки разговор на висок глас, като разпра към тях дошъл бащата на подсъдимия свидетеля Т.. Изяснили си за какво е срещата, като свидетеля Н. Н. обяснил, че са изчезнали два часовника от дома му и единственият, който е бил там е бил подсъдимият, че искат да му дадат шанс, ако е той да ги върне, че няма да имат претенции, но ако това не стане ще бъде подадена жалба в полицията. Подсъдимият първо отрекъл да е идвал в дома му, а след това казал, че е идвал, но не е взел часовниците. Свидетелят Т. обещал на свидетелят Н., че ще поговори със сина си насаме и разговора приключил. Вечерта свидетелят Т. се обадил на свидетелят Н. Н. и му казал, че е говорил със сина си и той е заявил, че не е взимал никакви часовници.След това двамата бащи се чували на няколко пъти, тъй като свидетелят Т. се обаждал на свидетеля Н. Н., за да го пита как изглеждат часовниците, които твърдели, че ги търсят, искал тяхно описание.

Подсъдимият, след като взел двата ръчни часовника от дома на Н.единият марка „Фосил“, с метална сребърна каишка, черен циферблат, три малки циферблата вътре, стрелка в бял цвят, с малко счупено парченце в горната част този останал при него, а другият ръчен часовник марка „Суотч“, лилав на цвят, с камъни по периферията на циферблата го дал на свидетеля Г. Н. да го продаде, като му казал, че не са крадени, че е от приятел. Свидетелят Г. Н. се опитвал продължителен период от време да го продаде, но не успял. След известно време подсъдимият помолил свидетеля Г. Н. да му върне часовника, тъй като има проблем с момчето, което искало да му повдига обвинение за кражба и си уговорили среща. Свидетелят Г. Н. взел със себе си даденият му от подсъдимия часовник и го поставил в раницата си, с която обичайно ходел на работа. По това време свидетеля Г. Н. бил трудово ангажиран от 09.03.2016 г. до 17.03.2016 г. в „Хиполенд“, с място на работа магазин, намиращ се в MOЛ „България“. Двамата не успяли да се срещнат, а впоследствие вещи от раницата на свидетеля Г. Н. изчезнали, докато същата се намирала в шкаф на работното му място, сред които бил и часовника, който му бил даден от подсъдимия и бил приготвил да му го върне. Двамата обсъждали дали да не възстановят изгубения часовник, което не сторили.

Разпечатката съдържа 45 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a65fd743-235f-4bd3-baf2-4b5cab9a036a