Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 134 от 14.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 978/2023
Вид
Решение № 134
Подписан
14.03.2024
В сила
14.03.2024
Състав
Лилия Масева, Анета Илинска, Миглена Кавалова-Шекирова

Цитирани разпоредби

  • чл. 236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Благоевград, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-ШеК.а при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20231200500978 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл.

С решение № 560 от 11.08.2023 г. постановено по гр.д. № 2400 по описа за 2022 г., РС Благоевград е осъдил Община Благоевград, с ЕИК: 000024695, с адрес ,,,,,,,,,,,,,, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, вписано в ТР, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление:

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, част от Групата Дженерали, сумата от 4292,54 лв. /четири хиляди двеста деветдесет и два лева и петдесет и четири стотинки/ - главница, представляваща регресна претенция по чл. 410, ал. 1 от КЗ, изплатена по щета 211138892, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска - 17.10.2022 година до окончателното й изплащане.

РС е осъдил Община Благоевград ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД сумата от 971,70 лв. /деветстотин седемдесет и един лев и седемдесет стотинки/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени в хода на първоинстанционното производство.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба с вх.

№16971/21.08.2023г., подадена от община Благоевград, представлявана от Х.Н.Д. – зам.кмет по строителството, оправомощен със заповед №335ЧР/15.08.2023г. на кмета на общ.Благоевград, с административен адрес ******, против Решение №560/11.08.2023г., постановено по гр.д.

№2400/2022г. по описа на РС Благоевград. В жалбата са наведени подробни съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на 1 постановеното решение, противоречащо на доказателствения материал.

Отправя се искане да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение и да се отхвърли като неоснователен предявеният иск. Алтернативно се иска намаляване на присъденото обезщетение.

Претендират се сторени разноски.

Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който се оспорват наведените в жалбата доводи. Отправено е искане, да бъде потвърден обжалваният съдебен акт.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима-подадена е в срока по чл.259 ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт. Съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по съществото на спора по наведените в жалбата доводи решението на БлРС е правилно по следните съображения:

Исковете са с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, във връзка с чл.

49 ЗЗД, във вр. чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при въведени твърдения от ищеца,че има право на регрес срещу ответната община Благоевград за притезание в размер на платеното обезщетение на трето лице-собственик на застрахован по застраховката „пълно каско“ лек автомобил. Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ: „С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите“.

Установява се от събраните по делото писмени, гласни доказателства и САТЕ, че на ,,,,,,,,,,,,,,,,,,, бил паркиран на общински паркинг, като в резултат на силен вятър и недобро укрепване, информационната табела по проект на Община Благоевград се откачила от стойките си, върху които била монтирана и паднала върху автомобила, в резултат на което върху същия били установени материални щети.

Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно, че:

Видно от Застрахователна полица „Каско на МПС” ,,,,,,,,,,,,,, е, че собственикът на МПС ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ДСК Лизинг АД, с лизингополучател Х.П. е сключил валиден застрахователен договор с ищцовото дружество „Дженерали Застраховане” АД. Срокът на договора и съответно на покритието е от 00.00 часа на 05.11.2021 година до 23:59 на 04.11.2022г., с оглед на което съдът намира, че договорът е бил действащ към 23.03.2022 година - датата, когато е възникнал процесния инцидент. Към доказателствения материал по делото са приобщени Общи условия за 2 застраховка „Каско на МПС”.

От представения по делото Констативен протокол № DSK 0000059/23.03.2022 година, издаден от Община Благоевград се установява, че ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, като на място е повикана полиция за установяване на щетите.

Констативният протокол е изготвен от Д. К., в присъствието на свидетелите В.Г. и Л.И. и в присъствието на Х.П..

След настъпване на събитието, се установява, че при „Дженерали Застраховане“ АД, въз основа на искане за оценка на щети е образувана ликвидационна преписка по щета № 211138892, извършен е оглед, опис, оценка и калкулация на вредите по застрахования лек автомобил, като се установяват щети по общо 17 позиции на МПС, подробно описани в Протокол за извършен оглед на МПС с № 11423-16481092391/24.03.2022г.

Установява се, че с възлагателно писмо до сервиз на „Киа Моторс България - София“ ООД са възложени и ремонтно-възстановителните работи по увреденото МПС, като за репарирането им е била издадена фактура № 0000076863/26.05.2022г. на стойност от 4277,54 лв. с включен ДДС, съгласно приложена спецификация.

Изготвен е и ликвидационен акт № 1047659/01.06.2022 година, с който e разпоредено извършване на плащане на сумата от 4277,54 лева, която сума с платежно нареждане от 06.06.2022 година е изплатена на Киа Моторс

България ООД /л. 57 от делото/.

Изпратена е регресна покана до Община Благоевград относно изплащане на щета 211138892/2022 година с изх. № 310008500 от 13.09.2022 година, получена от общината на 14.09.2022 година, видно от приложена по делото обратна разписка.

Видно от приложено по делото писмо от 30.09.2022 година във връзка с получената регресна покана Община Благоевград е уведомила Дженерали Застраховане АД, че от представените доказателства не е установено безспорно, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Пълно Каско“, че липсват доказателства за механизма, по който е настъпило застрахователното събитие, както и за причинно-следствена връзка между твърдяното дефектиране на информационната табела и получените вреди по автомобила. Предвид гореизложеното сочат, че не са налице основания за ангажиране на отговорност по чл. 410, ал. 1 т. 1 КЗ по отношение на Община Благоевград.

За изясняване на обстоятелствата от фактическа страна, съдът е допуснал автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инженер В.Н.. От приетото заключение се установява, че е изяснен в динамика механизмът на възникване и протичане на уврежданията по процесния лек автомобил, а именно на процесната дата и час в резултат на силен вятър, който е довел до откачане от стойките на информационната табела по проект на Община Благоевград. Вещото лице е посочило, че вследствие от силните пориви на вятъра и голямата площ в даден момент, табелата се е откачила от стойките и е политнала към задната лява част на автомобила до момента, в 3 който част от рамката се е опряла в зоната леви гуми и лява страна от купето на автомобила. При това бавно плъзгане задната, хоризонтална част от рамката се е свлякла под действие на тежестта й, по дясната страна от купето на автомобила, като е увредил съответно десните врати, дръжки, стъкло на десен фар, огледало за обратно виждане, предна броня и други. След падането на табелата със страничната си повърхност върху настилката съпротивлението от плъзгане на рамката и от виниловото платно се е повишило значително. Това е довело да установяването на табелата неподвижно върху плочките на тротоара отдясно на автомобила, където е била намерена от контролните органи, които са се отзовали на сигнал за увреждане на автомобил.

Вещото лице установява, че е налице пряка причинно - следствена връзка за вида на щетите от този инцидент.

Вещото лице е определило стойността на щетите, необходимия ремонт за възстановяване на щетата в лева, нанесени по л.а. ,,,,,,,,,,,,,,, към дата месец.03.2022 година в размер на 6200,00 лева. Калкулацията на ремонта за възстановяване на щетата в лева, нанесени увреждания по цени на сервиз на дилър за марката „КИА“ в България, свързани с възстановяването на л,,,,,,,,,,,,,, за автомобила за ремонт без договор за обслужване, към дата месец.03.2022 година възлиза в размер на 7130,00 лева. Вещото лице посочва, че минималната стойност на разноските за ликвидация на заведени щети, които застрахователя прави за определяне свързани със застрахователно обезщетение възлизала кръгло 15,00 лева.

Въззивният съд кредитира изготвената експертиза като компетентна и обективна.

В хода на производството са събрани гласни доказателства по искане на страните, посредством разпита на свидетелите Х.П. и Д. К., като относно установеното чрез техния разпит съдът препраща към мотивите на районния съд, като няма пречка да бъдат кредитирани като последователни и безпротиворечиви.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на първостепенния съд.

Правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на установените по делото факти и събрания доказателствен материал.

По доводите на въззивника, въззивният съд излага следното:

Първоинстанционният съд е обсъдил наведените от ответната страна възражения и доводи, поради което решението не е изготвено в нарушение на чл. 236, ал.2 ГПК, както твърди въззивника и същото не е необосновано.

4

При този вид имуществено застраховане се предвижда възможността за застрахователя да встъпи в правата на застрахования след изплащане на застрахователната сума. Налице е встъпване на ищеца, като застраховател в правата на увредения кредитор – собственика на увреденото имущество. При изпълнение на чужд дълг третото лице разполага с регресен иск против длъжника. Застрахователят може да иска плащане по регресния иск срещу виновното за увреждането на застрахованото имущество лице, само когато и доколкото е възстановил вредите на застрахования. Основателността на така предявения регресен иск предполага съществуването на деликтно правоотношение с всички елементи от фактическия му състав, за да възникне валидно задължение за длъжника да възстанови причинените имуществени вреди /чл. 45 ЗЗД. В зависимост от конкретния случай, отговорността може да бъде по чл. 45 ЗЗд, чл. 49 и чл.50 ЗЗД.

Въззивният съд не констатира твърдените от въззивника нарушения на първоинстанционния съд при разглеждане на делото, като е даден конкретен отговор на въпроса – налице ли е съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила.

Не са налице доказателства, от които да бъде направен обратен извод.

Правилен е изводът на първостепенния съд, че в съответствие с правилата, собственикът на претърпелия увреждането автомобил, своевременно е уведомил застрахователя, като при последния е образувана съответна щета, като са описани подробно и детайлно всички увредени елементи по автомобила. Безспорно е по делото, че ищцовото застрахователно дружество е изплатило на пълномощника на застрахования собственик на лекия автомобил търсената сума, като няма данни ответникът да е възстановил тази сума на застрахователя- ищец. Предвид направеното плащане, съгласно чл. 410 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата на застрахованото имущество.