Решение № 138 от 04.05.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Добрич, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Д. при участието на секретаря Илияна Ст. Г. като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно дело № 20213230201035 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. К. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Добрич, ж.к. „******, чрез адвокат С. Г. С. от Адвокатска колегия - Добрич, с адрес на кантората: гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 52, ет. 2, офис № 14, срещу наказателно постановление № 21-0851-001461 от 25.08.2021 г., издадено от Д.Х.Д. – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, в частта, с която на Н. К. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Добрич, ж.к. „******, за нарушение по чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО

СРЕДСТВО за срок от 1 /един/ месец.

С оглед липсата на жалба относно нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв., наказателното постановление в тази му част е влязло в сила и не подлежи на разглеждане от съда.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление в обжалвана 1 му част, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наложените наказания.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1461/07.08.2021 г. /бланков № 272751, серия АА/, съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят Г. ЛЮБ. Д. е именно инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, за който изрично е вписано, че е свидетел при съставяне на акта, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, нарушителят е изписал, че няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН 2 жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля М.Г. Г., съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН в редакцията, действала към датата на съставяне на АУАН, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи и следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 4 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при ПТП с материални щети /какъвто е настоящия случай/ се съставя протокол образец № 2. При наличието на официален документ - Протокол за ПТП, съставен на основание чл. 125а от ЗДвП и съответните текстове от цитираната Наредба, въззивната инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения поради съставянето на АУАН в присъствие само на един свидетел, предвид факта, че АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал.

3

4 от ЗАНН - въз основа на съставен Протокол за ПТП. Последният е официален свидетелстващ документ и като такъв е годно основание за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, като в този случай самият закон - ЗАНН регламентира, че актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Ето защо съставеният в присъствието само на един свидетел - неочевидец на нарушението акт, не прави същия незаконосъобразен на това основание /В тази връзка виж Решение № 155/23.06.2020 г. по к.а.н.д. № 171/2020 г. на АдмС - Добрич, постановено по идентичен случай/.

Следва да се отбележи, че преди да състави АУАН актосъставителят е изяснил фактическата обстановка на извършеното пътнотранспортно произшествие, извършвайки проверка по писмената молба от свидетеля СТ.

Й. ИВ. и снемайки писмени обяснения /под формата на декларация/ от жалбоподателя по настоящото дело - Н. К. Г., преглеждайки видеофайловете, съдържащи се в оптичния носител, предоставен от свидетеля И., изготвяйки съответните снимки на процесните два автомобила, както и съпоставяйки причинените по тях щети. Също така свидетелят Г. ЛЮБ. Д. е изготвил и Протокол за ПТП № 1695834 от 07.08.2021 г. /л. 31 от делото/, в който протокол е описал обстоятелствата, нарушението, причините, условията за ПТП, както и щетите на МПС.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

В действителност, в АУАН и в НП нарушението по т. 2, изразяващо се в неизпълнение на задължението на жалбоподателя като водач на пътно 4 превозно средство и участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, е квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, вместо по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Съдът намира, че това процесуално нарушение не е съществено, като в случая очевидно се касае за техническа грешка в изписването на съответната законна разпоредба, за която се твърди, че е нарушена /изписан чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, вместо чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/, която техническа грешка следва да се преценява в контекста на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Това е така, защото, за да е налице съществено процесуално нарушение е необходимо да е засегнато пълноценното реализиране на правото на защита на наказаното лице срещу наказателното постановление. Основанията за това становище са следните:

В настоящия случай е налице идентичност в словесното описание на нарушението в АУАН и в обстоятелствената част на наказателното постановление. В тези описания ясно е посочено и се налага един-единствен извод, че нарушението се състои в неизпълнение на задължението на жалбоподателя като водач на пътно превозно средство и участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, поради което правото на защита на адресата на АУАН и на наказателното постановление не е нарушено. С оглед процесното описание на нарушението и предвид правилното посочване на административнонаказателната разпоредба – чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, следва да се приеме, че наказващият орган е приложил правилно материалния закон и липсват съществени процесуални нарушения при издаване на НП. Посочването в АУАН и в НП на материалноправната норма на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, вместо нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото санкционната норма на чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП съдържа и състав на нарушение, не обосновават опорочаване на наказателното постановление в степен, влечаща отмяната му.

Подавайки жалбата и организирайки защитата си, адресатът на НП е бил наясно за какво нарушение е ангажирана отговорността му. Касае се за неточност, която не влияе върху законосъобразността на НП и не засяга правото на защита на нарушителя, което е осъществено в пълен обем. В тази насока е и константната съдебна практика.

5

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства не е било проведено и разследване.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 03.08.2021 г., около 21:02 часа, в гр. Добрич, на паркинг на магазин „АВС“ в ж.к. „Дружба І“, като водач на лек автомобил „******“ с рег. № ******, предприема извършване на маневра движение на заден ход, за да излезе от реда на паркираните моторни превозни средства, без да се убеди, че пътят зад управляваното моторно превозно средство е свободен и блъска паркирания лек автомобил „******“ с рег. № ******, като допуска пътнотранспортно произшествие с материални щети, след което напуска местопроизшествието без да уведоми органите на МВР – нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

Както вече бе посочено, така описаното словесно нарушение е било квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, вместо по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което процесуално нарушение не е съществено, по изложените вече по-горе съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.