Решение № 1 от 12.01.2026, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- Административно наказателно дело 176/2025
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 12.01.2026
- В сила
- 12.03.2026
- Състав
- АНТОН РАНГЕЛОВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.85а · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.165, ал.2, т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.14 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.80 · Наказателен кодекс
- чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№1 гр. Радомир, 12.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно наказателно дело № 20251730200176 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш, серия К № ./22.09.2022 г., издаден от ОДМВР- П. на жалбоподателката Х. Р. Й., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.А., ул.“В.“ ., обл.Л. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Недоволна от така наложеното наказание е останала жалбоподателката Х. Р. Й., която е обжалвала електронния фиш в срок, като по изложените в жалбата съображения, моли съда да го отмени изцяло като неправилен и незаконосъобразен.
Административно - наказващият орган – ОДМВР – П., редовно и своевременно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по жалбата.
Районен съд- Р., като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежна страна, поради което са допустими и се дължи разглежданетоим по същество.
От фактическа страна.
Видно от представения електронен фиш серия К № ./22.09.2022 г., издаден от 1
ОДМВР- П., на посочената дата – 22.09.2022 г., в 10.19 часа, в обл.П., общ.Р., Лот 0, на АМ С., км.., ПВ С. с., с посока към град Д., при ограничение на скоростта от 120 км/ч въведено с ПЗ В26 извън населено място и отчетен толеранс от - 3% в полза на водача, е извършено нарушение на скорост на МПС „А. А.“ лимузина, с регистрационен номер ОВ.ВТ, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № .. Автомобилът се е движел със скорост 140 км.ч., като превишението е с 20 км.ч.
В хода на съдебното следствие, предвид представените по делото писмени доказателства от административнонаказващия орган в административнонаказателната преписка се установява, че атакувания в настоящото производство електронен фиш е издаден въз основа на заснет снимков материал с автоматизирано техническо средство СПУКС ARH C.0.
Това обстоятелство се установява от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № ./26.03.2022 г., с дата на използване 22.09.2022 г.
Приложено е по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, от който е видно, че техническото средство е било годно за употреба към датата на отчитане на скоростите.
Собственик на автомобила е жалбоподателката Х. Р. Й., което е видно от приложената справка
От правна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.I-во от Закона за движение по пътищата, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, а според изр.II-ро, електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите, електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер.
Достатъчно е въпросното техническо средство да има капацитета да заснеме автоматично нарушението, записвайки мястото, датата, точния час на извършване на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, както е предвидено в чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Процесния електронен фиш съдържа всички данни, посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП и е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи. Относно формата на 2 електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението – в този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № . от 26.02.2014 година на ВАС по т. д. № 1/2013 година.
Съдът приема, че електронният фиш съдържа надлежно описание на нарушението в съответствие със законово установените изисквания. Нормативно, в чл.189, ал.4, изречение второ от ЗДвП, е определено съдържанието на електронния фиш за налагане на глоба, при установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система нарушение на този закон. В случая съдържанието на обжалвания пред Районен съд - Р. електронен фиш изцяло е съобразено с императивните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Посочени са всички обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и за наличието на административно нарушение, като са описани конкретните параметри на нарушението и пределите на следващата се за него отговорност от гл. т. на правна квалификация и вид/размер на приложимата санкция. Спазени са условията и реда за използване на автоматизираното техническо средство за контрол на правилата за движение по пътищата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Приложен е и снимков материал на заснетия автомобил и на техническото средство,монтирано на процесния участък.
В горния смисъл съдът намира, че контролните органи са изпълнили изискванията по чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представения протокол..
Съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП снимковият материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес. От снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал. 5, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 и, ал.2, а именно - на собственика, а когато собственик е юридическо лице - на неговия законен представител. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. Не се спори от страните по делото, че собственик на лекия автомобил е жалбоподателката Х. Р. Й..
Съдът намира, че не е нужно да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост. Действително такова изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата, която изискваше поставяне на пътен знак . преди 3 мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал.1 от същата разпоредба член изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или чрез средствата за масово осведомяване (изискване на чл.7, ал.1 – отм. от Наредбата). Тези две разпоредби на Наредба №. от 12.05.2015 г. са отменени с ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на местата за контрол, визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 ЗДвП , също е отменено с ДВ, бр.. от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г. Поради горното към датата на визираното в ЕФ нарушение – 22.03.2022 г. контролните органи не са имали задължение предварително да обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта. Предвид изложеното, съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Жалбоподателката е направила възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно Тълкувателно постановление № . от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № ./2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите на преследвателната давност по 4 НК са приложими в административнонаказателното производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване. В процесния казус е налице изтичане на давностни срокове по смисъла на това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото.
Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове.
Напротив, разпоредбата на чл.85а от ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП.
Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа. Поради това, относно институтът на погасителната давност за административнонаказателно преследване, по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, са приложими са разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл.80, ал.1, т.5 от НК - а именно 3 години. Процесното административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателката. Това процесуално действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има необходимата предметна и персонална насоченост. Доказателствата по делото установяват, че ЕФ срещу жалбоподателката е издаден на 22.09.2022 г., т.е., в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК спрямо датата на нарушението. Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност.
От доказателствата по делото се установява, че след издаване на ЕФ структурата на МВР е 4 предприела действия за връчването му на административнонаказателноотговорното лице чак на 01.07.2025 г., когато има данни да е връчен. В промеждутъка от време, не се установяват други такива предприети действия, които да могат да прекъснат давността. Следователно, от последното прекъсващо давността действие – 22.09.2022 г., до датата на връчване на електронния фиш – 01.07.2025 г. е изминал срок по-дълъг от три години.
При тези обстоятелства, изтеклата тригодишна давност за преследване по чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН има за последица отпадане на възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде завършено започналото административнонаказателно преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно нарушение. В този смисъл при изтекла обикновена давност, не следва да се извършва преценка за абсолютната такава, тъй-като не са налице данни за прекъсване в даден момент на давността и започване на течение на нова давност /в този см. виж. Решение по КАНД № . по описа за 2019 година на Административен съд – П., постановено по сходен казус/.
Абсолютната давност за преследване е приложима само, когато не е изтекла обикновената давност. Чрез института на абсолютната давност за преследване се създава гаранция за необосновано бездействие на компетентния орган по реализираненаказателната/административнонаказателната отговорност на дееца за извършено от него наказуемо деяние. Именно затова, в нормата на чл.81, ал.3 от НК е предвидено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 НК.