Решение № 1346 от 22.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1346 гр. П., 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20231720102977 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище/адрес на управление: гр.

София, район Триадица, бул. „България” № 81В чрез ю.к. Ц., срещу Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М.Г.“, **, **, **, **, с която по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, e предявен иск с правно основание: чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 902.92 лева главница по Договор за паричен заем Кредирект № **** от **** г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника, сумата от 140.76 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от **** г до 16.09.2020 г., сумата от 93.99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от **** г.

1 до 16.09.2020 г., неустойка по чл.6.2 от Договор за потребителски кредит в размер на 700.32 лв., и сумата от 400.60 лева - неплатена дължима такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.03.2023 г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед № *** от **** г. по ч.гр.д. № **** г. на ПРС. Моли да им бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производства.

С молба от 12.07.2023 г. „АПС Бета България“ ЕООД чрез ю.к. Л. са заявили изрично, че оттеглят предявения иск по отношение на сумата от 700.32 лева, представляваща неустойка, както и по отношение на сумата от 400.60 лева, представляваща такси. Към молбата е приложено пълномощно на ю.к. Л. с правата по чл.34, ал.3 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът Д. П. Б. не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по иска.

С влязло в сила определение № 3550 от 28.10.2023 г. по гр.д. № **** г. на ПРС, производството по делото е прекратено в частта, в която „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, е предявил иск срещу Д. П. Б., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответницата му дължи сумите от 700.32 лева, представляваща неустойка, както и по отношение на сумата от 400.60 лева, представляваща такси.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез ю.к. Ц. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът Д. П. Б. в съдебно заседание се представлява от адв. М., която оспорва искове и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски. Представя списък на разноските.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че предявените искове са частично допустими по следните съображения:

Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК и представляват 2 продължение на проведено заповедно производство. Идеята на заповедното производство по чл. 410 от ГПК и последвалото го исково такова по чл.422 от ГПК предполага идентичност на вземанията, като в противен случай редът на чл.422 от ГПК е неприложим.

Видно от приложеното ч. гр.д. № **** г. на ПРС, по заявление на ищеца срещу ответницата, в негова полза е издадена заповед за изпълнение № *** от **** г., с която е разпоредено Д. П. Б. да заплати на ищеца сумата 902.92 лева, представляваща главница по Договор за кредит № **** от 16.09.2017 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Д. П. Б., сумата 140.76 лева - договорна лихва за периода от **** г. до 16.09.2020 г., сумата 68.79 лева - законна лихва за забава за периода от 16.09.2020 г. до 05.04.2023 г., като са присъдени и разноски съразмерно с уважената част от заявлението.

С исковата молба ищецът е предявил иска за признаване за установено, че ответницата му дължи следните суми: сумата от 902.92 лева - главница по Договор за паричен заем Кредирект № **** от **** г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника, сумата от 140.76 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от **** г до 16.09.2020 г., и сумата от 93.99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от **** г. до 16.09.2020 г.

Претендираната от ищеца сума от 93.99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от **** г. до 16.09.2020 г., видно от издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение не е била предмет на заповедното производство. При това положение следва извода, че предявеният установителен иск за тази сума е недопустим, тъй като не представлява продължение на проведеното заповедно производство, за тази сума не е издавана в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч.гр.д. № **** г. на ПРС, поради което и не може да се констатира еднозначно и категорично обективно тъждество между сумите предмет на издадената заповед за изпълнение и предявения иск. В тази връзка искът за сумата от 93.99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от **** г. до 16.09.2020 г. е недопустим,, поради което и производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.

В останалата част исковете са допустими, тъй като предявени по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед 3

№ № *** от **** г. по ч.гр.д. № **** г. на ПРС, и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността:

Предявения иск е с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Към настоящото дело е приложено ч.гр.д. № **** г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД, е издадена заповед № *** от ****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. П. Б. от гр. П. за вземане, предмет на предявения иск. В срока по чл.414 от ГПК срещу заповедта е постъпило възражение и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.

Исковете са предявени в срока по чл.415 от ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.

Няма спор между страните, че ищецът има в качеството на цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, съгласно който процесното вземане по Договор за паричен заем Кредирект № **** от **** г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника му е цедирано.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: наличието на облигационно правоотношение между „Сити Кеш“ ООД и ответника по Договор за паричен заем Кредирект № **** от **** г., както и реално изпълнение по същия. Ищецът е длъжен да докаже наличието на облигационно правоотношение по Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022 г., по силата на който вземането по сочения договор за паричен заем е прехвърлено на ищцовото дружество, както и надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Ищецът следва да установи съдържанието на съглашенията (размер на кредита, договорената лихва, падеж на вземането), получаване на сумата по договора за потребителски кредит от ответника, и изпадането му в забава по отношение на задължението за плащане на дължимите месечни вноски.

4

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Няма спор между страните, а и от представеното копие от Договор за паричен заем Кредирект № **** от **** г., се установява по безспорен начин, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника е сключен договор за паричен заем от разстояние съгласно ЗПФУР, съгласно който Сити Кеш“ ООД е отпуснало на ответника заем в размер на 1000.00 лева, който е следвало да бъде погасен на 12 месечни погасителни вноски, три от които в размер на по 33.39 лева и 9 броя погасителни вноски от по 130.46 лева, с падеж на първа вноска 16.10.2019 г., и падеж на последна погасителна вноска – 16.09.2020 г., при годишен процент на разходите (ГПР) от 48,01 %, и фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 %. При тези параметри на договора общото задължение по кредита възлиза на стойност от 1274.28 лева. Няма спор, че сумата от 1000.00 лева, е преведена от „Сити Кеш“ ООД, която сума ответницата е получила чрез оператор „Easypay".

В съдебно заседание, ответницата е представила седем броя разписки, от които се установява, че в периода от 17.10.2019 г. до 31.05.2021 г., ответницата е извършвала погасяване по процесния договор в полза на „Сити Кеш“ ООД на обща стойност от 1032.00 лева. В нито една от седемте разписки няма посочване кое от задълженията по договора се погасява – главница или договорна лихва. При това положение на основание чл.76, ал.2 от ЗЗД, съдът намира, че с тази сума ответницата е погасила по процесния договор за заем дължимата от нея договорна лихва в размер на 274.28 лева, а с останалата част от сумата в размер на 757.72 лева е погасена част от дължимата по договора за заем главница. При това положение остава 5 дължима главница в размер на 242.28 лева.

Въпреки дадени указания на ищеца с доклада по делото, че не сочи доказателства за размера на иска, ищецът не е ангажирал такива. Нещо повече, дори в исковата молба не се съдържат твърдения ответницата да е извършвала погасяване по представения и от „Сити Кеш“ ООД кредит. С оглед представените от ответницата разписки за извършени погасявания по отпуснатия и заем по процесния договор, то предявеният иск за главница се явява основателен и доказан за сумата от 242.28 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 902.92 лева, искът следва да бъде отхвърлен. С оглед извършеното от ответницата погасяване по процесния договор и на договорната лихва, то и искът в тази му част също следва да бъде отхвърлен, поради доказаното от ответницата плащане на кредитодателя преди завеждане на иска, поради което искът в тази му част е неоснователен и недоказан.

На основание чл.86 от ЗЗД се дължи и законната лихва върху уважената част от главницата, считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 20.03.2023 г. до окончателното й изплащане.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и в исковото производство.

Ищецът не е представил списък на разноските, но видно от съдържащите се в заповедното и исковото производство данни за извършени такива, ищецът е извършил такива за платени държавни такси. Същевременно както в заповедното, така и в исковото производство е бил представляван от юрисконсулт, поради което и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за заповедното и исковото производства, което следва да бъде възложено върху ответника. С оглед уважената част от иска на ищеца следва да му бъдат 6 присъдени разноски в размер на 37.83 лева по заповедното и исковото производства, за платени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.