Решение № 412 от 18.12.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 460/2025
- Вид
- Решение № 412
- Подписан
- 18.12.2025
- В сила
- 18.12.2025
- Състав
- ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 412 гр. ХАСКОВО, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря В.И. К. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500460 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК
С Решение № 167 от 10.03.2025 г., постановено по гр.д. № 709/2024 г.
РС Хасково е осъдил Х. Р. Х., ЕГН **********, от с.***, общ.***, обл.Хасково, на основание чл.45 ал.1 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Т., ЕГН **********, от с.***, общ.***, обл.Хасково, съдебен адрес: гр.***, адв. Н. П., сумата от 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име А., порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко, чиято смърт е настъпила на 30.04.2023 г. в следствие на нападение от куче, порода „Българско овчарско куче“, собственост на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в с. ***, общ.***, обл.Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
Съдът е осъдил Х. Р. Х. на основание чл.45 ал.1 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Т. сумата от 4453,30 лева, представляваща обезщетение за претърпени 1 имуществени вреди, настъпили в резултат на нападение от куче, порода „Българско овчарско куче“, собственост на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в с.*** , общ.***, обл.Хасково над собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име А., порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко, представляващи направени разходи за прегледи, изследвания, лечение, операция, манипулации, лекарства, консумативи, престой във ветеринарна амбулатория, свързани с лечението на кучето на име А. и евтаназия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.04.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част за разликата над 4453,30 лева до пълния предявен размер от 4800,00 лева, като неоснователен.
Съдът е осъдил Х. Р. Х. на основание чл.45 ал.1 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Т. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - притеснение, стрес, напрежение и уплаха, настъпили в резултат на нападение от куче, порода „Българско овчарско куче“, собственост на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в с.***, общ.***, обл.Хасково над собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име А., порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.04.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв., като неоснователен.
Съдът е осъдил Х. Р. Х. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Д.
Т. Т. сумата от 2016,90 лв., представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
Съдът е осъдил Д. Т. Т. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Х.
Р. Х., ЕГН **********, с адрес: с.*** общ.***, обл.Хасково, сумата от 205,05 лв., представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Съдът е осъдил Д. Т. Т. на основание чл.77 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 40,00 лева, представляваща направени разноски по делото за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Недоволен от постановеното решение, в частта , в която е осъден да 2 заплати посочените суми е останал въззивникът Х. Р. Х., който обжалва в срок. Твърди,че постановеното от РС Хасково решение е неправилно поради неговата необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът неправилно разпределил доказателствената тежест и приложил хипотезата на чл.45 ал.1 от ЗЗД, вместо правилната по чл.50 от ЗЗД.
Неправилната квалификация довела до неправилно прилагане на материалния закон.
Неправилно съдът уважил изцяло предявения иск за имуществени вреди, представлявайки стойността на кучето А., приемайки,че той не е оспорен от ответника. Твърди,че принципно е оспорил предявените искове и че неправилно съдът е определил размера на това обезщетение, позовавайки се на сайтове за продажба на домашни любимци и съобразявайки възрастта и заболяванията на кучето.
Неправилно съдът уважил ,макар и частично, предявеният иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за лечение на пострадалото куче. Твърди, че по делото не са представени надлежни платежни документи, удостоверяващи извършени плащания от ищцата и че съдът неправилно е приел за доказан факта на направените разходи за лечение единствено въз основа на твърденията на ищцата за сторени такива.
Съдът неправилно уважил частично и предявения иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи притеснение, стрес, напрежение и уплаха, настъпили в резултат на нападение над собственото на ищцата куче А. Твърди,че такива не се следват, т.като ищцата не е била пряк свидетел на инцидента, поради което и няма как този инцидент да е предизвикал у нея притеснение, стрес, напрежение и уплаха.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково в обжалваните части и постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Моли да бъдат присъдени неправените по делото разноски.
В срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемата Д. Т. Т..
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв. Н.
3 поддържа подадените въззивни жалби.
В съдебно заседание въззиваемата, чрез пълномощника си адв. П., оспорва подадените въззивни жалби. Счита,че постановеното от РС Хасково решение е правилно и моли то да бъде потвърдено.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Преценена по същество е частично основателна.
РС Хасково е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД, предявени от Д. Т. Т. от с.***, обл. Хасково против Х. Р. Х. от с.***, обл. Хасково за заплащане на сумата от 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име А., порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко, чиято смърт е настъпила на 30.04.2023 г. в следствие на нападение от куче, порода „Българско овчарско куче“, собственост на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в с. ***, общ.***, обл.Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2023 г. до окончателното й изплащане; на сумата от 4800 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на нападение от куче, порода „Българско овчарско куче“, собственост на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в с.***, общ.***, обл.Хасково над собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име А., порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко, представляващи направени разходи за прегледи, изследвания, лечение, операция, манипулации, лекарства, консумативи, престой във ветеринарна амбулатория, свързани с лечението на кучето на име А. и евтаназия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.04.2023 г. до окончателното й изплащане; на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - притеснение, стрес, напрежение и уплаха, настъпили в резултат на нападение от куче, порода „Българско овчарско куче“, собственост на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в с. ***, общ.***, обл.Хасково над собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име А., порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко, ведно със 4 законната лихва върху тази сума, считано от 17.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Пред настоящата инстанция се представиха нови доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и е отговорил аргументирано на всички доводи и възражения.
Неснователно е направеното от въззивника възражение,че съдът неправилно е квалифицирал предявения иск, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Съдът е изложил подробни мотиви, защо в случая искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл.45 от ЗЗД, а не по чл.50 от ЗЗД, които мотиви въззивната инстанция споделя изцяло на основание чл. 272 от ГПК, поради което и не следва да ги преповтаря.
Правилно и законосъобразно е постановеното от РС Хасково решение, в частта, в която съдът е уважил предявения иск за заплащане на сумата 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име А., порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко, чиято смърт е настъпила на 30.04.2023 г. в следствие на нападение от куче, порода „Българско овчарско куче“, собственост на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в с. ***, общ.***, обл.Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2023 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която съдът е уважил до размер от 3000 лв., предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди притеснение, стрес, напрежение и уплаха, настъпили в резултат на нападение от куче, порода „Българско овчарско куче“, собственост на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в с. ***, общ.***, обл.Хасково над собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име А., порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.04.2023 г. до окончателното й изплащане, поради което в тези части следва да бъде потвърдено . Изложените в тези части мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. От събраните по делото гласни доказателства, както е приел и решаващият съд, безспорно се установява,че ищцата е собственик на куче на 5 име А., порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко.
Конкретната стойност на животното не е оспорена от ответника от една страна и от друга – няма пречки,както е приел и съда, при определяне стойността на животното да се ползва сравнителна стойност за тази порода куче, която е изведена от сайтове за продажба на домашни любимци. При определяне на стойността съдът е съобразил и възрастта на животното и наличното заболяване.
Правилно съдът е обсъдил всички релевантни доводи и съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД е определил обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на домашния любимец в размер на 3000 лв.
Съдът е съобразил това,че кучето е било отглеждано в семейството на ищцата в продължение на 12 години, за който период от време неминуемо се изгражда емоционална връзка, смъртта е предизвикана от действията на кучето, собствено на ответника и макар годините му и наличните заболявания, ако не е бил този инцидент би преживял още неопределено време. Съдът е съобразил и това,че ищцата не е била пряк очевидец на инцидента. Ето защо съдът приема,че правилно е определен размерът, в който ищцата следва да бъде обезщетена за претърпените от нея неимуществени вреди.
Основателна е жалбата относно постановеното решение в частта, в която съдът е осъдил Х. Р. Х. да заплати на Д. Т. Т. сумата от 4453,30 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на нападение от куче, порода „Българско овчарско куче“, собственост на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в с.***, общ.***, обл.Хасково над собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име А., порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на 25.04.2011 г., мъжко, представляващи направени разходи за прегледи, изследвания, лечение, операция, манипулации, лекарства, консумативи, престой във ветеринарна амбулатория, свързани с лечението на кучето на име А. и евтаназия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.04.2023 г. до окончателното й изплащане. В тази част постановеното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлен предявения иск и по отношение на тази сума. Ищцата, в чиято тежест е, не е установила по безспорен и категоричен начин,че е извършила разходи за лечението на кучето А. в размер на 4 453.30 лв., поради което и искът й в тази част е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен