Решение № 334 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100500407 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗК „Л.И.“ АД срещу разпореждане от 21.10.2024 г., постановено по изпълнително дело № 20248410402848 по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № 841, с което е отказано да бъде намален размерът на приетите разноски по делото в размер на 4440 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и съответната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят счита за незаконосъобразно възлагането в полза на взискателя на разноски за адвокатско (юрисконсултско) възнаграждение в размер на 4440 лв. предвид обстоятелството, че единствените действия, предприети от процесуалния представител на взискателя, са подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело с посочване в нея на способа за изпълнение. Намира за прекомерен и размерът на таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ, доколкото при определянето й не следвало да се включва размерът на претендираното адвокатско възнаграждение, а в случай, че се приеме обратното, то таксата следвало да бъде намалена пропорционално съобразно намаления размер на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по частната жалба В.Д.М. (взискател) не изразява становище по подадената частна жалба.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че определеното адвокатско възнаграждение съответства на установеното от чл.

1

10 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като право на взискателя било да упълномощи адвокат както за образуване на делото, така и за процесуално представителство по него и към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие не може да бъде извършена преценка дали ще се наложи предприемане на изпълнителни действия с оглед определяне размера на дължимия хонорар.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 436, ал. 1 ГПК) от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело № 20248410402848 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано въз основа на молба от 08.10.2024 г., подадена от В.Д.М., чрез адв. А.Б., срещу ЗК „Л.И.“ АД, за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми по изпълнителен лист от 19.09.2024 г., издаден по гр.д. № 338/2023 г. по описа на ОС – Габрово, като на съдебния изпълнител е възложено да проучи имуществото на длъжника и на основание чл. 18 ЗЧСИ да определи начина на изпълнение. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно и договор за правна помощ и съдействие по изпълнителното дело, като е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 4440 лв. с ДДС и в договора е отбелязано, че същото е платено изцяло.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от него на 09.10.2024 г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 64000 лв., главница, ведно със законна лихва, считано от 26.01.2023 г. до окончателното плащане, както и разноски по изпълнителното дело, включващи 4440 лв., адвокатско възнаграждение, такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 5438,78 лв., както и авансови такси, дължими до този момент в размер на 48 лв. На гърба на изпълнителния лист е отбелязано (а и в мотивите на ЧСИ е посочено), че задълженията са изплатени от длъжника изцяло, с три превода, както следва: на 24.10.2024 г. за сумата от 30000 лв., на 30.10.2024 г. за сумата от 30000 лв. и на 08.11.2024 г. за сумата от 28913,55, като на взискателя е преведена сумата от общо 78958,43 лв., а в полза на ЧСИ са удържани такси от общо 5302 лв.

По делото е постъпило възражение от длъжника на 14.10.2024 г., с което същият е поискал намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв. предвид прекомерността му с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, респ. пропорционално намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 21.10.2024 г. ЧСИ Н.М. е отказал намаляване на разноските по изпълнението.

При осъществена защита по изпълнително производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от НМРАВ в редакцията на нормата 2 към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. В посочената разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. (чл. 10, т. 1 от Наредбата), а когато адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство и е предприел действия по събиране на вземането, се дължи и допълнително възнаграждение по реда на чл. 10, т. 2 в размер на ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Двата вида адвокатско възнаграждение са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство. Следва да се отбележи, че съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението.

В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е осъществил действие по образуване на изпълнително производство, като е подал съответна молба, в която не е посочил конкретен способ на принудително изпълнение, а на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, като определи допълнителен начин на изпълнение. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на начина на изпълнение (в случая чрез възлагане на това правомощие в полза на съдебния изпълнител) следва да се счита, че е основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ. В чл. 426, ал. 2, изр. второ ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи се дължи адвокатско възнаграждение и по т. 2 на чл. 10 НМРАВ. По настоящото дело обаче не са извършени каквито и да било други действия по изпълнението от страна на процесуалния представител на взискателя, доколкото в рамките на по-малко от месец след изтичане на срока за доброволно изпълнение длъжникът е погасил подлежащите на принудително изпълнение вземания изцяло, т.е. в рамките на изпълнителното производство освен подаването на първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил други действия, насочени към удовлетворяване на процесното вземане.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорен хонорар в размер на 4440 лв. с ДДС и същият е бил реално платен. С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя, респ. необходимостта от извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки предвид етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното развитие на същото, съдът намира, че уговореното и платено 3 възнаграждение в посочения размер е прекомерно, като дължимо в случая е възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредбата в размер на 200 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Ето защо, възражението на жалбоподателя за прекомерност на определеното от ЧСИ възнаграждение като определено съобразно чл. 10, т.

1 и т. 2 НМРАВ се явява основателно. Същото следва да се намали до минималния размер, предвиден само в т. 1 на посочената норма – 200 лв., като настоящият съдебен състав намира, че така то съответства на фактическата и правна сложност на самото изпълнително дело и на преследваната от тази разпоредба легитимна цел. Върху посочената сума не следва да се присъжда ДДС, доколкото липсват доказателства процесуалният представител на взискателя да е регистриран по ЗДДС.

Относно пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ настоящият съдебен състав счита, че в основата за определянето й не следва да се включват разноските на взискателя по изпълнителното дело (включително размерът на платеното адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителния процес). Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, който би следвало да се формира от сумите, предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния лист. Този извод следва и от тълкуването на разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ във връзка с останалите норми, регламентиращи пропорционалните такси в изпълнителното производство, когато негов предмет не е събиране на парично вземане – във всички хипотези по т. 20 – 25 от Тарифата, основа за изчисляване на таксата е оценката на имуществото, явяващо се основен предмет на принудително изпълнение, без в същата да се включват други разноски, направени от взискателя. В този смисъл, адвокатският хонорар не представлява част от материалния интерес по изпълнителното дело, поради което, макар и формално да се събира от съдебния изпълнител, не се включва в размера на „събраната сума“ по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В случая с оглед сбора на вземанията, предмет на изпълнителния лист (главница от 64000 лв. и законна лихва към датата на окончателното погасяване и съобразно датите на трите частични плащания – 24.10.2024 г., 30.10.2024 г. и 08.11.2024 г.), приложима е разпоредбата на т. 26, б. „д“ ТТРЗЧСИ, като изчислена по този начин, пропорционалната такса възлиза на сумата от 5247,46 лв. с ДДС, до която същата следва да бъде намалена.

Независимо от изхода на спора, разноски между страните не следва да се разпределят.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (включително на разноските за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК) е съдебният изпълнител, който не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което разпоредбата на чл. 78 ГПК в случая не намира приложение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника ЗК „Л.И.“ АД разпореждане от 21.10.2024 г. по изпълнително дело № 20248410402848 по описа на ЧСИ Н.М., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК дължимото от ЗК „Л.И.“ АД адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително дело № 20248410402848 по описа на ЧСИ Н.М. до сумата от 200 лв., както и дължимата от ЗК „Л.И.“ АД такса по т.

26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 5247,46 лв. с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5