Определение № 171 от 23.04.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 201/2024
- Вид
- Определение № 171
- Подписан
- 23.04.2024
- В сила
- 23.04.2024
- Състав
- Васил Стоянов Гатов, Елена Йорданова Захова, Милена Бориславова Рангелова
Цитирани разпоредби
- чл.29, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 94, ал.1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 171 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Васил Ст. Гатов
Членове:
Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600201 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345 вр. с чл. 306, ал.3, предл. 2 от НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения Ц. Г. Г. срещу определение №93/30.01.2024 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по НОХД № 1498/2022 г. по описа на същия съд, с което жалбоподателят е бил осъден да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ сумата от 170 лева лв.- направени разноски за служебен защитник по ВЧНД № 181 по описа за 2022 г. на Апелативен съд Пловдив.
В жалбата е заявено общо несъгласие на осъдения с обжалваното определение. Заявено е желание същото да му бъде изпратено, за да може да упражни правото си на защита в пълен обем. Действително, макар осъденият Г. да изтърпява наказание лишаване от свобода, при което ограниченията в придвижването му до съда да са несъмнени, първоначално нему е било изпратено само съобщение, съдържащо диспозитива на съдебния акт и разяснение относно правото да го обжалва( л. 204 НОХД № 1498/2022 г.).
На 10.04.2023 г. на жалбоподателя е връчен препис от обжалваното определение, но в предварително указания му 7- дневен срок не е депозирал допълнение към първоначалната си жалба.
1
Пловдивският окръжен съд, като обсъди наведеното в частната жалба и провери съдебния акт изцяло, намира че:
Частната жалбата е допустима. Подадена от страна в процеса, легитимирана да атакува постановения съдебен акт, в предвидения за това срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С протоколно определение № 32 от 13.03.2023 г. по НОХД № 1498/2022 г. на Окръжен съд Пловдив е одобрено споразумение за решаване на делото между Окръжна прокуратура Пловдив от една страна и от друга страна подсъдимия Ц. Г. Г. и защитника му адв. М. М.. Подсъдимият Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 вр. чл.29, ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 вр. ал.3 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца.
В хода на досъдебното производство спрямо Г. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. При обжалването й е било образувано ВЧНД № 181 по описа за 2022 г. на Апелативен съд Пловдив , в което същият е представляван от служебен защитник.
Видно от приложеното по делото Решение № ПВ-2706-30865/2023 от 04.12.2023 г. на Националното бюро за правна помощ, за предоставената от адв. Л. Д. М. правна помощ по ВЧНД № 181 по описа за 2022 г. на Апелативен съд Пловдив е определено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 170лева.
Първостепенният съд, в изпълнение на императива на чл. 189 ал. 3 от НПК е намерил, че с оглед осъждането на подсъдимия по делото, направените разноски за служебен защитник следва да бъдат възложени в негова тежест.
Материално-правните предпоставки за възлагане на разноските в тежест на подсъдимия са били налице- определение за одобряване на споразумение, имащо характер на постановена спрямо него осъдителна присъда, направени по делото разноски за служебен защитник. В сочения смисъл е и ТР № 4 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2009 г., ОСНК –„ Подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита“. Защитата в производството по чл. 64 от НПК, съобр. чл. 94, ал.1, т. 6 от НПК е била 2 задължителна, в хипотезата на „ абсолютно“ задължителната. Поради това е неоснователно възражението за незаконосъобразност на обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №93/ 30.01.2024 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по НОХД № 1498/2022 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
За същото да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3