Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 171 от 23.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 201/2024
Вид
Определение № 171
Подписан
23.04.2024
В сила
23.04.2024
Състав
Васил Стоянов Гатов, Елена Йорданова Захова, Милена Бориславова Рангелова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600201 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345 вр. с чл. 306, ал.3, предл. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения Ц. Г. Г. срещу определение №93/30.01.2024 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по НОХД № 1498/2022 г. по описа на същия съд, с което жалбоподателят е бил осъден да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ сумата от 170 лева лв.- направени разноски за служебен защитник по ВЧНД № 181 по описа за 2022 г. на Апелативен съд Пловдив.

В жалбата е заявено общо несъгласие на осъдения с обжалваното определение. Заявено е желание същото да му бъде изпратено, за да може да упражни правото си на защита в пълен обем. Действително, макар осъденият Г. да изтърпява наказание лишаване от свобода, при което ограниченията в придвижването му до съда да са несъмнени, първоначално нему е било изпратено само съобщение, съдържащо диспозитива на съдебния акт и разяснение относно правото да го обжалва( л. 204 НОХД № 1498/2022 г.).

На 10.04.2023 г. на жалбоподателя е връчен препис от обжалваното определение, но в предварително указания му 7- дневен срок не е депозирал допълнение към първоначалната си жалба.

1

Пловдивският окръжен съд, като обсъди наведеното в частната жалба и провери съдебния акт изцяло, намира че:

Частната жалбата е допустима. Подадена от страна в процеса, легитимирана да атакува постановения съдебен акт, в предвидения за това срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С протоколно определение № 32 от 13.03.2023 г. по НОХД № 1498/2022 г. на Окръжен съд Пловдив е одобрено споразумение за решаване на делото между Окръжна прокуратура Пловдив от една страна и от друга страна подсъдимия Ц. Г. Г. и защитника му адв. М. М.. Подсъдимият Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1 вр. чл.29, ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 вр. ал.3 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца.

В хода на досъдебното производство спрямо Г. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. При обжалването й е било образувано ВЧНД № 181 по описа за 2022 г. на Апелативен съд Пловдив , в което същият е представляван от служебен защитник.

Видно от приложеното по делото Решение № ПВ-2706-30865/2023 от 04.12.2023 г. на Националното бюро за правна помощ, за предоставената от адв. Л. Д. М. правна помощ по ВЧНД № 181 по описа за 2022 г. на Апелативен съд Пловдив е определено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 170лева.

Първостепенният съд, в изпълнение на императива на чл. 189 ал. 3 от НПК е намерил, че с оглед осъждането на подсъдимия по делото, направените разноски за служебен защитник следва да бъдат възложени в негова тежест.

Материално-правните предпоставки за възлагане на разноските в тежест на подсъдимия са били налице- определение за одобряване на споразумение, имащо характер на постановена спрямо него осъдителна присъда, направени по делото разноски за служебен защитник. В сочения смисъл е и ТР № 4 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2009 г., ОСНК –„ Подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита“. Защитата в производството по чл. 64 от НПК, съобр. чл. 94, ал.1, т. 6 от НПК е била 2 задължителна, в хипотезата на „ абсолютно“ задължителната. Поради това е неоснователно възражението за незаконосъобразност на обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №93/ 30.01.2024 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по НОХД № 1498/2022 г. по описа на същия съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

За същото да се уведомят страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3