Определение № 108 от 26.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 108 гр. Пазарджик, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно наказателно дело № 20265200600171 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ - чл.345 от НПК, във връзка с чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от РП-Пазарджик против протоколно определение от 04.02.2026г., постановено от Пазарджишкия районен съд по НОХД № 1673/2025г., по реда чл.249, ал.2 във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, с което е прекратено съдебното производство поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения /СПН/ в хода на досъдебното производство, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, като делото е върнато на РП-Пазарджик за отстраняване на тези нарушения.

Твърди се в протеста, че определението е неправилно, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съзрените от съда СПН, които да са ограничили правата на обвиняемия. Заявява се, че в ОА ясно са посочени престъпленията, времето, мястото и начинът, по който са извършени. В детайли е описано в какво се изразяват изпълнителните деяния, както и всеки един от отделните обективни и субективни елементи. Не съществуват нито неясноти, нито взаимно противоречиви твърдения. Излагат се подробни съображения в тази насока.

Срещу така депозирания протест е подадено възражение от страна на защитника на обвиняемия. В него се излагат съображения за неоснователност на подадения протест и на практика се преповтарят изтъкнатите и от районния съд СПН. Иска се потвърждаване на обжалваното определение.

1

Въззивният съд, след като се запозна с материалните по делото, изложените в протеста и възражението против него доводи, както и с оспорения съдебен акт, намери следното:

Частният протест е подаден в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество същият е неоснователен, а атакуваното определение е правилно като краен резултат.

В РС-Пазарджик е внесен обвинителен акт, послужил като основание за образуване на НОХД № 1673/2025 г., срещу Н.З.Х., против когото са повдигнати обвинения за извършени в условията на реална съвкупност две престъпления - по чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и по чл.346, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от НК, описани в два пункта.

С протестираното определение, предмет на въззивната проверка, съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата, тъй като е констатирал наличието на допуснати отстраними СПН, засягащи правата на подсъдимия, в частност правото му на защита, а именно да узнае в какво точно е обвинен, доколкото в ОА липсвало в необходимия обем и съдържание описание на фактически обстоятелства във връзка и с двете престъпления, за които е повдигнато обвинение.

По мнението на настоящия съдебен състав, изводът на първоинстанционния съд за наличие на отстраними СПН по смисъла на чл.248 ал.1, т.3 от НПК, налагащо прекратяване на съдебното производство, е верен, макар и не по всички изложени в определението съображения.

Този съдебен състав не споделя констатацията на съда за наличие на СПН, според която още в началото на пункт І-ви от ОА не се установявало в кой имот и в коя къща подсъдимият е намерил посочените технически средства - ********, както и извършените от него действия по разрушаване на прегради и отнемане на вещи. Само можело да се предполага, според първостепенния съд, че вероятно се имало предвид имота на постр. Ц..

Видно е, че при започване на изложението в началото на обстоятелствената част на ОА, прокурорът е посочил какъв имот притежава сем. Ц.и и на кой административен адрес се намира в с. К., обл. Пазарджишка.

След това е казано буквално, че обвиняемият живеел в същото село и възползвайки се от това, че имотът е необитаем, той решил да извърши кражба. При така описаното не може да има съмнение, че става дума за имота на пострадалото семейство.

Веднага след това в ОА прокурорът е посочил, че на неустановена дата през месец юни 2024 г. с помощта на отвертки, които намерил в ръчна желязна количка на двора, обвиняемият напънал оставения леко отворен в горната си част прозорец с ПВЦ дограма на първия етаж на къщата, което повредило механизма и по този начин отворил целия прозорец, след което влязъл вътре.

Посочено е и че по същия начин успял да отвори и ПВЦ врата на терасата на 2 втория етаж, а освен това, видял в имота една брадва-топор и с нея разбил една каса - сейф, в която се намирали златни накити. Така описаното, макар и не особено обстоятелствено, не оставя съмнение, че посочените технически средства - ********, са били взети от обвиняемия от двора на имота на пострадалото семейство. Не остава съмнение и относно това как тези технически средства са били използвани, за да се извърши инкриминираната кражба.

Извън всичко това следва да се каже в принципен план, че дори изобщо да не е описано в един обвинителен инструмент, откъде деецът се е сдобил с техническите средства, с които е извършил взломната кражба, то това не е СПН, като е достатъчно само да се опише, че такива са били използвани и по какъв начин е станало това. Тази информация ще е напълно достатъчна, за да може предадения на съд да организира защитата си, като например оборва факта на използването им. Съвсем отделен стои въпросът с доказването на използването или не на инкриминирани технически средства, но той е по същество и се решава с крайния съдебен акт.

Все така несподеляема е и констатацията на първостепенния съд за наличие на СПН, според която прокурорът е изброил вещите, които обвиняемият е взел, но не бил посочил всяка една от тях къде се намирала в имота и по какъв начин е била отнета от обвиняемия. Такава информация прокурорът би могъл да опише само в случай, че разполага с обективни факти за нея, когато обаче такива липсват е напълно достатъчно да се посочи, че вещите са се намирали в дома на пострадалия преди да бъдат откраднати. Що се отнася до заявената липса на описание относно това по какъв начин е била отнета всяка от инкриминираните вещи, следва да се каже, че няма необходимост от изпадане в такива дребнавости. В процесният ОА, преди да започне изброяването на инкриминираните вещи, прокурорът е казал „обвиняемият взел следните вещи ...“, а използваната глаголна форма недвусмислено сочи на установяване на трайна фактическа власт от страна на дееца над вещта.

Абсолютно несподеляема е и друга констатацията на съда за наличие на СПН, според която в края на пункт І-ви от обстоятелствената част на ОА е посочено, че на св. Ц. са били върнати вещи, негова собственост, между които е посочен и лек автомобил с контактен ключ. Заради това оставало неясно, според съда, бил ли е предмет на престъплението кражба лек автомобил и контактния му ключ и ако е бил, от кого е отнет, по какъв начин, като липсвало описание на самата вещ и нейната стойност.

В контекста на така констатираното СПН следва да се отговори, че сам първостепенния съд е посочил в определението си, следното: „Видно обаче от обстоятелствената част на ОА, а и от диспозитива на обвинението по отношение на престъплението кражба е, че предмет на същото не са лек автомобил и контактен ключ“. При така заявеното е меко казано неразбираемо защо се твърди, че имало неяснота дали въпросния лек автомобил с контактен 3 ключ са вещи, предмет на кражбата или не. Това, че те не са такива става категорично ясно и от прочита на обстоятелствената част на ОА по пункт ІІ.

Останалите констатации на съда за наличие на СПН обаче са напълно споделяеми.

Правилно съдът е констатирал, че относно кражбата по пункт І липсва достатъчно ясно, детайлно и проверимо описание на инкриминираните вещи и то не само за златните накити, на които е акцентирано в определението, но и за друга част от вещите.

В обстоятелствената и заключителната част на ОА, касателно пункт І, прокурорът е описал вещите предмет на кражбата по следния начин: „ **************************************“ “.

Липсва детайлизация на инкриминираните златни накити, т.к. въобще не е описано какви са те като форма и/или оплетка, грамаж, карати, евентуално други отличителни белези по тях и т.н. Няма детайлизация и на описание и на инкриминираните 2 бр. мъжки ризи, като например материя, размери, разцветки, дължина на ръкави, тип /официални спортни/ и т.н. Същото е относимо и към инкриминираните „рокли“, които дори не са посочени като бройка, а как и доколко обективно са оценени в ДП е съвсем отделен въпрос.

Липсва детайлизация и на инкриминираните електроуреди, респ. на техни марки и технически параметри. Например инкриминираните 1 бр. водоструйка, 1 бр. електрическа резачка , малка електрическа резачка дори не са посочени като марка, а за инкриминирания телевизор „Сони“ е неясно на база на каква технология е произведен /кинескоп, ЛЕД, плазма/ нито дори размер на екрана. Настоящият съдебен състав е изцяло в неведение как при липсата на конкретика в горния смисъл всички тези вещи са били остойностени в ДП като предмет на кражбата, което обстоятелство е от особено значение при определяне размера на причинените имуществени вреди.

Напълно споделяема е констатацията на съда за допуснати СПН, касателно обвинението по пункт ІІ от ОА. Абсолютно резонно първостепенният съд е изтъкнал, че не са описани фактически обстоятелства, свързани с посочените от прокурора квалифициращи деянието признаци, а именно последвала повреда на МПС и изоставянето му без надзор. В ОА е описано само, че поради неправилно управление на автомобила обвиняемият предизвикал повреда в същия, поради което и той загаснал. След това е посочено, че обвиняемият го избутал на описана улицата и мястото, взел контактния ключ и си тръгнал, като декларативно е заявено, че оставил превозното средство без надзор.

Съвсем резонна е критиката на съда, че н икъде в обстоятелствената част на ОА не е посочено от прокурора в какво се изразява неправилното управление на автомобила от подсъдимия и в резултат на същото каква именно техническа повреда е настъпила в МПС. Това, че прокурорът е 4 посочил, че след инкриминираното деяние пострадалият е дал повредения автомобил на ремонт, при който били подменени определени части, съгласно представена ремонтна карта, не дава никаква яснота относно това дали извършеният ремонт е бил пряко свързан с действията по управлението му от обвиняемия, респ. дали е налице причинно-следствена връзка между неговото поведение и констатираните впоследствие технически неизправности по автомобила. Правилно е отбелязано, че не са описани обстоятелства и относно това какво е било действителното техническо състояние на автомобила преди противозаконното му отнемане от подсъдимия за ползване. Посоченото в начало на ОА, че процесното МПС било изправно и се ползвало от пострадалия, съвсем не е достатъчно, за да се направи категоричен извод, че именно след отнемането му от страна на пострадалия е последвала повреда на превозното средство и в какво точно се изразява тя.

Все така резонна е и критиката, че е налице неяснота относно стойността на предизвиканата повреда, защото едва в заключителната част на ОА е написано, че последвалата повреда била в размер на 768 лева, но е абсолютно неясно откъде прокурорът черпи данни за тази стойност.

Накрая следва да се каже и това, че напълно обосновано съдът е приел, че в ОА липсват конкретни фактически данни, въз основа на които прокурорът е приел, че МПС е б и л о оставено без надзор, след преустановяване на деянието. Освен това в ОА липсват и конкретни правни съображения защо се приема наличието и на този квалифициращ признак, който е заявен съвсем декларативно. В този ред на мисли в определението са изложени достатъчно и пространни съображения, които настоящата инстанция напълно споделя и не намира за необходимо да преповтаря.