Определение № 10661 от 15.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10661 гр. София, 15.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно частно гражданско дело № 20261100504588 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от Л. В. Д. срещу Разпореждане № 46496/14.04.2026г., постановено по гр.д. № 3491/2026г. на Софийски районен съд, 32-ри състав.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е прекратил производството по горецитираното дело, поради недопустимост на иска и на осн. чл.130 от ГПК е върнал исковата молба.

Възраженията в жалбата са, че неправилно съдът е счел, че издадената в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в хода на проведеното заповедно производство по ч.гр.д. № 1322/2025 г. по описа на РС- Силистра, е влязла в сила, тъй като нито един от длъжниците /настоящи ответници/ не е подал възражение срещу нея в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Според жалбоподателя, съдът е „смесил“ самоличността на заявителя Л. В. Д. и тази на длъжника Л. Н.Т., като е възприел, че връчването на ЗИ на длъжника Т. е станало на 16.09.2025 г., на посочения адрес, чрез пълнолетен член от семейството /нейния баща/ със задължение да предаде, поради което е редовно. Съдът констатирал още, че на 06.01.2026 г. заповедта за изпълнение е връчена на втория длъжник „Л.т Козметикс“ ЕООД, по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, поради което и това връчване възприел като редовно.

С оглед установеното редовно връчване на ЗИ № 667/10.09.2025 г. и на двамата длъжници, първоинстанционния съд приел, че заповедта е влязла в сила, предвид което за ищеца липсвал правен интерес от съдебно установяване на вземанията му срещу тези длъжници и върнал на осн. чл.130 от ГПК исковата молба, като констатирал недопустимост на исковете.

Жалбоподателят счита, че съдът неправилно прекратил изцяло исковото производство, образувано по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, тъй като на първия длъжник Л.

Н.Т. заповедта по чл.410 от ГПК била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на установения постоянен адрес, което пък било основание за заповедния 1 съд да даде указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да подаде иск за установяване на вземанията му, което заявителят изпълнил подавайки процесната искова молба, по която било образувано гр.д. № 3491/2026 г. по описа на СРС.

Дори съдът да е приел, че заповедта за изпълнение е била редовно връчена по реда на чл.50, ал.2 от ГПК на втория длъжник, търговско дружество „Л.т Козметикс“ ЕООД, то не са били налице предпоставките за прекратяване изцяло на исковото производство, доколкото иска по чл.422, ал.1 от ГПК срещу първия длъжник Л. Т., не е недопустим.

Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия срещу двамата длъжниците, евентуално само срещу длъжника, физическо лице Л. Н.Т., спрямо която са налице предпоставките за водене на установителния иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице и което има правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството по гр.д. № 3491/2026 г. по описа на СРС е образувано по искова молба на ищеца Л. В. Д., ЕГН ********** срещу ответниците Л. Н.Т., ЕГН ********** и „Л.т Козметикс“ ЕООД, ЕИК 206276317, с която по реда на чл.422, ал.1 от ГПК са заявени, при солидарна отговорност, за установяване вземанията на ищеца за следните суми: 1000 лв. представляваща част от предварително платена сума за лазерна епилация, ведно със законната лихва от 18.02.2025 г.; 250 лв. – представляваща част от предплатена цена за три неизвършени козметични услуги, по съглашение от м.март 2024 г.; 126 лв. – нотариална такса; 61,20 лв. – такса за констативен протокол и съдебни разноски, за които суми в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 677/10.09.2025 г. по ч.гр.д. № 1322/2025 г. по описа на РС – Силистра.

Ищецът е предявил установителния иск, след дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК от заповедния съд, който приел, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, със залепване на уведомления на установените постоянен адрес за длъжника – физическо лице, и на адреса по седалището на дружеството за втория длъжник.

Исковият съд, който дължи самостоятелна проверка за редовността на исковата молба и допустимостта на предявените с нея искове, приел, че заповедта за изпълнение е редовно връчена и на двамата длъжници, като на длъжника – физическо лице е връчена чрез пълнолетно лице, живущо на адреса, със задължение да предаде /нейн баща/, а на длъжника – търговско дружество, ЗИ била връчена, чрез залепване на уведомление по чл.50, ал.2 от ГПК, на установения адрес, вписан в ТР като седалище на дружеството.

При възприетото от исковия съд редовно връчване на ЗИ от 10.09.2025 г. и влизането й в сила, по арг. от чл.416, ал.1, пр.1 от ГПК, и констатираната липса на правен интерес от водене на установителните искове, производството по гр.д. № 3491/2026 г. било прекратено от СРС, на осн. чл.130 от ГПК.

Въззивният съд, като се запозна с електронното досие на проведеното пред РС – 2

Силистра, ч.гр.д. № 1322/2025 г., установи, че съобщението за връчване на ЗИ от 10.09.2025 г. изпратено до длъжника Л. Н.Т. на адреса в р. София, ж.к. ********, а******1, е било върнато в цялост, като в разписката призоваващото длъжностно лице удостоверило, че е посетил адреса на 19.09.2025 г.; 05.10.2025 г.; 16.10.2025 г.; 30.10.2025 г. и 07.11.2025 г., като адресата не е открит на адреса, а по сведения на съсед Анков, Л. Т. не живее на адреса. По разпореждане на заповедния съд, на установения постоянен адрес на длъжника Т. на 23.12.2025 г., е било залепено уведомление по чл.47, ал.5 от ГПК, след като в периода от 21.11.2025 г. до 23.12.2025 г. при посещенията на призовкаря, длъжника отново не бил открит, а съседи от входа дали сведения, че същата не живее на адреса.

На същия адрес, вписан като седалище на дружеството „Л.т Козметикс“ ЕООД, отново чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, е била връчена заповедта за изпълнение и на втория длъжник.

След изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомленията, с разпореждане № 159 от 20.01.2026 г., заповедния съд разпоредил заявителя Л. В. Д. да се уведоми, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците при условията на чл.47, ал.5 ГПК, и същата има възможност да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, като довнесе дължимата държавна такса.

В указания срок, заявителят Д. е предявила пред Софийски районен съд исковете си за установяване съществуването на вземанията си срещу двамата длъжници, като представила на заповедния съд доказателства за спазения срок по чл.415 от ГПК.

Въпреки, че ГПК не изисква ЗИ да бъде връчвана на заявителя, в електронното досие на ч.гр.д. № 1322/2025 г. по описа на РС – Силистра, се съдържа и Съобщение № 202534210293 от 11.09.2025 г., което е адресирано до заявителя Л. В. Д.. Видно от разписката към същото, на 16.09.2025 г., заповедта за изпълнение от 10.09.2025 г., е била връчена на заявителя Д., чрез нейния баща В.Д.Д., със задължение да предаде.

Районния съд неправилно е възприел връчената на заявителя Л. Д. заповед за изпълнение, за редовно връчване на заповедта, на длъжника Л. Т..

Това неволно сместване самоличността на заявителя и длъжника е довело и до погрешния извод на исковия съд, че заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение и на двамата длъжници, респ. че за ищеца липсва правен интерес от търсената защита, чрез предявяване и водене на установителните искове, по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

Настоящия съд намира извода на СРС за недопустимост на исковете и прекратяване на образуваното пред него производство, за неправилен, тъй като не се установява от заповедното дело, издадената в полза на заявителя и настоящ ищец Л. Д. Заповед за изпълнение да е влязла в сила по реда на чл.416, ал.1, пр.1 от ГПК по отношение и на двамата длъжници.

От електронното досие на заповедното производство се установява, че ЗИ от 10.09.2025 г. е връчена и на двамата длъжници, чрез залепване на уведомления по чл.47, ал.1 от ГПК. Връчването на „Л.т Козметикс“ ЕООД е по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, като призовкаря не е успял да намери някой, който да е съгласен да получи заповедта за изпълнение, поради което и е залепил уведомление на установения по справката от ТР, адрес вписан като седалище на дружеството в гр. София, ж.к. ********, съвпадащ с постоянния адрес на длъжника Л. Т., която се явява и едноличен собственик на капитала, и управител на дружеството-длъжник „Л.т Козметикс“ ЕООД. След като призовкаря е събрал сведения, че длъжника Т. не живее на посочения адрес, то очевидно и регистрираното на този адрес търговско дружество което същата представлява, не поддържа офис и служители на този адрес /което също е установено от длъжностното лице по призоваването и вписано в разписката към съобщението/. Следователно, връчването чрез залепване на уведомление на адреса, вписан като седалище на търговското дружество, следва да се счита 3 редовно, по арг. от чл.50, ал.2 от ГПК.

В разпоредбата на чл.50 от ГПК са уредени две специални хипотези на връчване на съдебни книжа на търговци и юридически лица. Съгласно чл.50, ал.1 от ГПК връчването се извършва на мястото, където тези субекти са вписали седалището и адреса си на управление в съответния регистър. Ако тези субекти променят адреса си, но не впишат в съответния регистър тази промяна, книжата се прилагат по делото и се считат връчени /чл.50, ал.2/. С оглед на това правилно в случая исковият съд е намерил, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила за търговеца – длъжник, тъй като са били налице предпоставките по чл. 50, ал. 2 ГПК за приемане, че съобщението е редовно връчено и за прилагането му по делото. Редовността на връчването се установява и от приложените по заповедното дело съобщения и разписки за връчване на ЗИ до длъжника-търговец, в които е удостоверено, че при посещенията на адреса не се намират офис и служители на такава фирма. От служебно изготвената справка в ТР не се открива вписан нов адрес като седалище на дружеството, поради което са налице основания за еднократно залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, което и заповедния съд е разпоредил. С изтичане на двуседмичния срок от залепването и при липса на подадено възражение от страна на длъжника, заповедта за изпълнение по отношение на дружеството – длъжник „Л.т Козметикс“ ЕООД се счита влязла в сила, подлежаща на изпълнение и съставляваща основание за издаване на изпълнителен лист.

Достигайки до същия правен извод, първоинстанционния съд правилно е преценил, че за ищеца липсва правен интерес от водене на установителния иск по реда на чл. 422 ГПК спрямо длъжника – търговец, като прекратяване на исковото производство в тази част е законосъобразно. Наличието на правен интерес при водене на установителни искове е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно.

Тези констатации са обусловили правният извод за исковия съд, че липсва правен интерес от провеждане на производството по чл. 422 ГПК по отношение на ответника „Л.т Козметикс“ ЕООД.

Неправилен е обаче същия извод за недопустимост на предявения иск срещу другия длъжник – Л. Н.Т.. Спрямо същата липсва редовно връчване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и последната не е влязла в сила, по арг. от чл.416, ал.1, пр.1 от ГПК. За ищеца Л. Д. е налице правен интерес от търсената защита срещу ответника Л. Т., поради което като е върнал исковата молба в цялост, приемайки исковете срещу двамата длъжници за недопустими, и е прекратил изцяло производството по гр.д. № 3491/2026 г., СРС е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който подлежи на отмяна.