Решение № 224 от 15.06.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Русе, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Антоанета Атанасова

Светослав Тодоров като разгледа докладваното от Светослав Тодоров Въззивно гражданско дело № 20234500500264 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2 ГПК.

Постъпила е жалба от А. П. Г., длъжник по изпълнително дело № 2023***0400202, срещу действия на Частен съдебен изпълнител рег.№ *** В.М. по налагане на запор на банкови сметки, вземане за пенсия и възбрана на ид.ч. от недвижим имот, които жалбоподателката счита за насочване на изпълнението върху несеквестируеми доходи и недвижим имот.

Жалбоподателката твърди, че на 22.03.2023г. е получила покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2023***0400202 по описа на Частен съдебен изпълнител рег.№ *** В.М., с район на действие – района на Окръжен съд гр. Русе. С поканата била уведомена за наложени запори на нейната пенсия в НОИ РУСО – гр. Русе, банкови сметки в Банка ДСК АД и в ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД.

На 30.03.2023г. жалбоподателката подала молба до съдебния изпълнител за вдигане на наложените запори, като на 07.04.2023г. получила разпореждане № 5535/31.03.2023г., с което се оставя без уважение искането. На същата дата получила и уведомление за наложена възбрана върху 1/6 ид.ч. от имот, находящ се в с. Щръклево и представляващ единствено за жалбоподателката жилище. На 11.04. 2023г. получила уведомление за вписана поправка на наложената възбрана от 1/6 ид.ч. до 4/6 ид.ч. от имота. Жалбоподателката счита извършените действия за незаконосъобразни,тъй като представляват 1 насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Банковата сметка в ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД служела само за внасяне на дължимите месечни вноски по кредитите, не се използвала от длъжника и по тази сметка нито щели да постъпват нито да се теглят парични суми. Банката била взискател по изпълнителното дело и можела да предостави информация на съдебния изпълнител. Жалбоподателката била пенсионер на 80 години, получавала пенсия в размер на 619.04 лева имала едно жилище, в което живее. Единствените постъпления по банковата сметка в Банка ДСК АД били от получаваната пенсия, която била под размера на минималната работна заплата за страната. И по двете запорирани банкови сметки други парични средства, бъдещи, под условие, спорни и други нямало да постъпят.

Промяната в размера на пенсията на длъжника било несигурно и неизвестно в бъдеще обстоятелство. Наложените запори създавали затруднения на длъжника, предвид заплащане на по-висока такса при теглене на пенсията от гише в банка. Насочването на изпълнението към получаваната пенсия и банкови сметки било незаконосъобразно, тъй като вземанията по тях са несеквестируем доход или не съществуват. Възбраната била наложена върху недвижим имот, който бил несеквестируе, единствен, неделим и непродаваем, поради което не можел да служи за обезпечаване и удовлетворяване на вземането на взискателя.

Постъпили са писмени мотиви от съдебния изпълнител, в които изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е постъпила пред съдебния изпълнител на 18.04.2023г. – в срока по чл.436, ал.1 ГПК. Подадена е от лице с правен интерес, в законоустановения срок и срещу подлежащи на обжалване действия на съдебен изпълнител, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и писмените мотиви на съдебния изпълнител във връзка с обжалваното действие, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

Изпълнително дело № 202/2023г. по описа на Частен съдебен изпълнител рег.№ *** В.М., с район на действие – района на Окръжен съд гр.

Русе е образувано по молба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД от 16.03.2023г. и представен изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№1130/2023г. по описа на Районен съд гр. Русе.

На 16.03.2023г. съдебният изпълнител е изпратил: запорно съобщение до Банка ДСК АД, с което е наложил запор върху 2 всички сметки на длъжника, в което изрично е посочено, че сумата за превод следва да се определя при условията на чл.446 и чл.446а ГПК, като запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления с основание „пенсия“, получавани от НОИ РУСО Русе; запорно съобщение до ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, с което е наложил запор върху всички сметки на длъжника, в което изрично е посочено, че сумата за превод следва да се определя при условията на чл.446 и чл.446а ГПК, като запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления с основание „пенсия“, получавани от НОИ РУСО Русе; запорно съобщение до НОИ РУСО Русе, с което е наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия с уточнение, че удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 ГПК и покана за доброволно изпълнение до длъжника, съдържаща уведомление за наложените запори.

С писмо от 22.03.2023г. съдебният изпълнител е уведомен от ТП на НОИ гр. Русе, че длъжникът получава пенсия в размер на 619.04 лева, която се превежда по лична платежна сметка в Банка ДСК АД и на основание чл.446, ал. ГПК не могат да се правят удръжки по наложения запор, тъй като пенсията е под размера на минималната работна заплата за страната.

На 30.03.2023г. длъжникът е поискал да бъдат вдигнати наложените запори, тъй като са нецелесъобразни и незаконни и допълнително я натоварват с такси и разноски, които няма как да плати.

С разпореждане № 5535/31.03.2023г. молбата е оставена без уважения, като са изложени мотиви за законосъобразност на наложените запори.

По искане на съдебния изпълнител от 04.04.2023г., поправено с молба от 07.04.2023г. е вписана възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, находящ се в с. ***

На 18.04.2023г. пред съдебния изпълнител е постъпила жалба срещу действията му по налагане на възбраната върху имот, който длъжникът счита за несеквестируем, както и срещу отказа да вдигне наложените запори върху банкови сметки и вземания.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, спазен е предвидения в закона преклузивен срок и е срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана съображения: по същество жалбата

3 е неоснователна по следните

С решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС са разрешени спорни до него момент въпроси свързани с изпълнителното производство.

В т.1 от цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част, а в мотивите на решението е обсъдена и възможността за налагане на възбрана върху несеквестируеми вещи.

Действията на съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху притежавана от длъжницата част от недвижим имот и върху нейни вземания са съобразени с посоченото по-горе тълкувателно решение на ВКС.

Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на възбрана има за цел да задържи недвижимия имот в патримониума на длъжника, поради което не е несъвместимо с несеквестируемостта и не я нарушава. В този смисъл наложената възбрана върху притежавани от длъжницата идеални части от единствено жилище не нарушава несеквестируемостта и жалбата се явява неоснователна в тази част.

В запорните съобщения до „Банка ДСК“ АД и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД съдебният изпълнител изрично е посочил, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления с основание „пенсия“. Налагането на запор върху разкрити банкови сметки на длъжника са допустими дори и без да са налични средства по тези сметки. Целта на наложените запори е удовлетворяване на кредитора при получаване на постъпления по тези банкови сметки на длъжника. Липсата на сигурност дали ще постъпят парични средства по тези банкови сметки на длъжника не нарушават несеквестируемостта и не правят тези действия на съдебния изпълнител незаконосъобразни.

По отношение на запора на пенсията на длъжника също е спазена забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируеми вещи и вземания. В запорното съобщение е посочено, че удръжките от пенсията следва да се правят ежемесечно при спазване на правилата по чл.446 и чл.446а ГПК. С писмо от 22.03.2023г. съдебният изпълнител е уведомен, че получаваната от длъжницата пенсия се превежда по нейна лична банкова сметка в „Банка ДСК“ АД и е в размер, който не надвишава минималната работна заплата за страната. Съдебният изпълнител и длъжностното лице от ТП на НОИ гр. Русе са съобразили разпоредбите на чл.446 и чл.446а ГПК и наложения запор на вземане за пенсия обхваща само секвестируемата част от това вземане, каквато към момента не съществува и не са извършвани удръжки. Изискването на банката за теглене на пенсията на гише и 4 респективно заплащането на по-висока такса не са по разпореждане на съдебния изпълнител, не са част от принудителното изпълнение и не водят до извод за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител.

Обжалваните действия на съдебния изпълнител не нарушават несеквестируемостта и не са довели до принудително изпълнение върху несеквестируеми вземания или вещи на длъжника, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от А. П. Г., в качеството и на длъжник по изпълнително дело № 202/2023г. по описа на Частен съдебен изпълнител рег.№ *** В.М. срещу действия на съдебния изпълнител по налагане на запор на банкови сметки, вземане за пенсия и възбрана на ид.ч. от недвижим имот, които жалбоподателката счита за насочване на изпълнението върху несеквестируеми доходи и недвижим имот.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5