Решение № 11656 от 17.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11656 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20231110150520 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, срещу З. И. К., ЕГН **********, с адрес в гр. С......., като наследник по завещание на И. Н. К., починал на 02.12.2020 г.- бивш собственик на топлоснабден имот- Апартамент № 46, находящ се в гр. С......., ет. 8, с присъединен абонатен № ******, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 166,06 лв., представляваща представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба в съда- 12.09.2023 г., до окончателното й изплащане, сумата от 52,26 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г., сумата от 12,90 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2020 г., и сумата от 3,90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г.

В исковата молба ищецът „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, поддържа, че ответникът, в качеството си на наследник по завещание на И. Н. К., починал на 02.12.2020 г.- бивш собственик на топлоснабден имот- Апартамент № 46, находящ се в гр. С......., ет. 8, с присъединен абонатен № ******, по смисъла на 153, ал. 1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Т. С.” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на предявените искове.

С уточнителна молба от 14.11.2023г. ищецът е уточнил, че претендира сумите срещу ответницата в качеството на наследник на покойния И. Н. К.

Ответникът З. И. К., редовно уведомен на 07.05.2024 г., не подава отговор на исковата 1 молба, не прави възражения, нито доказателствени искания.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ вр. с чл. 60 ЗН и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

Ищецът следва да докаже че ответникът има качеството на наследник на лицето с което е бил в облигационни отношения.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По отношение на наличието на облигационна връзка.

Първият спорен въпрос е дали ответника има качеството на наследник на И. Н. К., починал на 02.12.2020г.

По делото е представено саморъчно завещание от 26.09.1992г. обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 17.05.2023г. на нотариус С. Т. от което е видно, че покойният И. Н. К. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на своята съпруга З. И. К..

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.1 ЗН Предмет на универсалното завещание е цялото имущество на завещателя или дробна част (идеална част) от него. Лицето, в полза на което е направено универсално завещание, придобива качеството на наследник. Това е съществена разлика с частното завещание (завет), където приобретателят е заветник и не става наследник, а кредитор на наследството за определената вещ или право. Като наследник, получателят на универсално завещание отговаря за задълженията на наследодателя съобразно дела, който получава от наследството.

На база гореизложеното следва извода, че ответнацата е станала наследник по завещание за цялото имущество на покойния И. Н. К. и като такава отговаря за неговите задължения.

На следващо място следва да се изясни въпроса дали И. Н. К. е имал качеството на клиент на топлинна енергия.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

2

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.

По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот е съставен на 2 юни 2023 г., с номер 138, том III, дело № 226/2023 г., рег. № 5962, от нотариус С. Т. с рег.

№ *** и район на действие Районен съд – София.

С този нотариален акт ответницата е призната за собственик на топлоснабдения недвижим имот.

Съгласно Чл. 576, ал. 1 от във връзка с чл. 578, ал. 2 от ГПК регламентират какво трябва да съдържа нотариалният акт и че той трябва да установява правото на собственост въз основа на документи. Нотариусът съставя нотариален акт само въз основа на представени му писмени доказателства, които доказват собствеността. Не може да се издаде нотариален акт за имот, ако не е установено, че лицето, от което произтича правото (в случая наследодателят), е било собственик.

Констативният нотариален акт за собственост (какъвто е представеният с исковата молба) има за цел да удостовери, че определено лице е собственик на недвижим имот въз основа на определено правно основание. В случая, правното основание е наследяването по завещание. За да може наследникът по завещание да придобие собственост, е необходимо завещателят (наследодателят) да е бил действителен собственик на имота към момента на открИ.е на наследството (смъртта му). Нотариусът проследява "веригата на собствеността".

Нотариусът изисква и щателно проверява всички документи, които доказват собствеността на наследодателя. В конкретния случай, това е "Договор за покупко-продажба на жилище, експониран по реда на чл. 117 от ЗТСУ рег. №1187/07.08.1997г.". Този документ е доказателство, че наследодателят е придобил собствеността. Нотариусът задължително прави справка в Имотния регистър към Агенцията по вписванията, за да провери актуалното състояние на имота, кой е вписан като собственик и дали няма тежести (ипотеки, възбрани) или други вписвания, които биха попречили на прехвърлянето или биха компрометирали собствеността на наследодателя. Нотариалният акт е публичен документ, който трябва да отразява достоверно правното положение. Нотариусът носи отговорност за законността и верността на удостоверените от него факти. Ако не провери собствеността на наследодателя, той би издал акт, който може да се окаже невярен и да създаде сериозни правни проблеми за наследника.

Ето защо предвид задължителната проверка извършена от нотариуса въз основа на която е съставен приложеният нотариален акт за собственост на недвижим имот е съставен на 2 юни 2023 г., с номер 138, том III, дело № 226/2023 г., рег. № 5962, от нотариус С. Т. с рег.

№ *** и район на действие Районен съд – София следва изводът, че наследодателят на ответницата е бил собственик на топлоснабдения имот и като такъв е бил потребител на топлинна енергия.

Подобен нотариален акт не би бил създаден ако наследодателят не е собственик на 3 недвижимия имот.

При това положение съдът намира, че е налице първата предпоставка.

По отношение на количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност.

Не се спори по делото че до процесния топлоснабден имот е била доставяна топлинна енергия.

Тук следва да се разгледа възражението за извършени плащания.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза заключението по която е прието без възражения от страните и съдът кредитира като пълно, подробно и безпротиворечиво. Съгласно заключението на 27.09.2019 г. е извършено плащане през ePay, от което „Т. С." ЕАД е отнесла сума в размер на 34.96 лв. за погасяване на текущи фактури, издадени през месеците 05, 06, 07, 08.2019 г.. Тези фактури са част от отоплителен сезон 2019 г./2020 г., фактурирани с обща фактура № 1005583651 от 31.07.2020 г.

Съгласно заключението общата дължима сума към ищеца възлиза на 235.12 лв., от които 166.06 лв. главница за незаплатена топлинна енергия (м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г.), 52.26 лв. мораторна лихва за забава (от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г.) 12.90 лв. главница за дялово разпределение (м. 07.2020 г. до м. 11.2020 г.) 3.90 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение (от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г.).