Решение № 194 от 16.12.2020, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Варна , 16.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Радослав К. Славов

Дарина С. Маркова

Мария И. Христова

Десислава И. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Радослав К. Славов Въззивно търговско дело № 20203001000454 по описа за 2020 година

, за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Кей Енд Ес Енерджи 2“ ЕООД ЕИК 124701621– гр. София, чрез а д в .Р.М , срещу решение №139/12.02.2020г. по т.д. № 1720/2018год. на ВОС, с което съдът е:

Отхвърлил предявените от ВГ-6“ ЕООД– гр. София, ЕИК 124713301, чрез адв.Р.М срещу решение №209/04.03.2020г. по т.д. № 1721/2018год. на ВОС, с което съдът е:

Отхвърлил предявените от „Кей Енд Ес Енерджи 2“ ЕООД, срещу ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК 103533691 гр. Варна, искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумите: 78 047,87лева, дължима /преференциална/ цена за произведена и доставена, но незаплатена в този размер ел.енергия от собствения на ищеца ветрогенератор за месец октомври 2015г., по фактура №96/31.10.2015г., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД както и сумата от 22 877,72лв. лева, представляващи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение върху посочената главница, за периода от 30.11.2015г. до датата на предявяване на иска, ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението на осн.чл.86 ЗЗД; Осъдил „Кей Енд Ес Енерджи 2“ ЕООД, да заплати на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК 103533691, 1

Варна, разноски в размер на 5 703лв. разноски.

Решението е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8 , в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.

В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост.

Твърди се, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила и разрешенията дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на постановяването е налице висящо преюдициално производство, до приключване на което делото е следвало да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Правните изводи на съда са основани на административен акт, който не е влязъл в законна сила. Прави искане за спиране на производството, поради наличие на преюдициален спор-неприключило съдебно производство по проверка за законосъобразнвост на Решение № СП-5/28.03.2019год.

Изложени са съображения, че съдът е следвало да се произнесе по реда на чл.17 ГПК по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019г. на КЕВР, което не е сторено с обжалвания акт.

Постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В същото не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юни 2015г. върху механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С последния е въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да се заплаща по преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните механизми или нова регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори и пазарни практики. В този смисъл преференциалните цени определени в т.8 и т.9 от Решение Ц-10 остават непроменени и исе прилагат, както се прилагали преди изменението на ЗЕВИ, като единствените промени, въведени с измененията на ЗЕВИ, са максималните количества енергия, която следва да бъдат изкупени по преференциалните цени на Решение Ц-10.

В решението не е посочено кои точки от Решение СП -1 са относими към процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между страните, начина на заплащане на произведеното количество енергия до измененията на закона.

Твърди се още, че съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на решение СП -1/31.07.2015г., като не е съобразил, че следващото решение е постановено при липса на компетентност и е явно незаконосъобразно, а с невлязло в сила решение е обявена и неговата нищожност. В решението съдът е следвало да обсъди и разгледа възраженията за 2 незаконосъобразност на Решение СП – 5. Сочи се, че решението е и необосновано, тъй като не са обсъдени всички въведени в производството възражения. Оспорва извода на съда, че централата на ищеца попада към централите, рабогещи до 2 250часа. Твърди, че няма нормативен акт, който да определя критериите, по които всеки от енергийните източници може да бъде отнесен към едната или другата група. Счита, че една централа може да попада към централите работещи до 2 250ч. и работещи над 2 250ч. в рамките на една година, като сочи, че в този смисъл е и изразеното становище на ВАС в Решение № 3312 от 04.03.2020год. по адм.д. № 14112/2018год., с което по жалба на „Марк 2“ЕООД е отменено Решение СП-1 в частта по т.2.7 и 2.8., за определяне на НСПЕ.

По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор изготвен от адв.Т, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд е правилно като законосъобразно и обосновано понеже същото е постановено въз основа на събраните по делото доказателства.

Излага, че при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и такива на ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са налице основания за спиране на производството. Решение СП-5/28.03.2019г. е предварително изпълняем индивидуален административен акт, като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването не спира изпълнението му. Дори да не се зачете предварителното изпълнение на решението, нормата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ е еднозначна – преференциална цена се дължи за количествата ел.енергия, произведени до достигане на размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР.

Отмяната на решението не е преюдициален факт, тъй като след него няма да възникне ново основание за изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови ново решение, което да увеличи преференциално изкупувания обем енергия.

Неоснователно е и оплакването за неосъществен от съда инцидентен контрол на решение СП – 5 по реда на чл.17, ал.2 от ГПК. Такова задължение за съда би съществувало при наличие на изрично искане, каквото не е направено в хода на производството.

В обжалваното решение съдът е посочил, че новият ЗЕВИ се прилага по отношение на заварените дългосрочни договори за изкупуване, посочена е изменената нормативна уредба, как същата изменя сключените договори. Изводите на съда за приложение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите цели, изложени от законодателя в мотивите към изменение на закона. Оспорва направеното искане за спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, като неоснователно.

По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на направените поделото разноски.

3

Третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез пълномощника Станислав Калайджиев, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е допустимо, правилно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства.

Твърди, че не са налице основания за спиране на производството, тъй като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение. Решение СП – 5/28.03.2019г. подлежи на изпълнение и има действие в отношенията между страните.

Твърди, че спорният въпрос между страните е на каква цена следва да се изкупува от ответника произведеното от ищеца количество ел.енергия след достигане на нетно специфично производство над 2000 КВтч. До 2300КВтч, установено в Решение СП1/31.07.2015г. По преференциална цена следва да се изкупуват само произведените количества енергия го достигане на размера на нетното специфично производство, според вида на централата. За това необосновано и в противоречие на закона е твърдението на въззивника, че е допустимо преминаване на една и съща централа от една преференциална категория в друга. Липсва основание за прилагане на две тарифи спрямо един и същи производител в рамките на една и съща година.

По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.

Настоящият състав на съда намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК.

В проведеното о. с. з. от 04.11.2020 г., процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски. В подкрепа на изразеното становище е представил и писмени бележки.

В о. с. з., процесуалният представител на въззиваемото дружество излага доводи за неоснователност на жалбите и моли за потвърждаване на решението. Представя писмени бележки.

Третото лице-помагач не е изразило становище.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:

Съдебното производдство пред Варненския окръжен съд е образувано по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от страна на „Кей енд ес енерджи 2 “ ЕООД за осъждане на „Енерго - Про Продажби“ АД да заплати сумата от 78 047.87 лева с ДДС, представляваща дължима, незаплатена, префенциална цена за изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ за м. октомври 2015г., за която е издадена фактура № 96/31.10.2015г., както и сумата от 22 877,72лв, представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.15г. до 29.10.18г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата 4 молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.

Претенцията на ищеца в качеството му на собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпр.мрежа на основание договор за присъединяване и Договор за изкупуване на електрическа енергия № 85/11.06.2009г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, се основава на изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР. Твърди се, че с изменението е било установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като било установено нетно специфично производство 2000 kWh при цена 188,29лв/ MWh., без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. и 2300 kWh при цена 172,95лв/ MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над 2250ч. Сочи, че през м.октомври 2015г. ищецът произвел ел.енергия в размер на 386,900 мWh, за което издал фактура №96/31.10.15г. на стойност 83 737,66лв., като продажната цена за количеството от 186,900 мWh е 188,29лв./ мWh, тъй като ВЕЦ не била достигнала 2250часа и преди достигане на 2 300 мWh/на инсталиран 1 КW мощност, а за количеството 200 мWh е 172,95лв./мWh-дължима цена след достигане на 2 250часа работа и преди достигане на 2 300 мWh/инст. 1 КW мощност. Ищецът е издал фактура за тези цени, тъй като количествата ел. енергия са произведени докато централата е работила под 2500часа при надхвърлен праг от 2000 мWh/инст. мощност, след което е надминала 2 250часа работа без да е достигнат прагът от 2 300 мWh инст. мощност. От общата фактурирана сума 83 737,68лв. с ДДС ответникът е заплатил единствено сумата от 5 689,81лв., поради което дължи сумата от 78 047,87лв. Освен посочената сума, се претендира и обезщетение за забава в размер на 22 877,72лв. от 30.11.15год. до завеждането на иска.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното дружество „Енерго- Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск по основание и размер на претендираните суми. Счита, че е безспорно установено произвеждането и продажбата на електрическа енергия от ищцовото дружество в посоченото количество. Намира за спорен само размера на цената за изкупуване на произведената електрическа енергия след достигане на нетното специфично производство за съответната година.