Решение № 1513 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1513 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110146485 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД, ЕИК **********, срещу Н. Д. Л., ЕГН: **********, с адрес: ****************, с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 3 012,39 лева. - главница за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 02.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 432,97лева - мораторна лихва за периода 15.09.2023г. до 27.05.2025r., а за дялово разпределение: 51,47 лева - главница за периода 01.05.2022 г. 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 02.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 13,20лева - мораторна лихва за периода 16.07.2022г. до 27.05.2025г..,за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №*************** г. на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: ****************, инсталация **************/аб.№************, ИД номер: *******.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот и клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

1

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.

Сочи се, че на основание чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределени при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от ЗЕ, СЕС, в която се намира имотът на ответника, се обслужва от фирма „ББ“ ООД, БУЛСТАТ *******, като същата от 24,07.2024г. е „Д“ ООД, ЕИК ******* във вр. с предоставяне на услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия. Съгласие чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “ТС” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - Д ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № *****************г. за топлоснабдяването.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба.

Твърди се, че Н. Д. Л. не е ползвател на процесния имот, който ищецът твърди, че е топлоснабден, а именно: ****************************, респективно не е клиент и ползвател на услугите на „ТС ЕАД.

Излагат се доводи, че реалният ползвател на топлинна енергия за битови нужди на вещно или на облигационно правно основание е клиент на топлинна енергия по презумпция на закона и дължи заплащането на цената й на топлопреносното предприятие, а по делото не е безспорно доказано, ответникът да е реалният ползвател.

Прави се възражение за погасяване на сумите по давност.

Излагат се доводи, че в справка за потребителите на топлоенергия в СЕС изрично е записано, че абонатът на ответника е затапен, тоест последния не е ползвател на топлинна енергия, респективно не следва да заплаща такава. Сочи се, че има разминаване между посоченият в исковата молба абонатен номер и абонатния номер, посочен в списъкът с живущите и потребителите на топлоенергия на адреса.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

На 02.06.2025 г. „ТС“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. Д. Л. за сумите 3 012,39 лева (три хиляди и дванадесет лева и 39 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 02.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 432,97 лева (четиристотин тридесет и два лева и 97 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 27.05.2025 г., 51,47лева (петдесет и един лева и 47 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 2

01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 02.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 13,20 лева (тринадесет лева и 20 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 27.05.2025 г. - задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******************* аб.№ ************4.

С разпореждане от 10.06.2025 г. по ч. гр. д. №******** г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски -държавна такса в размер на 70,20 лева (седемдесет лева и 20 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

Заповедта е връчена на длъжника Н. Д. Л. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1, т.2 на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот върху държавно място от ЖСК от ********************************

Съгласно Удостоверение Изх. ************. на ГИС-София, настоящ адрес ************************************** Видно от представения протокол от проведено на 03.10.2008 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в****************************, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ББ“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение.

Ангажиран е договор, сключен между „ТС“ ЕАД – възложител и „********“ ООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.

София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва три входа / А, Б и В/ в процесната сграда. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334.

През процесния период не е осигурен достъп до имота, за което са представени протоколи за неосигурен достъп от 02.06.2023г., 10.06.2023г., 03.06.2024г. и 15.06.2024г.

Въпреки неосигуреният достъп за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на имот. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на база пълната отопляема кубатура 187куб.м. съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. В процесния имот е имало поставени два водомера за топла вода. За двата отчетни периода не е осигурен достъп, за което са представени протоколи за неосигурен достъп от 02.06.2023г., 10.06.2023г., 03.06.2024г. и 15.06.2024г. За двата отчетни периода има служебно определен 3 разход на база прогнозни стойности. След преглед на отчетите и изравнителната сметка за предходния период СТЕ счита, че разхода за процесния период е завишен. За 23/24г. е следвало да се изчисли ТЕ за БГВ на база брой потребители /в отчета от 06.06.2022г. е отбелязан един брой потребител/. Отчетеният разход за период 21/22г. е 58куб.м. за водомер 1 и 7куб.м. за водомер2. СТЕ счита, че сумата за ТЕ за БГВ е завишена с +1293.64лв. За останалите компоненти и периоди изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.

Общо дължимата сума за ТЕ за сградна инсталация и БГВ е 1683.47 лева.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че за процесния период, от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., по партидата на аб. № ************, за топлоснабден имот с адрес: ****************, няма извършени плащания, които да са отразени в информационната система на „ТС“ ЕАД.

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.