Определение № 88 от 17.02.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. В., 17.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20261300500044 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.419, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№9451/31.07.2025г. на И. Д. Б., ЕГН :

********** от с.П., обл.В., ул.“П*** против Разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №97/27.01.2025г. по ч.гр.д.№185/2025г. на Районен съд-В..

С частната жалба атакуваното разпореждане се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа се, че Съдът е издал заповедта за незабавно изпълнение без да изследва договора за потребителски кредит и наличието на неравноправни клаузи в него , което е служебно задължение на съда, поради което и заповедта за незабавно изпълнение чл.417 ГПК - предмет на настоящото обжалване е незаконосъобразна и моли по реда на чл. 419 ал.З ГПК да бъде отменена.

В частната жалба се поддържа, че съгласно чл. 143, т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

1

Договореният лихвен процент не отговарял на изискванията да е ясно определен , за да може потребителя да разбере каква възнаградителна лихва дължи и какъв процент, и как се изчислява . Отделно от това, възнаградетелната лихва и в изключително висок размер, без да може потребителя да прецени този факт.

Твърди се нарушение на чл.19 ал.1 ЗПК и чл.11.10 ЗПК във връзка с определяне на ГПР, като процент . Това е така, доколкото не се установява как е определен годишният процент на разходите по кредита и кредитополучателят е лишен от възможността да получи разбираема информация относно същия. Липсва, уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Шрифтът на договора не отговарял на законово определения размер-т.е е помалък от шрифт 12, което е самостоятелно основание за недействителност на договора.

По изложените в частната жалба съображения се настоява за за отмяна като незаконосъобразно, на обжалваното разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед по ч.гр.д.

№185/2025г. на Районен съд-В. и обезсилване на издадения изпълнителен лист. В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на частната жалба от заявителя .

Окръжен съд- В., след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.419, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на издадена по делото заповед за изпълнение, и от надлежна страна, поради което е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Заявителят „ТБАБ“ЕАД-гр.С., ЕИК *** е подал пред Районен съд-В.

Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК вх.902/24.01.2025г срещу длъжника И. Д. Б. за претендирани вземания за главница, обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит № 2

7053595783/13.05.2024г.

По подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№185/2025г. по описа на Районен съд-В.. На база подаденото заявление и приложенията към него,първостепенният съд е приел, че са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК№97/27.01.2025г. по ч.гр.д.№185/2025г. на Районен съд-В., с която е разпоредено длъжникът И. Д. Б., ЕГН : ********** от с.П., обл.В., ул.“П*** да заплати на кредитора „ТБАБ“ЕАД-гр.С., ЕИК *** сумата 2838.61лв, главница, , 537.20 лв. договорна лихва за периода 15.06.2024 до 25.11.2024, 145.93 лв. обезщетение за забава период 15.06.2024 до15.01.2025, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2025 до окончателното издължаване, 70.43 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение .

Паричното вземане произтича от договор за потребителски кредит № 7053595783 от 13.05.2024 и извлечения от счетоводни книги към 15.01.2025г.

Допуснато е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист.

На 01.07.2025г. на длъжника И. Б. е връчена Покана за доброволно изпълнение ведно с копие от издадените по ч.гр.д.№185/2025г. по описа на Районен съд-В. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника по чл.414, ал.2 от ГПК, както и частната жалба, инициирала настоящото производство.

При тази фактическа обстановка, ВдОс намира подадената частна жалба за неоснователна поради следното :

Разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на документи или извлечения от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките.

Когато към заявлението е приложен такъв документ, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.

В производството по обжалване на разпореждането на незабавно изпълнение 3 предметът на съдебна проверка е ограничен до проверка на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение по чл.419, ал.3 във вр. с чл.418, ал.2, изр.1 и ал.3 от ГПК – дали вземането на кредитора произтича от документ, посочен в чл.417 от ГПК, дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В това производство съдът е ограничен само в рамките на данните, пряко извличани от документа по чл.417 от ГПК, поради формалната доказателствена сила, с която той удостоверява изпълняемото право, като не може да използва други данни, стоящи вън него, освен относно изискуемостта на вземането - съгласно чл.418, ал.3 от ГПК когато според документа изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от изпълнение на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ.

В случая претендираните вземания се основават на извлечение от счетоводните книги на банката-заявител, който акт е от категорията на посочените в чл.417, т.2 от ГПК документи.

В разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ е регламентирано минимално изискуемото съдържание на извлечението от счетоводните книги: 1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; 2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; 3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. Представеното извлечение в разглеждания казус притежава минималното съдържание по чл.60, ал.2 от ЗКИ – по чл.60, ал.2, т.1 от ЗКИ .

В същото се съдържат още данни за договора, от който произтича вземането, данни за кредитополучателя, размерът на сумата по договора, индивидуализирани са вземанията за главница, договорна лихва, обезщетение за забава и дължими разноски.

Съобразно новата редакция на чл.419, ал.3 от ГПК съдът отменя разпореждането, когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

4

В настоящия случай с частната жалба е направено бланкетно оспорване на договора, без да е налице позоваване на конкретни клаузи от договора и на конкретни основания за недействителност на същите по чл.143 от ЗЗП. На този етап и предвид формалния характер на производството, не може да бъде направен извод, че кредиторът е наложил на жалбоподателя да приеме клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора, както и че кредиторът е променил едностранно и без съгласие на жалбоподателя съществените условия на договора на основания, непредвидени в него.

Поддържаните възражения за нарушения на чл.19 ал.1 ЗПК и чл.11т.10 ЗПК във връзка с определения ГПР, като процент, уточнение на разходите и процента, вида на разходите ,включени в посочения размер , както и , че лихвения процент не отговаря на изискванията да е ясно определен, следва да бъдат уточнени в исково производство, чрез назначаването и изслушването на икономически експертизи, които да изяснят цялостния размер на дължимите задължения, евентуално наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

С оглед на това, подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение , а Разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №97/27.01.2025г. по ч.гр.д.№185/2025г. на Районен съд-В., потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №97/27.01.2025г. по ч.гр.д.№185/2025г. на Районен съд-В. .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6