Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2968 от 11.06.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 639/2026
Вид
Определение № 2968
Подписан
11.06.2026
Състав
ДИМАНА ГЕОРГИЕВА КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 4, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2968 гр. Бургас, 11.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20262120100639 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от Н. Р. В. против ГД „Изпълнение на наказанията“ и допълнително уточнена искова молба, с която е предявен иск за установяване неистинността на документи – Отчетна книжка № 340/2010 на ОС „ИН“, сектор „Пробация“ – Бургас, Месечен план-график за изпълнение на мярката „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ за обект РИО МОН и Месечен план-график за изпълнение на мярката „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ за обект ОУ „Княз Борис I“. Изложени са твърдения във връзка с претендираната неистинност на документите. Ищецът счита, че е положил със 161 часа повече безвъзмезден труд от отразения в Отчетна книжка № 340/2010.

Заявява, че фактът на изпълнението на наложената му пробационна мярка не е оспорван от държавен орган или друг правен субект. Сочи, че правният му интерес е свързан с установяване на неправомерни действия от страна на служители на ГДИН /ОС „ИН“, сектор „Пробация" - Бургас, което е удължило времето на изпълнение на наложената ми пробационна мярка, както и с установяване на „реалните факти и истината относно изпълнението на наложената ми пробационна мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото", постигане на справедливост и реализиране на принципите на установяване на истината – чл. 10 ГПК и на законност, посочен в чл. 5 ГПК“, като установяването на посоченото освен морално удовлетворение, би му дало възможност да потърси обезщетение за извършените спрямо него неправомерни действия. Ищецът изрично е уточнил, че не претендира и не предявява иск за заплащане на обезщетение за претърпяни вреди в резултат на противоправни действия на служители на ГДИН. Представени са писмени доказателства.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за недопустимост на иска на няколко основания: поради липса на правен интерес; поради погасяване по давност на свързани претенции, които ищецът би могъл да предяви след евентуално решение по настоящия иск; поради прекомерна процесуална злоупотреба, изразяваща се в късно упражняване на права; поради липса към настоящия момент на правен спор, към който евентуално да бъде релевантен предявения иск, тъй като няма висящ спор, зависещ от него. Сочи се, че претенцията за истинността на документа 1

„Отчетна книжка за положен безвъзмезден труд в полза на обществото“ е разгледан и решен от няколко съдебни инстанции, тъй като този документ е бил част от доказателствата по вече приключили съдебни производства. Изразено е становище и за неоснователност на иска.

Във връзка с извършване преценка относно допустимостта на предявения иск, съдът е изискал копия на крайните актове по посочени от ответника наказателни и административни дела.

След преценка доводите на страните и представените по делото до момента доказателства, съдът намира, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца. Това е така, защото ищецът не оспорва, че изпълнението на наложената му пробационна мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ вече е приключило, поради което евентуална неистинност на процесните документи не би влошила неговото положение във връзка с изпълнението на това наказание. Следва да се посочи също така, че от изпълнението на наложеното му наказание са изтекли 15 години, като междувременно са били водени частни наказателни производства с участието на ищеца, в хода на които процесните документи са били представяни за удостоверяване изпълнението на наложената му пробационна мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото“, без той да е оспорил истинността на тези документи, а напротив – ползвал се е от тях.

В допълнение към горното следва да се посочи, че правният интерес от водене на установителен иск за установяване неистинността на документ не може да бъде обоснован с постигане на морално удовлетворение за ищеца, нито целта на този иск може да бъде „постигане на справедливост и реализиране принципите на установяване на истината и законността“, както сочи ищецът. За да е допустим иска по чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК, трябва правният интерес за ищеца да е конкретен, т.е. да е свързан с конкретно право или правоотношение, чието съществуване, съдържание и последици се определят от твърдяната истинност/неистинност на документа, а не абстрактен, както е в настоящия случай.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес, който да обоснове допустимост на предявения иск за установяване неистинност на документи, поради което настоящото производство следва да бъде прекратено.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 639/2026 г. по описа на БРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2