Решение № 121 от 15.05.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Кюстендил, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. К.а като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20241500500543 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивната жалба на В. Б. К., подадена чрез процесуалния представител адв.А. С., с адрес: ******************, срещу решение №703/05.07.2024г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№499/2024г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС-Кюстендил е осъдил В. Б.

К., ЕГН **********, с адрес: ************* да заплати на „************“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: *************, сумата от 9 100.00 лева главница, представляваща извършено в полза на ответника плащане без правно основание по прекратена застрахователна полица ************* от 28.03.2022г., сключена между страните, ведно със законната лихва върху същата, считано от 20.09.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 294.00 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 22.06.2023г. до 19.09.2023г. включително; осъдил е В. Б. К. да заплати на ищцовото дружество и сумата от 814.00 лева, представляваща сторените от последното разноски по воденето на делото.

1

Въззивникът В. К. – ответник в първонистанционното производство, обжалва решението изцяло, релевирайки доводи за неговата неправилност, произтичаща от противоречието му с материалния закон и допуснато от решаващия съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването на обжалвания акт.

Сочените нарушения се свързват с неанализирането в цялост и поотделно на ангажираните в производството доказателства, както и игнорирането на доказателствата, ползващи ответната по иска страна. Всичко това, според въззивника, довело до грешни и не мотивирани изводи, залегнали в мотивите на първонистанционното съдебно решение.

Въззивникът, анализирайки събраната в производството доказателствена съвкупност, достига до следните заключения: сумата от 631.17 лева, представляваща 3та и 4-та разсрочени вноски по застрахователната полица са внесени от ответника К. на 27.10.2022г. в брой и на каса на обслужващият го застрахователен посредник и издател на полица застрахователен брокер „************, а застрахователят е възстановил покритието по застрахователна полица Каско №*************/28.03.2022г., издавайки добавък №1/27.10.2022г.; видно от уведомление за завеждане на застрахователна претенция №********/31.10.2022г. ответника К. бил представил всички изискани му от застрахователя документи при завеждането на застрахователната претенция. Към представените документи фигурирало и удостоверение за банкова сметка на собственика по талон на увреденото МПС, който в случая е именно В. К..

Доказателство за наличието на банкова сметка по застрахователната претенция бил и процесният превод от 17.05.2023г. в размер на 9 100 лева. Всичко изложено водело до извод, че застрахователното дружество не възнамерявало да възстанови сумата от 631.17 лева, представляваща 3-та и 4-та вноски по застрахователната премия, т.е. последните не били недължимо платени, а напротив – платени по възстановена от застрахователя полица. Възстановяването на покритието по застрахователната полица се потвърждавало и от издадения от ищцовото дружество добавък №1/27.10.2022г., с който освен възстановяването на полицата, са събрани и просрочените две вноски, а именно 3-та и 4-та и е регистрирана застрахователната му претенция, възникнала с настъпването на застрахователно събитие – ПТП. Счита, че ако застрахователят е имал намерение да откаже застрахователната претенция, то същият е следвало да регистрира застрахователната претенция на К., но не и да събира вноските по полицата, които застрахователят твърди, че са просрочени и не е следвало да издава добавък №1/27.10.2022г. за възстановяване на застрахователната полица. Видно от представени по делото разпечатки от информационната система на застрахователя, „************“ АД е осчетоводило и приключило застрахователен договор по имуществена застраховка автокаско №************* като действаща и платена изцяло. Счита, че застрахователя се е облагодетелствал, събирайки просрочените застрахователни премии, които е запазил и не е върнал на К., но все пак е постановил отказ, който 2 противоречи на всички негови действия. Въз основа на изложеното въззивникът заключава, че от анализа на ангажираните в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства, се достигало до извод, че ищцовата претенция е неоснователна, а полученият банков превод в размер на 9100 лева, с основание щета ********/peг.ув.мпс:****************, представлява дължимо и изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по силата на сключен между страните застрахователен договор по имуществена застраховка автокаско №*************. Не се установявала основателността на нито един от фактическите състави на неоснователното обогатяване, на които ищцовото дружество основавало исковата си претенция.

Искането е за уважаване на жалбата и постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваното решение и отхвърлена исковата претенция като неоснователна.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания, които съдът не е допуснал, приемайки липса на предпоставки за събирането им във въззивното производство.

В законоустановения срок по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – „************“ АД, чрез пълномощника ю.к. Г.Р..

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се заявява искане за оставянето й без уважение с последица потвърждаване на обжалваното решение. Изложено е, че в хода на съдебното производство било установено по категоричен начин, че към датата на процесното ПТП - 22.10.2022г., полица №************* за застраховка „*********“, сключена относно л.а. „********“ с **********, е била прекратена и към датата на твърдяното събитие не е осигурявала покритие за вредите по МПС.

Жалбоподателят В. Б. К. не оспорвал, че падежът на третата разсрочена вноска по полица №************* за застраховка „*********“ е бил на 30.09.2022г. и не е бил променян по споразумение на страните, както и че същата не е внесена от застраховащия до 16.10.2022г. Нещо повече, дължимата от застраховащия трета вноска не е била внесена и към датата на процесното ПТП - 22.10.2022г. Предвид изложеното, въззиваемото дружество счита, че на основание чл.368 ал.2 и ал.3 от КЗ и клаузата на т.59.2 от ОУ застрахователният договор е прекратен по силата на закона и изричната воля на страните в 00.00 часа на 16.10.2022г. и не е бил действащ към датата на процесното ПТП – 22.10.2022г. Този факт бил категорично установен и не се променял нито от направеното от застраховащия последващо плащане по сметка на застрахователя на сумата от 631.17 лева /съответстваща на целия остатък от премията по застрахователния договор/, нито от начина, по който застрахователят е отразил извършеното плащане в счетоводството си или във водената от него информационна система. Приема се за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че 3 нито закъснялото плащане на просрочените вноски, нито издаденият добавък №1/31.10.2022г. към полица ************* не предвиждат автоматично ретроактивно действие на договора за застраховка. В т. нар. „добавък“ надлежно било посочено, че влиза в сила от 00.00 часа на 27.10.2022г. /т.е. след датата на процесното ПТП/ и води до продължаване на застраховката /т.е. от цитираната дата занапред/. Предвид гореизложеното въззиваемото дружество намира направеното от него плащане на сумата от 9100 лева в полза на В. К. във връзка с тази полица за извършено поради грешка в основанието, т.е. без валидно правно основание по смисъла на чл.55 от ЗЗД /при изначална липса на основание/. В обобщение се заключава, че нито приемането от застрахователя на извършеното след прекратяване на застрахователния договор плащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, нито завеждането и обработката на заявена от застрахования застрахователна претенция по прекратения договор, не представляват продължаване на действието на прекратения застрахователен договор.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с въззивната жалба и отговора, както и с материалите от първоинстанционното производство, намери, че въззивната жалба е подадена в срок от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу съдебен акт, който подлежи на възззивна проверка, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана.

От събраните в хода на производството доказателства, ценени в контекста на наведените оплаквания в жалбата и доводите срещу нея, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-Кюстендил е бил сезиран с искови претенции по чл.55 ал.1 пр.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, предявени от „************“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ************* срещу В. Б. К., ЕГН **********, с адрес:

************* за осъждане на К. да заплати на дружеството следните суми: 9 100.00 лева, представляваща подлежащо на връщане като платено без основание застрахователно обезщетение по полица №************* от 28.03.2022г., с която е бил сключен договор за имуществена застраховка „*********“, действието на който е било прекратено в 00:00 часа на 16.10.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.09.2023г. до окончателното й изплащане, както и 294.00 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 9 100 лева, начислена за периода от 22.06.2023г. до 19.09.2023г. включително.

Между страните не са били спорни, а са установени и от събраните по делото доказателства, следните обстоятелства:

С полица №************* от 28.03.2022г. между „************“ АД, от една страна, и В. Б. К., от друга, се сключил договор за имуществена застраховка „*********“, а именно – лек автомобил марка „********“ с ***********, собственост 4 на К., при уговорено покритие по клауза „**********“ за периода от 00:00 часа на 01.04.2022г. до 00:00 часа на 31.03.2023г., при общо дължима от застрахованото лице сума, възлизаща на 1 262.35 лева.

Договорено е било между страните, че дължимата от К. застрахователна премия ще бъде заплатена разсрочено на четири вноски, както следва: първа вноска с падеж 31.03.2022г. в размер на 315.59 лева; втора вноска с падеж 30.06.2022г. в размер на 315.59 лева; трета вноска с падеж 30.09.2022г. в размер на 315.59 лева и четвърта вноска с падеж 31.12.2022г. в размер на 315.58 лева.

В застрахователната полица е било предвидено, че при неплащане на вноска застрахователят ще упражни правото си да прекрати договора в 00:00 часа на 16-ия ден, следващ датата, на която е трябвало да се плати вноската. Идентична правна последица от неплащане на премийна вноска е била предвидена и в клаузата на чл.59.2 от Общите условия за застраховка „*********“ на „************“ АД, според която полицата се прекратява при неплащане на дължима поредна премийна вноска, считано от 00:00 часа на 16-ия ден, следващ посочената в полицата дата , на която е трябвало да се плати вноската, но не е направено.

Ответникът е платил първата и втората вноска от застрахователната премия.

Третата вноска, която е била с падеж 30.09.2022г., не е била заплатена на датата на падежа, нито до края на 15.10.2022г.

На 22.10.2022г. на първокласен път I – 6 км. 26+250 м. било реализирано ПТП с участието на „********“, управляван от В.В.Г., като според съставените във връзка с произшествието документи, водачът на лекия автомобил, поради движение с несъобразена скорост, самокатастрофирал, при което били причинени материални щети по същия.

На 31.10/.2022г. В.К. заплатил третата и четвъртата вноски по застрахователната премия, като на 27.10.2022г. бил изготвен добавък №1 към полица ************* от 28.03.2022г., в който застрахователят е представляван от застрахователен брокер „************ ООД, според който документ се правят промени в застрахователната полица, изпразяващи се в заплащане на допълнителна премия в размер на 631.18 лева.