Решение № 166 от 02.05.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. гр.Несебър, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20232150101386 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба вх. № 11699/13.12.2023 г. на „В.и К.” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Ц.М., срещу А. И.

Б., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската Федерация, с адрес на територията на Република България в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, жилищна сграда „К.*“, вх. ***, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 192,41 лева – главница, представляваща неизплатена главница по фактура от 25.11.2021 г., с отчетен период от 07.11.2018 г. до 12.11.2021 г.; сумата от 41,67 лева, представляваща мораторна лихва за забава на фактурираното вземане за периода от 26.12.2021 г. до датата на подаване на исковата молба; както и законната лихва върху главницата от 192,41 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдени разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № ***, за водоснабден обект с административен адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, жилищна сграда „К.*“, вх. ***, СОС с ид. № ***. За ответника, качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на водоснабдения обект, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомерите на абоната се осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от общите условия, процесният обект със сезонен характер бил отчитан от оператора два пъти годишно.

1

Ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на потребените за обекта услуги, по издадена фактура, а именно сумата от 192,41 лева по фактура № 0042678013/25.11.2021 г., с дата на падеж 25.12.2021 г. Предвид изложеното, за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство. Претендира се и лихва за забава в размер на 41,67 лева върху сумата от 192,41 лева за периода от 26.12.2021 г. до 10.12.2023 г. Представят се писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор от страна на назначения особен представител на ответника – адв. М. М.-Ж. от БАК, с който се дава становище за допустимост на претенциите. По основателността се заявява, че представената от ищеца справка с АВ не индивидуализира в достатъчна степен собствения на ответника имот, но не се оспорва, че ответникът е титуляр по разкритата при ищеца партида с абонатен № ***. Не се оспорва и наличието на облигационна връзка между страните по договор за доставка на ВиК услуги и за посочения от ищеца водоснабден обект със сезонен характер. Прави се възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност по отношение на част от главното вземане на ищеца и за периода от 07.11.2018 г. до 31.12.2020 г. на стойност 118,92 лева, като се моли за отхвърляне на претенцията в тази част. Аргументира се неоснователност на претенцията за лихва, като се заявява, че по делото отсъстват доказателства за поставяне на ответника в забава.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Особеният представител на ответника поддържа дадения отговор в съдебно заседание. Заявява, че не оспорва твърденията на ищеца за потребените в обекта на ответника количества вода за отчетния период. Поддържа единствено възражение за погасителна давност, като моли във връзка с него за частично отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответникът е собственик на имота, съответно – потребител на ВиК услуги за същия. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

С обявения за окончателен доклад по делото съдът е приел за безспорни между страните следните обстоятелства: че ответникът Б. е титуляр на разкрита при ищеца партида с аб. № ***; че за процесния период 07.11.2018 г. – 12.11.2021 г. между страните по делото е била налице облигационна връзка по договор за доставка на ВиК услуги и касателно процесния водоснабден обект с административен адрес: гр.

Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, жилищна сграда „К.*“, вх. ***, СОС с ид. № ***; че процесният водоснабден обект СОС с ид. № *** има сезонен характер на ползване.

В подкрепа на приетите за безспорни обстоятелства са и представените от ищеца писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 122, том I, рег. № 837, дело № 99/27.02.2018 г. по описа на нотариус М. Бакърджиева, рег. № 110 при НК, район на действие НРС; заявление за промяна на партида от 2

02.08.2018 г. на ответника Б.; справка № 941258/24.07.2023 г. по партидата на СОС с ид. № *** при СВ – гр. Несебър; справка-извлечение за отчетено потребление за аб. № *** в периода 07.11.2018 г. – 12.11.2021 г.; 3 броя решения на КЕВР за определяне на цени за водоснабдителни и канализационни услуги в периода 2019-2021 г.; фактура № 0042678013/25.11.2021 г. /л. 6, л. 8-16, л. 52-54 от делото/.

Така, при отсъствие на спор между страните и на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съдът приема, че за процесния период ответникът е бил потребител на ВиК услуги, доставяни от ищеца до собствения му водоснабден обект и фактурирани по процесната фактура, като отношенията са регулирани с обвързващите ги Общи условия на оператора, приети с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, за които на съда е служебно известно, че са публикувани във в."Новинар" на 21.08.2014 г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., в сила от 29.09.2014 г.

В случая, действително отчитането на процесния водомер за обекта на ответника е станало на 12.11.2021 г., като показанията на водомера са били „видяни“, т.е. отчетено е било реалното потребление за обекта в размер на 65 куб.м. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно.

Процесната сума е фактурирана по отчитане, извършено през есента на 2021 г., като видно от справката-извлечение предходното такова е било през есента на 2018 г., т.е. за потребление в период от над три години. Същевременно отсъстват доказателства ответникът да е отказал достъп до имота за извършване на реален отчет през този тригодишен период, не са представени от ищеца протоколи, съставени по реда на чл.

24, ал. 4 от ОУ в този смисъл – че е отказан достъп до обекта на ответника в рамките на една година. Видно от фактурата и представените решения на КЕВР, ищецът е разпределил и остойностил отчетеното потребление, както следва: 25 куб.м. потребени в периода 07.11.2018 г. – 31.12.2019 г. по цени за 2019 г. на стойност 62,38 лева без ДДС; 22 куб.м. потребени в периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. по цени за 2020 г. на стойност 56,54 лева без ДДС; и 18 куб.м. потребени в периода 01.01.2021 г. – 12.11.2021 г. по цени за 2021 г. на стойност 41,42 лева, или общо за исковия период сума в размер на 192,41 лева с ДДС. Така извършеното разпределение и остойностяване не се оспорва от особения представител на ответника, съответства на правилата на обвързващите страните ОУ, като отсъстват и доказателства за депозирани от ответника възражения в този смисъл и по реда на чл. 34, ал. 1 от ОУ.

Тук следва да се отбележи, че съдът споделя становището на ищеца, че изискуемостта на вземанията по процесната фактура се предпоставя от настъпването на следните факти – доставка на услуга, отчитане на ползването и фактуриране на задължението, като съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ потребителят изпада в забава за изпълнение с изтичане на 30-днвен срок от издаване на фактурата, предоставен за доброволно плащане. В този ред на мисли падежът по процесната фактура е настъпил на 26.12.2021 г. Независимо от това, съдът намира, че задължението за фактуриране на ищеца е настъпило много преди това и по отношение на разпределените 25 куб.м. за периода 07.11.2018 г. – 31.12.2019 г. Страните не спорят за сезонния характер за водоснабдения обект, като ответникът-чужденец не се спори да е потребявал ВиК услуги за него през лятото на 2019 г. Същевременно обаче, поради съществени нарушения на общите условия на оператора, това потребление не е било надлежно отчетено – в рамките на един или два отчета през календарната 2019 г. /съгл. чл. 23, ал.

1, т. 3 или чл. 24, ал. 4 от ОУ/, без да се установяват обективни причини за това нарушение. Както бе посочено по-горе, отчитането на потреблението е предпоставка за възникване на задължение за потребителя да заплати стойността му, но именно с цел защита правата на потребителя същото се осъществява по публично оповестен регламентиран ред. Съдът намира, че ищецът не може да черпи права от собственото 3 си нерегламентирано поведение като фактурира вземания за период от над три години назад, поради нередовно извършени по негова вина отчитания и по този начин да предпоставя изискуемостта на стари задължения към дата, определена в нарушение на публичните ОУ. В този смисъл, следва да се приеме за основателно възражението за давност на особения представител досежно фактурираните суми за потребление в периода 07.11.2018 г. – 31.12.2019 г. на стойност 62,38 лева без ДДС или 74,86 лева с вкл. ДДС. В случая фактурираните вземания представляват периодични плащания, които се погасяват с настъпване на кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, т.е. всички вземания на ищеца, които е следвало да бъдат фактурирани в период до три години преди датата на депозиране на исковата молба – до 11.12.2020 г. следва да се приемат за погасени по давност и във връзка със своевременно заявеното възражение на особения представител. Доколкото в процесната фактура са включени вземания за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., обхващащ времето на обявено извънредно положение и пандемията от Ковид 19, настоящият съдебен състав намира, че за същият е било допустимо отчитанията да не са били редовни, предвид и действалите мерки за социална дистанция и други ограничения през 2020 г. Предвид изложеното съдът намира възражението на особения представител за основателно по отношение на сумата от 74,86 лева с вкл. ДДС, представляваща остойностено потребление с процесната фактура за периода 07.11.2018 г. – 31.12.2019 г., което вземане следва да се приеме за погасено по давност.