Решение № 443 от 12.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Плевен, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20234430105784 по описа за 2023 година

Обективно и субективно активно съединени искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Л.

Л. Д., ЕГН**********, *** И. Ц. Й., ЕГН**********, *** и М. Л. П., ЕГН**********, *** против ***, ***, в която се твърди, че през 2022 г. е издадено прокурорско постановление по чл. 212, ал.1, НПК за образуване на досъдебно производство във връзка с осъществен състав на престъпление от общ характер по чл. 129, ал. 2 вр. с чл. 129, ал. 1, НК за нанасяне на средна телесна повреда. Твърди, че пострадали от извършените действия се явяват ищците - Л. Л. Д., ЕГН **********, И. Ц. Й., ЕГН **********, М. Л. П., ЕГН **********. Излага съображения, че с образуването на досъдебното производство (ДП №2 3307/2021 г. по описа на РП - Плевен) се създава възможността за провеждане на разследване и събиране на доказателства.

Твърди, че в хода на разследването като обвиняеми са привлечени М. М.Д. и О.Д.Л.. След приключване на действията по разследването е повдигнато обвинение на споменатите по-горе лица чрез издаден от прокурора по делото обвинителен акт, с който те биват привлечени към наказателна отговорност.

Твърди, че така, след като прокурорът е сезирал съда с обвинителния акт, на 31.05.2022 г. е образувано НОХД № 1022/2022 г. по описа на РС - Плевен, като на 01.09.2022 г. се провежда разпоредително заседание, на което се разглежда НОХД 1022/2022 г. Съдът с определение връща делото на досъдебна фаза за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като същевременно не се произнася по отношение на направеното в разпоредителното заседание искане за конституиране на 1 пострадалите като частни обвинители и граждански ищци, което е поискано от защитата. Излага съображения, че съгласно чл. 248, ал. 2 от НПК ,,Съдът се произнася по направените искания за конституиране на страни в производството“, следователно съдът задължително и при всички случаи следва да се произнесе по конституирането на частни обвинители и граждански ищци, когато са налице такива искания. Твърди, че по този начин, в конкретната ситуация, се прегражда възможността на тези лица да обжалват евентуалното определение за прекратяване на съдебното или наказателното производство по реда на глава Двадесет и втора от НПК. Твърди, че чрез действията си правораздавателният орган е попречил на пораждането на процесуални права на пострадалите в съдебната фаза. Твърди, че други факти, които са наведени от съда, са свързани с неясноти във връзка с правната квалификация, формулирана в обвинителния акт на прокурора, като това е довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Въз основа на тези аргументи, съдът, с определение прекратява съдебното производство и връща делото на досъдебната фаза, като дава указания във връзка допуснатите процесуални нарушения. Твърди, че постановеното определение, което касае в голяма степен пострадалите, ищци по настоящия иск, не би могло да бъде обжалвано от тях, поради пропуска на съда да се произнесе във връзка с тяхното конституиране. По този начин се удължава тяхното чакане да получат справедливост и възмездие, тъй като отново трябва да се премине през първия стадий на наказателния процес - досъдебната фаза. Наред с това бива разколебано и тяхното доверие в правосъдната система, което ги оставя с усещането за безпомощност. След създалата се необходимост делото да бъде върнато на досъдебната фаза за отстраняване на съществени процесуално нарушения, което отнема значително дълго време, след внесен обвинителен акт по същото наказателно производство на 07.03.2023 г. е образувано ново НОХД 532/2022 г. по описа на РС - Плевен и е насрочено ново разпоредително заседание. То се провежда на 01.06.2023 г., близо девет месеца след провеждането на първото. Отново се поражда надежда у пострадалите, че е дошъл моментът, в който ще получат справедлив наказателен процес. Твърди, че отново внесли искане да се приеме за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалите И. Й., М. П. и Л. Д. и за конституирането им като частни обвинители. Твърди, че с постановеното второ по ред Определение № 563/01.06.2023 г. отново се критикува обвинителният акт на прокуратурата, навеждат се изводи за допуснати съществени процесуални нарушения, за неясноти в обвинителния акт, които се пораждат от това, че не е използван ясен и общоупотребим български език.

Твърди се, че представените обстоятелства в обвинителния акт във връзка с престъплението, е невъзможно да бъдат осмислени и разбрани като това се дължи на зле представената и описана фактическа обстановка по случая.

Определението е потвърдено с Определение № 504/05.07.2023 г. по ВЧНД №2 595/2023 г. по описа на ОС - Плевен. Твърди се, че към настоящия момент нямат информация за хода на наказателното производство, което продължава 2 да не може да преодолее етапа на разпоредителното заседание в съдебната фаза вече втора година, и то изцяло по вина на прокуратурата. Твърди, че от страна на ищците и техния адвокат са положени максимални усилия за постигането на справедлив процес. Считат, че е налице необосновано забавяне на наказателното производство, като прокуратурата не е положила достатъчно усилия за изпълнение на задълженията си да образува, проведе и приключи наказателното производство в разумните срокове, посочени в чл.

2б ЗОДОВ. Излага аргументи, че съгласно критериите на Европейския съд за правата на човека съществуват няколко критерия за определяне на нарушаването на разумния срок за решаване на делата от съда. Съгласно първия критерий - фактическа и правна сложност, следва да се отбележи, че прокуратурата отказва или не може да състави адекватен обвинителен акт, след като 2 пъти наказателното производство е връщано на досъдебната му фаза, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Дадените изрични указания на съда явно надхвърлят възможностите на прокуратурата, тъй като тя не ги изпълнява. Според втория критерий - поведение на ищеца и изобщо на страните, твърди, че ищците не са дали никакъв повод за забавянето на съда да се произнесе с решение или да придвижи наказателното производство отвъд етапа на разпоредителното заседание в съдебната фаза на наказателния процес, а и не са имали процесуално поведение, което да е довело до забавяне на самото дело. Според третия критерий - поведението на властническия орган (***), твърди, че в периода от образуването на досъдебното производство и настоящия момент е изтекъл период многократно надхвърлящ сроковете за разследване по чл. 234 от НПК.

Твърди, че има незаконосъобразно забавяне на наказателното производство поради невъзможност на прокурора да изпълни задължителни указания на съда. Според четвъртия критерий - важност и характер на делото за ищеца.

Твърдят, че делото касае конституционното право на защита на пострадалите от деянието лица. По характера си наказателното производство има приоритет пред всички други производства, още повече, че предметът на досъдебното производство е разследване на резултатно престъпление нанасяне на средна телесна повреда по чл. 129, ал. 1 и 2 от НК. Става дума за засягане на живота и здравето на човека, нарушение на принципа, че животът и здравето на гражданите са неприкосновени и гарантирани от Конституцията на Република България. Счита, че следва да се обърне внимание и на ефекта, който продължителния срок за провеждане на това наказателно производство има върху обществото и привлечените към наказателна отговорност. Пред тях се демонстрира, че подобни престъпления могат да останат безнаказани поради процесуални слабости на наказателното производство. Твърди, че отказът на прокуратурата да приключи наказателното производство в разумен срок е причинило на ищците неимуществени вреди под формата на стрес, отчаяние, загуба на доверие в институциите, постоянно емоционално напрежение, усещане за безизходица и безпомощност, несигурност и липса на спокойствие, с оглед съзнанието, че не 3 е направено всичко възможно, за да бъде установена истината. Посочва, че не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания /Решение № 18 от 20.02.2014 г. по гр. д. № 2721/2013 г. на IV г. о./, като наличието им се презумира през целия период на висящност на наказателното производство. Неспазването на разумния срок на продължителност винаги увеличава вредните последици /Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/09 г. на III г.

Молят ***, представлявана от Главния прокурор на Република България, да бъде осъдена да заплати на ищците обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от нарушение на правото на приключване и решаване в разумен срок на наказателното производство по пр.пр. № 3307/2021 г. по описа на РП - Плевен след допуснатото изменение в размера на предявените претенции за сумата от 5001 лв. (пет хиляди и един лева) за всеки един от ищците, които се явяват пострадали по посоченото наказателно производство, ведно с дължимата законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението за всеки един от ищците. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище за допустимост на предявените искове.

Оспорва исковете по основание и размер. Счита, че изложените в исковата молба твърдения са общи и не са подкрепени с доказателства, а в тежест на ищеца е да докаже наличието на претърпени неимуществени вреди, тяхната пряка и непосредствена връзка с разглеждането и решаването на делото в неразумен срок, както и техния размер. Твърди, че наказателното производство по пр. преписка №3307/21г по описа на РП-Плевен е започнало на 07.06.2021г. Същото е било спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК с Постановление от 21.10 2021 г на наблюдаващия прокурор поради неразкрИ.е на извършителя като на 29.10.2021г. производството е било възобновено.

Твърди, че на 31.05.2022г. делото е било внесено в РС-Плевен с обвинителен акт. Счита, че посочените факти сочат, че разследването по посоченото производство е продължило една година, което се явява разумен срок за приключване на дело с фактическа и правна сложност, касаещо причиняване на различни по вид телесни повреди на четири лица от двама извършители.

Впоследствие делото е върнато от РС-Плевен на наблюдаващия прокурор в разпоредително заседание, проведено на 01.09.2022г като делото е внесено в РС-Плевен с нов обвинителен акт на 02.03.2023г. т. е. след 6 месеца. Hа 01.06.2023г. делото е върнато на наблюдаващия прокурор, като на 20.10.2023г., т.е. след 4 месеца е внесено със споразумение за прекратяване на наказателното производство по отношение на подсъдимия М. М.Д. за извършеното от него престъпление по чл. 129 от НК с пострадал И. Ц. Й., одобрено на 27.10.2023г. от РС-Плевен по НОХД №2249/23г. по негов опис, с което е сложен край на процеса за единия подсъдим и за ищеца И. Ц. Й..

Твърди, че на 07.11.2023г е внесено делото с нов обвинителен акт в РСПлевен срещу втория подсъдим, което към настоящия момент не е 4 приключило. Счита, че от така проследеното движение на наказателното производство по пр.преписка №3307/21г. по описа на РП-Плевен става видно, че производството от образуването до приключването му за единия подсъдим и ищецът И. Иолов е продължило две години и четири месеца а за другия подсъдим/и ищците Л. Д. и М. П. продължава понастоящем в съдебна фаза, което към настоящия момент е две години и пет месеца. Същевременно се твърдят продължителни периоди на бездействие в съдебната фаза на процеса, за които прокуратурата няма как да носи отговорност. С оглед изложените съображения намира, че срокът от две години и четири месеца/съответно две години и пет месеца, през който е продължило наказателното производство по пр. преписка №3307/21г. по описа на РП-Плевен не се явява неразумен срок с оглед фактическата и правна сложност на делото, посочена по-горе в изложението. Посочва, че според възприетото в т.II на ППВС №4/1968г. въпрос на фактическа преценка с оглед конкретните факти и обстоятелства е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства.