Определение № 1131 от 03.09.2024, Административен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1131

Кърджали, 03.09.2024 г.

Административният съд - Кърджали - II състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ВИКТОР АТАНАСОВ

Като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20247120700222 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.84, ал.8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по повод молба, постъпила в АдмС - Кърджали с Вх.№1507 от 14.06.2024 год., подадена от К. Д. Д. от [населено място], [улица], [адрес], чрез пълномощника му - адвокат Л. М. Б. от АК - [област]. В тази молба се сочи, че на 25.04.2024 год., адв.Л. Б. подал жалба с Вх.№292000-7833, като пълномощник на К. Д. Д. от [населено място], чрез директора на ОДМВР - Кърджали, до Административен съд - Кърджали, против Отказа на директора на ОДМВР - Кърджали за връщане на лек автомобил, иззет по реда на чл.84 от ЗМВР. Сочи също, че отказът бил обективиран в писмо с Peг.№292000-6089 от 28.03.2024 год. на ОДМВР - Кърджали и че съгласно чл.152, ал.2 от АПК, директорът на ОДМВР - Кърджали, като орган, издал оспорения административен акт, е следвало в 3/три/-дневен срок да изпрати жалбата на Административен съд - Кърджали, надлежно окомплектована с преписката по издаване на оспорения акт. Твърди се, че директорът на ОДМВР - Кърджали е проявил бездействие и в продължение на месец и половина не е изпратил подадената жалба, ведно с преписката, на Административен съд - Кърджали. Поради това и на основание чл.152, ал.4 от АПК, моли съда да изиска служебно от директора на ОДМВР - Кърджали, подадената жалба с Вх.№292000-7833 от 25.04.2024 год., ведно със съответната преписка, която жалба е адресирана до Административен съд - Кърджали. Към молбата е приложен препис от жалбата, за която се твърди, че е подадена на 25.04.2024 год., чрез директора на ОДМВР – Кърджали, до Административен съд – Кърджали.

Предвид така подадената молба, с Разпореждане №788 от 17.06.2024 год. по настоящото адм.дело, препис/копие/ от жалбата на К. Д. Д. от [населено място], [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника му - адвокат Л. М. Б. от АК - [област], против Отказ на Директора на ОДМВР - Кърджали за връщане на лек автомобил, иззет по реда на чл.84 от ЗМВР, обективиран в писмо с Per.№292000-6089 от 28.03.2024 год. на ОДМВР - Кърджали, ведно с препис от самото разпореждане, са изпратени незабавно на директора на Областна дирекция на МВР - Кърджали, с адрес: [населено място], [адрес], като с разпореждането е задължен директорът на Областна дирекция на МВР - Кърджали, в 3/три/-дневен срок от получаването на препис от същото и от жалбата на К. Д. Д. от [населено място], [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника му - адвокат Л. М. Б. от АК -[населено място], против Отказ на директора на ОДМВР - Кърджали за връщане на лек автомобил, иззет по реда на чл.84 от ЗМВР, обективиран в писмо с Peг.№292000-6089 от 28.03.2024 год. на ОДМВР - Кърджали, да изпрати в Административен съд - Кърджали, в заверен четлив препис, цялата административна преписка по издаване на оспорения Отказ, обективиран в писмото с Peг.№292000-6089 от 28.03.2024 год. на директора на ОДМВР - Кърджали, за връщане на лек автомобил, иззет по реда на чл.84 от ЗМВР.

Съобщението, ведно с препис от разпореждането, са получени в ОДМВР - Кърджали на датата 18.06.2024 год., видно от подписания, оформен и върнат екземпляр от съобщението, като в изпълнение на същото, със съпроводително писмо Peг. №292000-11581 от 20.06.2024 год. на директора на ОДМВР - Кърджали, на АдмС - Кърджали е изпратена по-голяма част от преписката по издаване на оспорения административен акт, постъпила в съда с Вх.№1578 на 21.06.2024 година.

Впоследствие, с второ съпроводително писмо с Рег.№292000-13553 от 22.07.2024 год. на директора на ОДМВР – Кърджали/л.60/, е представена и останалата част от административната преписка, като към същата е приложен и заверен препис от жалбата на К. Д. Д. от [населено място], [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника му - адвокат Л. М. Б. от АК – [област], против Отказа на директора на ОДМВР - Кърджали за връщане на лек автомобил, иззет по реда на чл.84 от ЗМВР, обективиран в писмо с Peг.№292000-6089 от 28.03.2024 год./л.61-л.63/. От представения заверен препис от жалбата и положения на същата и попълнен щемпел е видно, че жалбата действително е регистрирана с Вх.№292000-7833 от 25.04.2024 год. на ОДМВР – Кърджали/л.61/.

В така подадената жалба се сочи, че Ф. С. бил гражданин на [държава] и е бил собственик на лек автомобил, [Марка], с *** рег.№*** и номер на шасито *** и че нa 15.12.2022 год., в [държава] той продал посочения лек автомобил на дружество „***” ЕООД, регистрирано в [населено място], Република България, с управител Ф. Р., за сумата *** евро. Сочи се, че между продавача и купувача била съставена „Декларация за продажба” от 15.12.2022 год., в която били посочени: продавачът Ф. С., купувачът „***” ЕООД, марката на лекия автомобил „***”, номера на шасито *** и продажната цена *** евро, като била издадена и фактура №05 от 15.12.2022 год. за платените от купувача на продавача *** евро и в нея било отбелязано, че се касае за „автомобил с развален двигател”. По нататък се твърди в жалбата, че закупеният лек автомобил бил докаран в [населено място] и в началото на м.септември 2023 год. дружество „***” ЕООД [населено място] го продало на жалбоподателя К. Д. Д. от [населено място], като се пояснява, че договорът за покупко-продажбата на автомобила и фактурата не могат да бъдат приложени към писмените доказателства при внасяне на жалбата в AдмC - Кърджали, тъй като били иззети от органите на ОДМВР - Кърджали и същите отказвали да предоставят копия от тях. Сочи се на следващо място, че на 04.09.2023 год., К. Д. Д. представил закупения лек автомобил, [Марка], с номер на шасито ***, за регистрация в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, като след извършена проверка, органите на полицията му обяснили, че автомобилът се издирва в [държава] и го иззели с Протокол за доброволно предаване, а през м.ноември, купувачът Д., чрез пълномощник, депозирал молба до ОДМВР - Кърджали за връщане на иззетия автомобил. Сочи се, че на 23.11.2023 год., с писмо рег.№292000-26040, директорът на ОДМВР - Кърджали отговорил следното: „По повод подадена от Вас молба в ОДМВР - Кърджали относно лек автомобил, [Марка], модел „***“, с номер на рама ***, Ви уведомяваме, че същият е обявен за международно издирване от Интерпол - [държава] с Шенгенски идентификатор №*** от 21.03.2023 год. В хода на проверката властите на [държава] са уведомени за установяването на горепосоченото МПС. В ОДМВР - Кърджали постъпи писмо от *** власти, че собственика на автомобила в [държава] се интересува от връщането му и желае неговото репатриране.”. Сочи се също, че на 28.03.2024 год., пълномощникът на К. Д. подал втора молба за връщане на иззетия лек автомобил с Рег.№2056 до началника на РУ – Кърджали и на 12.04.2024 год. получил отговор с писмо с Рег.№292000-6039, отново от директора на ОДМВР – Кърджали, със съдържание, което повтаряло първия отговор и било цитирано по-горе. Жалбоподателят счита, че по същество и съдържание, това писмо с Рег.№292000-6039 от 10.04.2024 год. на директора на ОДМВР - Кърджали е отказ на административния орган да върне лекия автомобил, иззет от К. Д. Д. от [населено място] по реда на чл.84 от ЗМВР.

Жалбоподателят счита, че този отказ е неправилен и незаконосъобразен, поради което го оспорва в срок, като излага съображения за това.

Твърди най-напред, че с писмо №292000-6089 от 28.03.2024 год. на директора на ОДМВР - Кърджали, по същество е обективиран отказ от връщане на лек автомобил, иззет по реда на чл.84 от ЗМВР и че той е постановен неправилно и противоречи на материалния закон. На следващо място сочи, че лек автомобил, [Марка], с номер на шасито ***, внесен от [държава] от дружество „***” ЕООД [населено място] и продаден на К. Д. Д. от [населено място], е иззет от органите на полицията в [населено място] на 04.09.2023 год. и както било посочено в двете писма на директора на ОДМВР - Кърджали, същият бил обявен за международно издирване от Интерпол - [държава] с Шенгенски идентификатор № *** от 21.03.2023 год., като в хода на проверката, властите на [държава] били уведомени за установяването на горепосоченото МПС в [населено място], Р.България. Сочи, че в ОДМВР - Кърджали е постъпило писмо от *** власти, че „собственикът на автомобила в [държава] се интересува от връщането му и желае неговото репатриране.” и че съгласно ал.8 на чл.84 от ЗМВР, ако в срок до 60 дни от държавата - членка, въвела сигнала, постъпи искане за връщане, вещта/автомобилът/ се връща на посоченото в искането лице, в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал.6, който в обсъждания случай бил началникът на Районно управление – Кърджали, както и че за да осъществи това правомощие, държавата -заявител/в случая [държава]/ следва да подаде по съответен ред формуляр, съдържащ изрично искане за връщане на иззетия лек автомобил. Излага се довод, че в писмото на директора на ОДМВР - Кърджали не се твърди, че е постъпило надлежно искане/формуляр/ от [държава] за връщате на автомобила, а се сочи, че „собственикът на автомобила в [държава] се интересува от връщането му и желае неговото репатриране.”. Според жалбоподателя, това обстоятелство било невярно, тъй като от представените документи било видно, че собственик на автомобила е Ф. С. - гражданин на [държава] и той е продал по надлежен ред, собствения си лек автомобил, [Марка], с номер на шасито ***, на дружество „***” ЕООД [населено място], което изключвало неговите законни претенции. На следващо място в жалбата се сочи, че по двете молби за връщане на лек автомобил, [Марка], с номер на шасито ***, се е произнесъл административен орган - директорът на ОДМВР - Кърджали, който не притежава съответната компетентност, тъй като съгласно чл.84 ал.6 от ЗМВР, тези правомощия са в прерогативите на началника на РУ – Кърджали, като се твърди, че посоченото обстоятелства прави отказа нищожен. На следващо място, в жалбата се твърди, че от данните, с които жалбоподателят разполага, било видно, че не са налице основанията по чл.84 ал.11, т.1, 2, 3 и ал.12 от ЗМВР, т.е. липсвали основания за отказ от прилагането на ал.8 и ал.9 на чл.84 от ЗМВР.

Поради това и на основание чл.172 ал.2 предл.1 и предл.2 от АПК, с жалбата жалбоподателят моли за следното: 1/ Да бъде прогласена нищожността на отказа на директора на ОДМВР - Кърджали, обективиран в писмо Рег.№292000-6089 от 28.03.2024 год. за връщане на лек автомобил, [Марка], с номер на шасито ***, иззет по реда на чл.84 от ЗМВР; 2/ Да бъде отменен отказа на директора на ОДМВР - Кърджали, обективиран в писмо Рег.№292000-6089 от 28.03.2024 год. за връщане на лек автомобил, [Марка], с номер на шасито ***, иззет по реда на чл.84 от ЗМВР, като незаконосъобразен; 3/ Да бъде върната преписката на началника на РУ - Кърджали за разглеждане и произнасяне по молбата за връщане на доброволно предадения лек автомобил, [Марка], с номер на шасито ***, поради липса на основания за задържането му.

Жалбоподателят моли с жалбата да бъдат приети като писмени доказателства приложените такива към нея, описани и в самата жалба.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят К. Д. Д. от [населено място], [улица], [адрес], не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адвокат Л. Б. от АК – [област], който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Твърди, че е оспорен отказа на директора на ОДМВР - Кърджали за връщане на лек автомобил, иззет по реда на чл.84 от ЗМВР, обективиран в Писмо с Рег.№292000-6089 от 28.03.2024 год. на ОДМВР - Кърджали, като счита, че по същество и съдържание, това писмо има характер на административен акт. Сочи, че в тази връзка, е направено първото възражение, като твърди, че директорът на ОДМВР – Кърджали не притежава съответната компетентност да се произнася по тези въпроси, поради което моли съда да прогласи нищожността на отказа. Сочи, че основания за това искане са следните: След постановяване на Решение №4 от 16.03.2017 год. на Конституционния съд на Р България и прехвърляне на тази дейност от прокуратурата на МВР, със Заповед №8121з-529 от 31.03.2017 год., министърът на МВР възложил тази дейност на началниците на структурните звена в МВР – началници на РУ (ГПУ) - да утвърждават протоколите за доброволно предаване или изземване по чл.84 от ЗМВР и да издават заповеди или отказ за връщане на автомобили. Счита, че директорът на ОДМВР не фигурира в тази заповед и поради това, той не е оправомощен да извършва тази дейност. На следващо място сочи, че възраженията по съществото на случая са свързани с това, че счита, че процедурата по започване и довършване на дейността по този автомобил е сгрешена изначално от властите в [държава] и че тя е започнала неправилно. Сочи в тази връзка, че основанието за започване на производството по чл.84 от ЗМВР е постъпил сигнал в ШИС, като производството е уредено в чл.100 от Конвенцията за прилагане на споразумения от 14.06.1985 год. и съгласно този чл.100 от тази Конвенция, се въвеждат сигнали за откраднати, присвоени или изгубени МПС, за да бъдат върнати в държавите, в които е извършено престъплението. Твърди, че процесният автомобил не е предмет на тези три дейности, а е във връзка с неправомерно поведение на продавача - Ф. С., гражданин на [държава], във връзка с обявена негова несъстоятелност и че освен това, сделката по продажбата на автомобила е станала на 05.12.2022 год., а престъплението, за което се сочи, че е налице, е станало на 28.02.2023 година. Твърди също така, че за връщане на автомобила на съответната държава, не следва да бъде изпратено такова писмо, каквото е получено в МВР, в което се казва, че автомобилът е обявен за издирване във връзка с извършено престъпление - обявяване в несъстоятелност, което не е престъпление и че синдикът се интересува от връщането на автомобила и желае репатрирането му. Според процесуалния представител на жалбоподателя, а и с оглед съдебната практика на административните съдилища, обективирана в Решение №189/04.06.2019 год. по описа на АдмС - [област], било вписано следното: „По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че компетентните власти от държавата са подали формуляр по надлежния ред, съдържащ изрично искане за връщане на лекия автомобил. Съгласно разпоредбата на т.1.13 от Решение на Европейския съд №2015/2019 год., искането на автомобила се прилага по този ред, със специално въведен и регламентиран формуляр.“. Сочи също, че в цитираното решение на АдмС – [област] е записано следното: „Липсват данни за подаден надлежен формуляр от компетентните органи в съответната държава”, което води до извода, че този автомобил не е поискан надлежно.“. Заявява, че това е основното им възражение за неправилност на издадената заповед (!?) от материалноправна гледна точка, поради което моли съда да отмени отказа на директора на ОДМВР - Кърджали, обективиран в писмо с Рег.№292000-6089 от 28.03.2024 год. за връщане на лек автомобил, [Марка], иззет по реда на чл.84 от ЗМВР, като незаконосъобразен и да върне преписката на началника на РУ – Кърджали, за разглеждане и произнасяне по молбата за връщане на доброволно предадения лек автомобил. Моли също така, за присъждане на направените по делото разноски.