Определение № 821 от 29.07.2021, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1030/2021
- Вид
- Определение № 821
- Подписан
- 29.07.2021
- В сила
- 29.07.2021
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Таня Ташкова Русева Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.104,т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.213 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 821 гр. Бургас , 29.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Пламена К. Георгиева
Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20212100501030 по описа за 2021 година Производството е с правно основание чл.274,ал.1,т.2 ГПК и е образувано по предявени две въззивни жалби против Определение от 26.04.2021г., постановено по гр.д.№ 3449/2015г. по описа на РС-Бургас, както следва:
- въззивна частна жалба с вх.№174120/10.05.2021г., подадена от ,,ТРАНСВАГОН“АД, ЕИК 102205325, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, Северна промишленва зона, Разтоварна гара ,,Владимир Павлов“, представлявано от изпълнителния директор Васил Данев Василев, чрез адв. Христина Тодорова - БАК, със съдебен адрес :гр.Бургас, ул.,,Генерал Гурко“№9,ет.4
- въззивна частна жалба, вх.№2746258/17.05.2021г. от ,,ГП КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК 102671846, със седалище и адрес на управление:гр.София 1784, район Младост, ж.к.,,Младост“1,бл.78, вх.3,ап.58, представявано от Кристиан Георгиев Попеску, чрез адв.
Станимир Стоичков - БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.,,Възраждане“№28, ет.2.
С частна жалба, вх.№174120/10.05.2021г., подадена от ,,ТРАНСВАГОН“АД се обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта, в която съдът му е присъдил сторените по делото разноски за адвокатски възнаграждения в намален размер от 2500 лева. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност в определението на БРС в тази му част, изтъкват се обстоятелства за фактическата и правна сложност по делото, както и за това, че в случая се касаело за две отделни дела, които съдът съединил за общо разглеждане и решаване в едно производство.Посочва се, че пазарната стойност на процесния имот (съгласно приложената по делото пазарна оценка) възлизала на 102 700лева, поради което 1 минималното адвокатско възнаграждение следвало да бъде в размер на 3584лева за едното дело(7168 лева за двете дела).Съгласно представения списък с разноски по чл.80 от ГПК, платените адвокатски възнаграждения възлизали на стойност 6310 лева. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и постановяване определение на настоящата инстанция, с което бъдат присъдени разноски в пълния претендиран размер.
По жалбата на ,,ТРАНСВАГОН“АД е постъпил писмен отговор (становище)от насрещната страна
,,ГП КОМЕРС“ ЕООД, с който се оспорват наведените от жалбоподателя доводи.На първо място се твърди и се изтъкват доводи за това- че никой от ответниците не дал повод за завеждане на делото, поради което съдът не следвало да присъжда разноски в полза на ,,ТРАНСВАГОН“АД. Развиват се подробни съображения, че ищецът по недопустим иск нямал право на разноски. Заявява се, че исковата претенция за обявяване относителна недействителност спрямо ищеца на договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт
№151,том
ІV,рег.№4110, дело№607823.09.2015г. на нотариус Атанас Димов, рег.№285 на НК, се явявала допустима, но неоснователна.Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, като въззивният съд потвърди атакуваният съдебен акт.
С частна жалба с вх.№2746258/17.05.2021г. от ,,ГП КОМЕРС“ ЕООД и ,,ЕП КОМЕРС“ООД, се обжалва постановеното определение в частта, в която ,ГП КОМЕРС“ ЕООД и ,,ЕП КОМЕРС“ООД са осъдени да заплатят разноски по делото.Жалбоподателите излагат аргументи,позовавайки се и на
ТР№2 от 09.07.2019г. по тълкувателно дело№2/2017г. на ОСГТК на ВКС. Изразява несъгласие с изводите на съда за допустимост на исковете и че ищецът имал правен интерес от предявяването им. Посочва, че недопустим поради липса на правен интерес се явявал съединеният иск за обявяване недействителтостта спрямо ищеца на договор за покупко- продажба на недвижим имот, вписан в АВ, СВ- Бургас на 16.04.2015г.,двойно вх.регистър№4311,акт №182,том 12. ,тъй като търсеният с Павловия иск правен ефект настъпил с налагането на възбрана, вписана преди сочената сделка.Оспорва изложеното в мотивите на обжалвания съдебен акт- че към датата на депозиране на исковите молби били налице предпоставките за уважаване иска по чл.135 от ЗЗД. Излага съображения в подкрепа на твърдението си, че ищецът ,,ТРАНСВАГОН“АД нямал право на разноски, тъй като предявяването на исковите претенвции в случая представлявало злоупотреба с право. Счита, че процесуалното поведение на ищеца не съответствало на изискванията за добросъвестност (чл.3 от ГПК).Моли отмяна на определението в частта, с която двете дружества- ответници са осъдени да заплатят разноски на ищеца „ТРАНСВАГОН“ АД и претендира осъждане на „ТРАНСВАГОН „ АД да заплати на ,,ГП КОМЕРС“ ЕООД и ,,ЕП КОМЕРС“ООД направените по делото разноски.
В законовия срок по делото е постъпил писмен отговор от ,,ТРАНСВАГОН“АД по частната жалба на ,,ГП КОМЕРС“ ЕООД и ,,ЕП КОМЕРС“ООД.Изложени са аргументи за това, че при прекратяване на прозиводството по делото поради отегляне или отказ от иска, 2 обусловено от нововъзникнали факти, направените разноски от ответника, който е дал повод за завеждане на делото , остават в негова тежест(чл.78,а2 от ГПК). Цитира съдебна практика(Определение№625/24.11.2015г. по т.д.№3056/2015г.,ТК,
І-во т.о.;
Определение№626/20.08.2012г. по ч.гр.д.№275/2010г.,ІV-то г.о. на
ВКС;
Определение№518/15.06.2012г. по ч.гд.№251/2012г.,ІІ-ро г.о. на
ВКС;
Определение№767/05.09.2012г.по ч.гр.д.№251/2012г.,ІІ-ро г.о. на
ВКС;
Определение№3/06.02.2020г. по гд.№2017/2018г.на ВКС, ГК, ІV-то .г.о.Подчертава се, че независимо, че в хода на процеса длъжникът е погасил задълженията , същите са съществували към момента на предявяване на исковите претенции.
Навеждат се доводи, че увреждане на кредитора е налице винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущесгво, като било правно ирелевантно обстоятелството с какво имущество разполага длъжникът и на каква стойност е то след извършеното разпореждане (Решение №320/05.11.2013г. на ВКС по гр.д.№1379/2012г., ІV-то г.о.;
Решение№639/06.10.2010г. по гр.д.№754/2009г.; Решение№57 от 18.06.2015г., постановено по в.т.д.№122/2015г. по описа на Апелативен съд- Бургас). Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение, като въззивният съд потвърди атакуваният съдебен акт.
Бургаският окръжен съд намира подадените частни жалби на жалбоподателите ,,ТРАНСВАГОН“АД /от една страна/ и от друга- ,,ГП КОМЕРС“ ЕООД и „ЕП Комерс“ООД за допустими като предявени от процесуално легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавни такси.
С оглед доказателствата по делото и като съобрази разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Производството е било образувано по искова молба, подадена от ,,ТРАНСВАГОН“АД срещу ,,ЕП КОМЕРС“ЕООД, ЕИК 102671846, представлявано от Георге Попеску и ,,ГП КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК 812033806, представлявано от Георге Попеску, за обявяване за недействителна спрямо него на сделка, обективирана в НА за покупко- продажба на недвижим имот№***г., по силата на който ,,ЕП КОМЕРС“ЕООД се е разпоредил в полза на ,,ГП- КОМЕРС“ ЕООД с притежаваното от първия ответник право на собственост върху недвижим имот,представляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Буржгас, площ 505кв.м., с административен адрес: гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.,,Черно море“, при граници: ***; ***; ***; ***. В исковата молба се твърди , че ответникът ,,ЕП КОМЕРС“ЕООД е осъден да заплати на ,,ТРАНСВАГОН“АД 2 385274,59 лева главмница и мораторна лихва от 56487,94 лева, както и разноски в размер на 149310,75 лева възоснова на съдебно решение по в.т.д.№ 154/2014г. на БАС, по което е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело. Междувременно длъжникът „ЕП КОМЕРС“ ЕООД прехвърлило на „ГП КОМЕРС“ ООД описания по-горе недвижим имот.Решението на БАС било отменено от ВКС, делото било върнато за ново разглеждане на БАС, което постановило решение, влязло в сила на 15.07.2018г., с което исковете отново са 3 уважени.
По така предявената искова молба било образувано гр.д.№ 1731/2015г. на БРС,което е било прекратено по съображения за родова неподсъдност на иска пред районния съд и изпратено по подсъдност на БОС,където е образувано т.д.№ 174/2015г. по описа на БОС.С определение № 479/14.04.2015г. е допуснато обезпечение на исковата претенция чрез вписване на възбрана върху процесния недвижимия имот; след представяне на удостоверение за данъчна оценка на процесния терен в размер на 17 725,50 лева производството по т.д.№ 174/2015г. на БОС е прекратено на на осн. чл. 118,ал.2 вр. чл.104,т.4 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на БРС, където е образувано като гр.д.
№ 3449/2015г. по описа на БРС.
Ответниците ЕП КОМЕРС“ЕООД и ,,ГП КОМЕРС“ ЕООД, са депозирали писмен отговор с твърдение за недопустимост на исковата претенция, тъй като преди вписване на исковата молба по делото имотът бил продаден от „ЕП КОМЕРС“ ЕООД на „ГП КОМЕРС“ ООД.Изложени са и съображения по основателността на иска.
С определение №8105/10.11.2015г./л. 170 от гр.д.№ 3449/2015г. БРС/ производството по делото е спряно до приключване с окончателен съдебен акт на производството по т.д.№ 39/2015г. на ВКС, образувано по касационна жалба на „ЕП КОМЕРС“ ЕООД срещу Решение № 54/25.07.2014г. по гр.д.№ 154/2015г. по описа на БАС.
Предявен е иск и от ,,ТРАНСВАГОН“АД против „ГП-Комерс“ АД , К.С. Ц., ЕГН ********** и Б.С. Ц., ЕГН **********,последните две в качеството им на наследници на С. Ц., на когото ,,ГП КОМЕРС“ ЕООД прехвърлило процесния и описан по-горе недвижим иимот с договор за покупко- продажба от 16.04.2015г. По тази искова молба е било образувано гр.д.№ 6726/2019г. по описа на БРС. Ответниците К.С. Ц. и Б.С. Ц. с писмен отговор са посочили, че договорът, с който баща им е придобил процесния недвижим имот чрез покупко-продажба от 16.04.2015г. , е развален по взаимно съгласие на страните, за което представят нотариален акт от 19.12.2019г. № ***г. на Нотариус Атанас Димов с район –района на БРС.
С Определение№22629 от 24.10.2019г., на основание чл.213 от ГПК, съдът е съединил за общо разглеждане гр.д№3449/2015г. с гр.д.№6726/2019г., което да продължи като гр.д.№ 3449/2015г. на БРС поради общи факти и обусловените правни последици (л.258); със същото определение е възобновено производството по гр.д.№ 3449/2015г. на БРС/ макар да липсва изричен диспозитив за това/.
На 10.11.2020г. е проведено първото о.с.з. по делото,по което са уважени доказателствени искания на страните и делото е отложено за събиране на гласни доказателства за 12.01.2021г.Заседанието на 12.01.2021г. е проведено без да се разпита свидетеля/ заболял от Ковид/. Следващото заседание е насрочено за 06.04.2021г.,като междувременно, на 12.03.2021г. е постъпила молба от ищеца „ТРАНСВАГОН“ АД за 4 оттегляне на исковите претенции поради изплащане от ответната страна изцяло на задължението й към ищеца. В с.з. на 13.04.2021г. ответната страна чрез адвокат С. е заявил несъгласие с оттеглянето на иска; делото е приключило за решаване, като всяка от страните е заявила искане за присъждане на разноски , като е представила списък по чл.80 ГПК за това. С молба от 19.04.2021г. е направен отказ от исковете от страна на ищеца „ТРАНСВАГОН“ АД и са поискани разноски по делото.
Съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК,(л.493), претендират се сторените разноски по гр.д.№3449/2015г. на БРС и гр.д№6726/2019г. по описа на БРС, като по гр.д.
№3449/2015г. се иска присъждане на адвокатско възнаграждение за двама адвокати(по гр.д.
№3449/2015г. на БРС се претендира присъждане на д.т. – 709.02лв.;д.т. за 2броя удосотоверения- 10лева; адвокатско възнаграждение на адв. Х.Т.. - 3710лева ; адвокатско възнаграждение на адв. Стефан Иванов -2600лева; по гр.д.№6726/2019г. на БРС:д.т.
709.02лева ; д.т. за 8 броя съдебни удостоверение- 40 лева; заверка на копия- 153 лева; такса вписване в АВ- Бургас- 69 лева).
В проведено открито съдебно заседание на 13.04.2021г, процесуалният представител на ответниците е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Разпечатката съдържа 45 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6571087-43a1-4948-9e1c-df186aeaa9c1