Решение № 324 от 17.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Варна, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900509 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.535 вр. чл.538 ТЗ и чл.86 ЗЗД от Г. П. Г., ЕГН **********, от *****, чрез адв. Симеон Симеонов, срещу П. А. М., ЕГН **********, Н. А. И. И., ЕГН **********, И. А. И., ЕГН

********** и И. А. И., ЕГН **********, всички с адрес ****, за заплащане на сумата от по 30 000 лева от всеки един от четиримата ответници, дължима по запис на заповед, издаден на 24.08.2017г. от наследодателя на ответниците А.

И. М., починал на 22.12.2017г., в полза на ищеца за сумата от 120000 лева, с падеж на задължението 31.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 12.09.2022г. до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че ответниците са наследници на А. И.

М., починал на 22.12.2017г. - П. А. М. преживяла съпруга, а останалите трима ответници - негови деца. Приживе, на 24.08.2017г., А. И. М. издал в полза на ищеца запис на заповед, по силата на който е поел безусловно парично задължение към него в размер на 120 000 лева с падеж на задължението 31.12.2017г. Твърди се, че издателят на записа на заповед, респективно неговите наследници, не са погасили дълга си на падежа, като не сторили това и до настоящия момент. С това ищецът обосновава правния си интерес да сезира съда с иск за заплащане на сумата по записа на заповед в размер общо на 120 000 лева – по 30 000 лева за всеки от наследниците, поради равните им квоти от наследството на издателя на записа на заповед. Претендира и обезщетение за забава за периода от 12.09.2019г. до 12.09.2022г.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който оспорват исковете като неоснователни. Излагат, че не им е известно наследодателят им да е подписал запис на заповед в полза на ищеца.

Възразяват, че исковете са погасени по давност.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от 1 фактическа и правна страна:

По така предявените искове с правно основание чл.535 във вр. с чл.538 от ТЗ в тежест на ищеца е да докаже твърденията в ИМ за менителничен ефект, по силата на който ответникът е задължен за претендираната сума, а в тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже наведените в отговора правоизключващи обстоятелства, вкл. факта на изтекла погасителна давност.

Представен е запис на заповед, издаден на 24.08.2017г. от А. И. М. в полза на ищеца за сумата от 120000 лева, с падеж на задължението 31.12.2017г.

Съобразно чл. 535 от ТЗ, записът на заповед трябва да съдържа: 1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. падеж;

4. място на плащането; 5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис на издателя.

Процесният запис на заповед, издаден на 24.08.2017г., съдържа всички изискуеми от закона реквизити, с оглед на което следва да се приеме, че е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за сумата от 120000 лева в полза на кредитора Г. Г. срещу издателя А.

И. М., с падеж на задължението 31.12.2017г.

Не е налице спор, а и от представеното удостоверение за наследници е видно, че А. И. М. е починал на 22.12.2017г., като негови наследници са четиримата ответници – преживяла съпруга и деца при равни квоти на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН, тоест по ¼ от наследствената маса за всеки от тях.

С отговора на исковата молба своевременно е релевирано възражение за изтекла погасителна давност. Съобразно относимите разпоредби на чл.537, ал.1 във вр. с чл.531, ал.1 от ТЗ исковете по записа на заповед срещу издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа.

Процесният запис на заповед е с падеж на задължението 31.12.2017г., поради което тригодишната погасителна давност е изтекла на 31.12.2020г. Не са ангажирани доказателства за осъществени действия, спиращи или прекъсващи давността на някое от законоустановените основания съгласно разпоредбата на чл.114 от ЗЗД.

Въз основа на изложеното се налага извод за основателност на възражението за изтекла погасителна давност /прескрибиран менителничен ефект/, поради което предявените искове с правно основание чл.535 във вр. с чл.538 от ТЗ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците се дължат направените в производството разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за плащане. Всеки един от четиримата ответници претендира заплащането на разноски, в общ размер от по 17561 лева, вкл. адв. възнаграждения пред ОС – Варна, АС – Варна, ВКС, второ разглеждане пред ОС – Варна, държавна такса за касационното производство, адв. възнаграждения за производства по частни жалби и пред АС – Варна и ВКС. За отв. П. М. се претендират 17591 лева, които включват освен изброените разходи също и 30 лева държавна такса за разглеждане на касационна жалба. Своевременно е заявено възражение за прекомерност на претендираните адв. възнаграждения, което съдът намира за основателно с оглед липсата на правна и фактическа сложност на спора, защитата по който се изразява в своевременно заявено възражение за изтекла давност. В хода на 2 производството не са ангажирани други доказателства освен писмени, като освен това защитата на четиримата ответници е изцяло идентична, което обосновава извод, че положените усилия за защита на всеки един от тях са безспорно по-малки.

Поради това възражението на ищеца за прекомерност на заплатените от всеки един от четиримата ответници адв. възнаграждения съдът намира за основателно, като адв. възнаграждения следва да се намалят до размера от 500 евро за всеки един от ответниците за производствата пред ОС – Варна, АС – Варна и ВКС и по 200 евро за производствата по частни жалби пред АС – Варна и ВКС. Размерите са по-ниски от посочените в чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/2004г., предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и ограничените по обем и обхват процесуални действия.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на отв. П. М. сума за разноски в общ размер 2722, 12 евро, а на всеки от останалите трима ответници разноски в размер на 2706,78 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. П. Г., ЕГН **********, от *****, срещу П. А. М., ЕГН **********, Н. А. И. И., ЕГН **********, И. А. И., ЕГН ********** и И. А. И., ЕГН **********, всички с адрес **** искове с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от по 30 000 лева от всеки един от четиримата ответници по запис на заповед, издаден на 24.08.2017г. от наследодателя на ответниците А. И. М., починал на 22.12.2017г., в полза на ищеца за сумата от 120000 лева, с падеж на задължението 31.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 12.09.2022г. до окончателното й изплащане, поради изтекла погасителна давност през периода от 31.12.2017г. до 31.12.2020г., на основание чл.535 вр. чл.538 ТЗ.

ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН **********, от *****, да заплати на П. А. М., ЕГН **********, от **** сумата от 2722,12 евро, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН **********, от ******, да заплати на Н. А. И.

- И., ЕГН **********, от ******* сумата от 2706,78 евро, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН **********, от ******, да заплати на И. А.

И., ЕГН **********, от **** сумата от 2706,78 евро, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН **********, от *****, да заплати на И. А. И., ЕГН **********, от **** сумата от 2706,78 евро, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3