Решение № 184 от 03.07.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. С., 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20252200500167 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба Решение №131/13.02.2025г. по гр.д.

№2299/2024г. на С.ски районен съд, с което е прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит №7053354303 от 12.10.2022г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София и Я. Х. А., на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД. С Решението са присъдени разноски на ищеца в размер на 657лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

Дружеството въззивник чрез пълномощника юриск. К. З., посочва, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че изрично в договора са посочени както размера на ГПР, общата дължима по договора сума, така и взетите предвид допускания, като е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. По отношение на основния спорен въпрос дали застрахователната премия представлява разход, който следва да се включи при калкулирането на ГПР, посочва, че в случая застраховката няма задължителен характер, поради което застрахователната премия не следва да се включва в ГПР. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на 1

ЗПК, разход по кредита е застрахователната премия, само, когато сключването на договора за услуга /застраховка/ е задължително условие за получаването на кредита.

Съдът не обсъдил изложените от тях аргументи в тази насока. Не било отчетено, че е отделно договорно отношение и застрахователната премия е цената на предоставената застрахователна услуга, която се определя от покритите застрахователни рискове и срока на покритието им. Ако потребителят се откажел от застраховката по договора, то премиите щели да бъдат възстановени, поради което и премията не е включена в ГПР.

Застрахователната премия се връщала по сметка на кредитополучателя и банката не можела да я използва. Въззивникът посочва, че преди сключване на договора за кредит, ищецът подписал заявление – декларация за установяване на договорни отношения и в нея в т.13 изрично е заявил желанието си и дал съгласие да бъде сключена застраховка. Посочва, че не оспорва факта, че застрахователната премия не е взета предвид при изчисляване на ГПР и че при включването й, същият ще се измени.

Заявява обаче, че с оглед изложеното разходите по застрахователния договор не следва да бъдат причислени към ГПР. Поради това и извода на районния съд за неотговаряне на ГПР на посочения в договора такъв бил неправилен. Договорът отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. С оглед изложеното, дружеството въззивник моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение, като неправилно и да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - Я. Х. А. чрез пълномощника адв. Н. М. от АК - Ямбол, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата оспорва жалбата като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли въззивният съд да го потвърди. Посочва, че от събраните по делото доказателства се оборвал доброволният характер на сключената застраховка.

От приложеното заявление – декларация за установяване на договорни отношения, т.13, било видно желанието и съгласието за сключване на описаната застраховка, това желание и съгласие обаче било дадено предварително – преди сключването на процесния потребителски договор и се отнасяло до конкретно описана застраховка.

Това водило до извод, че сключването било необходимо условие за предоставяне на кредита, а от тук и задължението да бъде включена в разходите по кредита. Поради това и обжалваното решение е правилно, като съдът е направил правилен извод за 2 недействителност на договора за потребителски кредит. Претендира присъждане на направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

С отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. дружеството въззивник „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемата Я. Х. А., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие адв. Н. М. от АК - Ямбол, който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Поддържа подадения отговор.

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното първоинстанционно решение е незаконосъобразно и неправилно.

От събраните пред първата инстанция доказателства се установява следното от фактическа страна:

На 12.10.2022г. между страните е сключен договор за потребителски кредит №7053354303, по силата на който ответното дружество „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е предоставило в заем на ищцата Я. Х. А. сумата 2550 лева, при уговорени фиксиран годишен лихвен процент от 18,37 % и ГПР в размер на 19,90%. Срокът на договора е 15.10.2027г. Ищцата е сключила застраховка “BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“, в размер на 1116,89 лв. изастраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ в размер на 599,42 лв., като тези суми се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно чл. 7.2.3 от Договора за кредит. Така общото задължение по договора възлиза съгласно чл.10 от договора на 6552,06 лева.

В чл.10 от договора е посочен ГПР от 19,9%, като са изброени отчетените 3 допускания в четири пункта.

В чл.11.2 е подробно посочен погасителния план по договора с посочване на номер на вноска, падеж, размерна вноската, в т.ч. главница, лихва и остатък от кредита.

Между страните не се спори, че сумата по кредита е отпусната по разплащателната сметка на потребителя – ищцата и усвоена от нея.

В чл.19 от договора е посочено, че при сключването на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение Потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на самия договор.

Не се спори между страните, че на 12.10.2022г. Я. Х. А. в подписана от нея заявление – декларация е заявила желанието си и е дала съгласие да бъдат сключени застраховки, предлагани от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, действаща като застрахователен агент на „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ. Изрично е заявила, че приема Общите условия на застраховката и потвърдила, че ще спазва задълженията на Застраховано лице по полицата.

С подписването на декларация, на 12.10.2022г. А. е удостоверила, че е получила информационен документ за застрахователния продукт и информацията, съгласно КЗ по отношение на застрахователя, Застрахователния посредник и застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“.

Въз основа на установеното от фактическа страна, въззивният състав направи следните правни изводи:

Първоинстанционният е сезиран с иск за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит №7053354303 от 12.10.2022г., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК.

Съдът намира иска за нищожност на процесния договор за потребителски кредит за неоснователен.

С оглед качеството на страните, предмета на договора и характера на правоотношението, съдът счита, че ищецът има качество на потребител и приложение намират специалните разпоредби на ЗПК, във връзка с общите норми на ЗЗД.

Договорът за потребителски кредит е сключен в изискуемата писмена форма, като отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1 от ЗПК.

В договора са посочени ГЛП - 18,37% и ГПР – 19,9%.

4

Следва да се отбележи, че погасителният план отговаря на законовите изисквания, съдържа необходимата за потребителя информация относно условията на погасяване на кредита /размер на вноската, брой вноски, дата на плащане на вноските/.

В европейското право е предвидено и СЕО приема за достатъчен погасителен план съдържащ тази основна информация за погасяване на кредита. В случая, в погасителния план се съдържа и по подробната информация относно каква част от вноската погасява лихвата и каква главницата, както и какъв е остатъка от кредита след всяка вноска.

По отношение на лихвения процент, следва да се посочи, че същият е фиксиран и не следва договорът да съдържа методика за изчисляване на референтен лихвен процент.

Съдът обаче намира за неоснователни твърденията на ищеца, че в договора не съдържа методиката на изчисляване на ГПР, не са посочени основните данни, взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР. Напротив, в договора освен посочване на стойностите на лихвения процент по кредита, на ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, са подробно посочени в 10 и всички допускания, които са отчетени при формирането на ГПР. Съдът не намира да е налице нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съдът не споделя извода на районния съд, че само при поглед на посочените в договора суми и ГПР, то следвало извода, че действителния размер на ГПР бил много по-голям от посочения в договора. Този извод е произволен и не почива на доказателства по делото, най-малко на заключение на вещо лице, разполагащо със специални знания /заключение по делото няма/. Не е ясно как съдът стигна до този извод, който се явява немотивиран.

Спорният въпрос по делото и най-вече във въззивното производство, с оглед въззивната жалба и отговора на същата, е следва ли сумите за заплащане на застрахователни премии да се включат при изчисляване на ГПР и съответно – дали последният действително надвишава законовия максимум от 50%.

Въззивникът - ответник счита, че посоченият в договора процент ГПР е действителен, получен при спазване на законовите изисквания и е в рамките на допустимия и при изчисляването му не следва да се включват застрахователните премии. Въззиваемата – ищца поддържа тезата, че в посочения ГПР не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за потребителски кредит е недействителен, такъв е и поради нарушение на изискванията за задължително съдържание.

Установено е, че едновременно с договора за потребителски кредит ответникът е избрал да сключи и застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, като 5 застрахователните премии следвало да се превеждат от кредитора, за сметка на потребителя, директно на застрахователя.

В случая не са отразени като разход по кредита застрахователните премии и те не са взети предвид при калкулацията на ГПР.