Решение № 375 от 24.03.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000502665 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 4258/03.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 10430/23 г. по описа на СГС, ГО, 13 състав, е отхвърлил предявения от А. Д. Д. против СТОЛИЧНА ОБЩИНА положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на СО право на собственост, придобито по силата на давностно владение продължило повече от 10 години върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри с адрес на имота: гр. София, район Студентски, м. „ Малинова долина", 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та част, с площ от 2270 кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор ***, номер по предходен план: 2229, квартал: 63, парцел: XIІ-2229, като неоснователен.

С определение от 20.08.2025г. е допълнено решението от 03.07.2025 г. в частта за разноските, като А. Д. Д. е осъдена да заплати на СО юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата по делото.

Жалбоподателят-ищец А. Д. Д. оспорва решението, като посочва, че видно от представено удостоверение от СО от 27.09.2022 г., в отговор на подадената от нея молбадекларация на 07.07.2022г. вх. № PCT 22-ГР94-2415/07.07.2022 г. за процесния недвижим 1 имот до 01.06.1996 г. не е имало съставен акт за държавна собственост. Според същото удостоверение от Столична община, район Студентски от 27.09.2022г. за поземления имот бил съставен Акт за частна общинска собственост № 1629/14.07.2022г. вписан в Служба по Вписванията с № 119, том CLXV, per. № 65921/05.09.2022г., като е посочен предходен АЧОС № 32/15.11.1996г., съгласно който процесният поземлен имот е признат за частна общинска собственост. Такъв АЧОС не е представен от ответника. Според АЧОС № 1629/14.07.2022г,, вписан в Служба по Вписванията с № 119, том CLXV, per. № 65921/05.09.2022г., за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.София, с площ 2270 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор ***, с номер по предходен план: 2229, квартал 63, парцел XII- 2229, при съседи: ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор №

***, ПИ с идентификатор № *** и ’ПИ с идентификатор №

***, е частна общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 вр.чл. 59, ал.2 ЗОС. Твърди, че видно от заключението СТЕ процесният имот не е новообразуван към 14.07.2022 г. /датата на съставяне на АЧОС № 1629/14.07.2022 г./, за да има основание да бъде актуван като общински. При проверка на разписните листове на действалите през периодите кадастрални/регулационни планове и записванията за правото на собственост от разписната книга на м.“ Симеоново - Драгалевци“ от 1950 г. за имот пл. № 3472 / Приложение 8/; разписната книга на м. „Американски колеж“ от 1953 г., 1954 г.,1956 г., 1957 г. за имот пл. № 3472 /Приложение 9/; разписната книга на м. „Южна градска територия III та част“ от 1998г. за имот пл.№ 2228 и пл.№ 2229 /Приложение 10/ е, че имотът винаги е бил частна собственост, а не общинска. Предвижданията по действащия регулационен план за жилищно строителство към днешна дата не са реализирани. Експертизата е посочила, че липсват данни за прилагане на този план за процесния имот, нито има данни, че имотът е отчуждаван или са предявени или удовлетворени реституционни претенции за него. Този извод се подкрепя и от удостовереното от CO - район Студентски от 07.07.2022 г. с вх. № РСТ 22-ГР94- 2415/07.07.2022 г., според което няма данни имотът да е отчуждаван, нито има данни да са удовлетворявани претенции по ЗВСОНИ по ЗОЕГПНС или по ЗТСУ и ЗПИНМ и др.

На следващо място твърди, че е доказано пълно и главно осъществяване на фактическа власт върху имота от страна на баща й, а по-късно и от нея лично, чрез свидетелски показания. От показанията на св. В. С. /сестра/ се установява, че баща им Д. С. през 1977г. е започнал да ползва пустеещо място в местността Малинова долина, като през същата година засял градина, а в горната част плодни дръвчета, заградил същото място с дървени колци и телена ограда. Впоследствие към 2000 г., заради набезите на хора, които беряли от градината му, се отказал да сади градина. Свидетелката сочи също, че към 2000 г. предложила на баща им да насеят мястото с люцерна, като впоследствие през същата година до настоящия момент започнала да се грижи за люцерната. В средата на 2024 г. от новостроящите се сгради започнали да изсипват земна маса, в имота им. Въпреки, че предупреждавала многократно шофьорите да не изсипват пръстта в мястото й, те не 2 преустановили действията си. От показанията на св.И. А. /работи в СО, район Студентски на граждански договор от 2019г. и понастоящем/ се установява, че има наблюдения върху имота от 2020 г. Във всички случаи съдът трябва да мотивира защо дава или не дава вяра на едни или други свидетели, но не може да игнорира свидетелските показания, освен, ако неправилно ги е допуснал като доказателствени средства /били са неотносими или недопустими/. При противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства.. В настоящия казус свидетелските показания на В. С. не са противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл.172 ГПК не забранява кредитирането на показания на роднини и близки, а предвижда преценката им да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в случая показанията не са опровергани. Твърди, че актовете за общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по силата на някой от визираните в чл. 77 ЗС способи.

Когато в акта е посочена само правната норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ (както в случая) той няма легитимиращо действие относно правото на собственост на Общината. Счита, че СГС не е обсъдил значението на владението на наследодателя на ищеца от 1977 г. до 2000 г., нито продължилото след това владение на негов наследник от 2000 г. до предявяването на исковата молба, въпреки, че възражението за придобивка давност се основава на твърдения за това.

Първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е допуснал трима свидетели в искания обем с подаването на исковата молба, а само един.

Затова моли да ми бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за установяване правото й на собственост и на обстоятелствата, свързани с осъществяваното давностно владение на процесния имот и релевантните за това факти. Претендира разноски.

Въззиваемата страна СО оспорва жалбата на ищеца и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че при постановяване на своето решение досежно имот с идентификатор по КККР *** правилно съдът е преценил липсата на доказателства имотът да е бил обособен на място с ограда или други маркери. Няма доказателства на това място да е била обособявана градина, която да е ползвана от бащата на ищцата, а в последствие и от самата нея. Събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да се приеме при условията на пълно и главно доказване осъществяването на всеки един от елементите на фактическия състав на придобивната давност. От показанията на поискания от страна на ищеца свидетел не се доказва по категоричен начин, къде точно е била твърдяната зеленчукова градина и дали съвпада с претендирания сега имот с ПИ ***. За процесния имот нито са били положени труд и усилия, нито са били вложени материални средства. С оглед на това правилен е изводът на съда, че претенцията за непрекъснато и 3 необезпокоявано владение е останала недоказана.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Депозиран е положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.79 ЗС за признаване на установено по отношение на СО, че ищцата е придобила право на собственост върху недвижим имот по силата на продължило повече от 10 години давностно владение, започнало през 2000г. и продължило до депозиране на исковата молба, към което присъединява и това, осъществявано от баща й Д. С., който го владеел, считано от 1977г.

Ответникът СО оспорва иска като релевира възражение, че нито тя, нито баща й са били с местожителство или адресна регистрация в София в претендирания период, като и двамата са жители на гр.Благоевград. Освен това имотът е бил държавна собственост до 1996г., когато става частна общинска собственост респ. налице е мораториум. Оспорва манифестиране на владението от страна на ищцата.

От фактическа страна се установява, че процесният имот представлява поземлен имот с площ 2270 кв. м., попадащ в УПИ XII-2229, за ЖС, кв. 63, м. „Малинова долина" по ЗРП на м. „Малинова долина части 1-ва, ,2-ра,3-та,4-та,5-та и 6-та", одобрен с Решение № 696 по Протокол № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправено с Решение № 851 по Протокол N2117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС и ИПРЗ за кв. 63 и кв. 65, м. „Малинова долина части 1-6, одобрено със Заповед № РА-50-929/06.12.2019г. на Главния архитект на CO, отразен в КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18- 355/23.05.2019г. на ИД на АГКК, с идентификатор ***, посочен като частна общинска собственост по чл.2,ал.1,т.1 и чл.59,ал.3 ЗОС, видно от АОС № 1629/ 14.07.2022 г. на CO - район „ Студентски.

От заключението на депозираната на л.86 съдебно-техническа експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че първият регулационен план на местността е Регулационен план на м. „в. з. Американски колеж IV-та част“, одобрен със Заповед № 354 /18.04.1960г. на Зам. Председателя на КСА (Приложение 1). Процесният имот с идентификатор *** по КККР на район „Студентски“ попада извън обхвата на плана, върху имот пл. № 3472, който не е затворен. Следващ регулационен план е Регулационен план на м. „Студентски град - разширение, одобрен със Заповед № 81/05.02.1974г. на Главния Архитект на София. ПИ *** попада извън регулация, върху имот пл. № 3472, който е нанесен на плана с всичките си граници. Следва Регулационен план на главната улична мрежа на м. „Студентски град IV-та част", одобрен със Заповед № 435/30.09.1975 г. на Главния инженер на София. На този план не са нанесени имотни граници, а е изобразен само релефът на местността. ПИ *** попада в кв.

21. Приложение 4 към заключението представлява комбинирана скица между Кадастралната карта и архивния Кадастрален план, изработен 1974 г. ПИ *** попада върху имоти пл. №№ 2227, 2228 и 2229.

Следващ е Регулационен, застроителен и кадастрален план на м. „ж. к. Малинова долина“, 4 одобрен със Заповед № РД-50-09-253/ 18.09.1985 г. (Приложение 5). Южната по-голяма част от ПИ *** попада в парцел 1-за спорт, кв. 7. Северната част на имота попада извън регулация.

Действащ е Регулационен план на кв. „Малинова долина", одобрен с Решение № 696 по Протокол № 114/19.07.2007 г. на СОС (Приложение 6/. ПИ *** съставлява северната част от УПИ XI-2229, кв. 63. Със Заповед № РД-50-226/ 30.07.2007г. на Кмета на район „Студентски“ е одобрено попълване на кадастралния план, като са формирани нови имоти пл. №№ 4088, 4089 4090 4091 40100. По това изменение на кадастралния план ПИ *** попада върху имоти пл. №№ 2229, 2228 и 4088.