Определение № 1803 от 14.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1803 гр. Бургас, 14.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501063 по описа за 2025 година Производството е по чл.418, ал.5 от ГПК и е образувано по частната жалба на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, срещу разпореждане № 639/07.05.2025 г. по ч.гр.д.541/2025 г. по описа на Районен съд Карнобат, в частите, с които е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК против длъжника К. В. И., за следните вземания: разликата над сумата от 1921,25 лв до пълния претендиран размер от 3451,97 лв главница; 1548,95 лв - договорна лихва;

630,96 лв - обезщетение за забава и над сумата от 55,48 лв до пълния претендиран размер от 262,64 лв – съдебни разноски.

Твърди се, че разпореждането на заповедния съд в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в случая размерът на ГПР е правилно и законосъобразно определен на 49.63%, като в него са включени всички разходи по кредита съобразно законовите изисквания на чл.19, ал.1 и §1 на ДР на ЗПК, включително разходите, които съпътстват договора и изготвянето му, такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит. Твърди се, че в процесния договор липсват неясноти, които да обуславят използването на предвидените в ЗПК допускания при изчислението на ГПР, поради което такива допускания не са предоставени като информация по договора.

Оспорено е твърдението, че липсата на посочена в договора методика на изчисляване на ГПК го прави недействителен. Посочва се, че методиката на изчисление на ГПР е описана в т.1 и 2 от Приложение № 1 от ЗПК, но няма задължение за посочването й в договорите за кредит.

На следващо място се твърди, че информацията за начина на изчисление на ГПР и това кои разходи се включват в него, е налична в самия закон и кредиторът няма задължение да я предоставя на потребителя.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че

1 застрахователната премия представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР и по тази причина ГПР е неправилно определен. Сочи се, че сключването на застраховката, както и поддържането й през целия срок на договора не е било задължително за потребителя. Сочи се, че незадължителният характер на застраховката се установява от липсата на предвидена санкция при прекратяването й.

Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане, за цялостно уважаване на подаденото заявление и за присъждане на разноските по приложения към заявлението списък.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд образувано по заявлението,подадено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника К. В. И. за следните суми: 3451,97 лв - главница, дължима по договор за потребителски кредит № 7053259774/22.02.2022 г., сключен между страните; 1548,95 лв - договорна лихва за периода от 25.11.2023 г. до 14.03.2025 г.; 630,96 лв - мораторна лихва за периода от 25.11.2023 г. до 23.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2025 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски – държавна такса от 25 лв и юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. Със заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банката, изготвено въз основа на сключения между страните договор за потребителски кредит № 7053259774/22.02.2022 г., както и самият договор. Твърди се частично изпълнение на договорните задължения от страна на длъжника, като се сочи, че е останал задължен за сумите посочени в извлечението и заявлението.

Заявлението е уважено частично, като е издадена заповед № 338/07.05.2025 г. по ч.гр.д.541/2025 г. по описа на Карнобатски районен съд, с която е разпоредено длъжникът К. В. И., да заплати на кредитора „Ти Би Ай Банк” ЕАД, следните суми: 1921,25 лв - главница, дължима по договор за потребителски кредит № 7053259774/22.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 05.05.2025 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 55,48 лв съобразно уважената част от заявлението.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за претенциите за присъждане на главница в размер над сумата от 1921,25 лв до пълния претендиран размер от 3451,97 лв; за сумата от 1548,95 лв, представляваща договорна лихва за периода 25.11.2023 г. – 14.03.2025 г.; за сумата от 630,96 лв, представляваща лихва за забава за периода от 25.11.2023 г. до 23.04.2025 г.; както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -05.05.2025 г. до окончателното изплащане; както и в частта, в която се иска присъждане на разноски над сумата от 55,48 лв до пълния претендиран размер от 262,64 лв.

За да отхвърли заявлението в обжалваните части районният съд е приел, че представеният редовен от външна страна документ по чл.417, т.2 от 2

ГПК – извлечение от счетоводните книги на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, удостоверява подлежащи на изпълнение вземания за посочените в заявлението суми, с изключение на остатъка от главницата, касаеща вземания за допълнителни услуги, както и на договорната и мораторната лихви върху тях, тъй като за тези вземания е налице обоснована вероятност да са основани на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 и т.20 вр.чл.145, ал.1, ал.2 и чл.146, ал.2 от ЗЗП. Съдът е приел, че застрахователната премия е била предвидена в договора за кредит, включена е била в главницата по кредита и е била олихвена за периода по договора с договорна лихва и включена за изплащане по погасителния план, т.е.е била известна на кредитора, поради което представлява общ разход по кредита и като такъв е следвало да бъде включена като компонента в ГПР. Съдът е приел, че като не е била включена в ГПР, посоченият в договора ГПР е неправилно изчислен, което съставлява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и влече недействителност/нищожност на договора за потребителски кредит съгласно чл.22 от ЗПК и решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263.

Настоящият съд изцяло споделя съображенията по обжалваното разпореждане, като препраща към тях. Възраженията на частния жалбоподател съдът намира за неоснователни.

В производството по чл. 417 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК. От представения договор за потребителски кредит и потребителския план приложен към него е видно, че отпуснатият кредит е посочен в размер на 3 000 лв, към която сума е прибавена сума в размер на 1530,72 лв, описана като застрахователна премия по договор за застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill) – 479,53 лв и BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА (bill) – 1051,19 лв, и по този начин в погасителния план по договора главницата е посочена в общ размер от 4530,72 лв (3 000 лв+1530,72 лв). Сумата по застрахователната премия също е предоставена на потребителя като кредит от страна на банката, като е директно преведена от кредитора на застрахователя.

С това размерът на дължимата главница е увеличен, я възнаградителните и мораторните лихви са начислени върху тази главница.

В случая застрахователната премия е включена към главницата, а лихвите са договорени като дължими върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както сумите за лично ползване, така и такива за заплащане на задълженията по застрахователната премия.

Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси, като бъде осигурена в пълна степен информираност на потребителя относно съществените условия на предлаганите от кредитора продукти, като по този начин бъде постигната целта, посочена от законодателя в чл.2 от ЗПК. С договорените клаузи по договора за кредит относно застрахователната премия, с включването й към главницата по кредита, потребителят не е могъл да прецени изцяло икономическите последици от сключването на договора, както и това, че и върху финансовия ресурс отпуснат като кредит за заплащане на застрахователната премия се начисляват допълнителни плащания – възнаградителни и мораторни лихви.

Даденото съгласие от страна на потребителя за сключване на 3 застраховката не променя този извод. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП „неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално“. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че не се приемат за индивидуално уговорени „клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия“. В случая макар и да е вписано в договора, че застраховката не е задължителна предпоставка за предоставянето на кредита, тя е включена като условие за усвояване на кредита по т.7.2, като няма данни длъжникът да е можел да влияе на съдържанието както на договора за кредит, така и на бланковия договор за застраховка с избран от кредитодателя застраховател. Ето защо изводът на районния съд, че е налице неравноправност по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП е обоснован.

Тъй като клаузата, касаеща заплащане на застрахователна премия като част от главницата е недействителна като неравноправна, е налице основание за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираните вземания за главница и лихви, формирани на база на клаузите за договорената застрахователна премия. Неотразяването на застрахователната премия при изчисляване на ГПР по договора се приравнява на непосочване на действителен размер на ГПР, което от своя страна се приравнява на липса на такъв и води до нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Нарушението на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

Предвид изложеното, на основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита (без включената в нея застрахователна премия). В случая, както е установил и приел и заповедният съд, поради признанието на заявителя, че длъжникът е заплатил сума в размер на 1078,75 лв,преди да изпадне в забава, искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение следва да бъде уважено само по отношение на размера на останалата дължима главница в размер на 1921.25 лв, което е постановил и заповедният съд.

Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 639/07.05.2025 ч.гр.д.541/2025 г. по описа на Районен съд Карнобат.

Определението не подлежи на обжалване. г. по

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5