Решение № 324 от 23.07.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Плевен, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20254400500348 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение № 1736 от 19.12.2024г., постановено по гр.д.№ 952/2024г. по описа на РС-Плевен съдът е отхвърлил предявения иск от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, гр. София 1335, бул. д-р Петър Дертлиев 25, офис-сграда Лабиринт, етаж 2, против Д. Т. Е., ЕГН:**********, от с.***********, с цена на иска 14 940 лв., като неоснователен.

На осн. чл.38 от ЗАдв. Е осъдил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, бул. д-р Петър Дертлиев 25, офис-сграда Лабиринт, етаж 2, да заплати на адв. В. П. - АК Плевен, съдебен адрес гр. **********, адв. възнаграждение в размер на 1000 лв.

С решение № 166/11.02.2025г., постановено по гр.д.№952/2024г. по описа на РС-Плевен, имащо характер на определение по чл.248 от ГПК, съдът е изменил решение № 1736 от 19.12.2024г. в частта за разноските, като е основание чл. 38 от ЗАдв. е осъдил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 да заплати на адв. В. П. от АК Плевен адв. възнаграждение в размер на 200 лв.

Срещу съдебното решение, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск за главница с правно основание чл.422 ГПК единствено до размера от 1 474,70лв., представляваща чистата стойност по договора за кредит, след като се приспаднат извършените плащания и такса ангажимент, е постъпила въззивна жалба, депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940. Изразява се становище, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.

1

Сочи се, че съдът неправилно е приел, че ищецът твърди, че подписаният договор за паричен заем има силата на разписка за реално предадена от заемодателя и получена от ответника конкретна заемна сума, както и че Договорът е подписан за заемодателя от лице без представителна власт т.е. при липса на съгласие по смисъла на чл.26,ал.2 от ЗЗД, тъй като страната е действала чрез неин представител. Излага се становище, че неправилно съдът е приел, че Договорът не отговаря на изискванията по чл.5,ал.1 и 2 ЗПК,защото на заемателя не е предоставена своевременно преди сключването му преддоговорната информация, за да вземе информирано решение и не му е връчено Приложение № 1/ стандартен европейски формуляр/, каквото в настоящия случай е извършено. В заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск единствено до размера от 1 474,70лв.и да постанови нов, с който да уважи исковата претенция за заплащане на главница по процесния Договор за сумата от 1 474,70лв., представляваща чистата стойност по договора за кредит, след като се приспаднат извършените плащания и такса ангажимент.

В законоустановения срок по чл.263 от ГПК въззиваемата страна Д. Т.

Е., ЕГН: ********** не депозира отговор на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна не се явява и не се представлява. Същата е депозирала писмено становище, в което моли окръжният съд да уважи въззивната жалба. Моли за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемият не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба, в която моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение. Моли за присъждане на разноски.

Срещу решение № 166/11.02.2025г., постановено по гр.д.№952/2024г. по описа на РС-Плевен, имащо характер на определение по чл.248 от ГПК, е постъпила частна жалба /именувана въззивна жалба/, депозирана от Д. Т. Е., ЕГН: ********** чрез процесуалния му представител адв. В. П. от АКПлевен. В същата се изразява становище, че съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като в полза на адв. П. следва да се присъди първоначално определения размер на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 1 000лв.

В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на депозираната частна жалба от отсрещната страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, в която се изразява становище за неоснователност на депозираната частна жалба. Прави се искане съдът да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му 2 част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителни установителни искове по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД за установяване вземанията на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София по договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 16797368/18.02.2019 год.

При условията на евентуално съединяване с установителните искове са предявени и осъдителни искове, които са с правно основание по чл. 432 във вр. с чл. 430 от ТЗ, доколкото към момента на отпускането на процесния потребителски кредит цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ е бил банкова институция, включена в списъка на банките и клоновете на чуждестранни банки, лицензирани в Република България. По силата на сключения договор ответникът Д. Т. Е., в качеството на кредитополучател, се е задължил да върне получения кредит в размер на 15 000лв. на 96 месечни вноски,

За да отхвърли исковата претенция, първоинстанционният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен, като сключен от лице без представителна власт. Приел е също, че Договорът не отговаря на императивните изискванията по чл.10 , ал.1 и чл.11 от ЗПК, тъй като не е ясен, разбираем нито четлив, както и че е изготвен на хартиен носител с шрифт помалък от „12“, като същото се отнася и до копието от Общи условия, приложено към исковата молба. Съдът е приел, че Договорът противоречи на императивните разпоредби на чл.10, чл.11 от ЗПК, тъй като няма задължителното съдържание, изискуемо от закона а именно: не съдържа данни относно мястото на сключването му, защото най - общо е посочено за място гр. Плевен, но липсва посочване на точния адрес на заемодателя в този град, както и че договорът не съдържа основната и задължителна информация относно размера на лихвата за забава и начина на нейното изчисляване, условията за издължаване на заема от потребителя - дали следва да е в брой или по сметка, тъй като не е посочена банкова сметка, нито е уточнено на какъв адрес следва да се внасят в брой погасителните вноски. Съдът е приел, че с договора е нарушена императивната разпоредба на чл. 11,ал.1,т.9, т.10, т.11, защ ото не са посочени условията за прилагането на фиксирания лихвен процент.

Постановеното от първоинстанционния съд според настоящия съдебен състав е неправилно.

Видно от приложения по делото заверен от страната препис на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г., на основание чл.99 от ЗЗД вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ от ответника е било прехвърлено на ищцовото дружество – Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор за цесия. Ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия на дата 19.04.2023г., видно от приложеното известие за доставяне, находящо се на л.36 от първоинстанционното дело.

Спорно е между страните, че на 18.02.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и ответника Д. Т. Е., в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 16797368/18.02.2019 год., в изпълнение на който банката предоставила на ответника парична сума в размер на 15 000 лева.

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да 3 установи, че е предоставил сумата 15 000 лева на ответника, а последният се е задължил да му я върне съгласно условията и сроковете, посочени в договора, както и че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

В тежест на ответника е да установи, че е погасил изцяло задължението си за главница по процесния договор за кредит.

С оглед предмета на процесния договор за кредит съдът приема, че страна по същия е лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК.

По отношение на доводите на ответника за нищожност на договора за кредит съдът приема следното:

Съдът, като извърши самостоятелна проверка на действителността на договора в неговата цялост на осн. чл.7, ал.3 от ГПК, както и с оглед разрешенията, дадени е ТР № 1/2022 г. ОСГТК на ВКС, не констатира наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител, или каквото и да е друго нарушение на разпоредбите на ЗПК при неговото сключване.

Ответникът е развил доводи за недействителност на договора за потребителски кредит, които въззивният съд не споделя, като въззраженията коеспондират със съображенията за недействителност изложени в мотивите на обжалваното решение.

Видно от представеното заверено копие от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 16797368/18.02.2019 год. същият носи подписа на страните, като в него се съдържат всички изискуеми от закона реквизити, в това число място и дата на сключване, като изричното посочване на конкретен адрес не е необходимо условие за валидността на същия.

Относно възражението, развито от ответната страна, че договорът е подписан от лице без представителна власт, настоящият съдебен състав счита същото за неоснователно. Съгласно приложимата в настоящия случай разпоредба на чл.301 от ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, то се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Действията, които могат да бъдат извършвани, включват и действия по сключване на самата сделка.

Доколкото търговецът още на същия ден е предоставил сумата по договора на разположение на кредитополучателя, с което е изпълнил задължението си по договора, то се смята, че същият не се е противопоставил изрично на действията по сключване на процесния договор, а напротив.

Неоснователно е и възражението, че Договорът е нищожен на осн. чл.10 , ал.1 и чл.11 от ЗПК, тъй като не е ясен, разбираем нито четлив, както и че е изготвен на хартиен носител с шрифт по-малък от „12“, както и че същото се отнася и до копието от Общи условия, приложено към исковата молба.

Договорът не съдържа в съдържанието си неясни и/или неразбираеми уговорки, същият е четлив и не възникват съмнения относно размера на неговия шрифт, който видимо не е по-малко от 12. Видно от назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, размерът на годишния процент на разходите е в законоустановения размер, визиран в чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която 4

ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет.

Доводът, че няма данни сумата, предмет на договора за кредит, да е била предадена на кредитополучателя и по какъв начин е станало това, се опровергава от заключението на вещото лице по изготвената съдебноикономическа експертиза. В него е отразено, че на 18.02.2019г. чрез банков превод ответникът Д. Т. Е. е усвоил отпуснатия кредит в размер на 15 475 лв.