Решение № 9722 от 08.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9722 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.А като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20221110141328 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Дирекция „[дирекция]“ към Министерство на вътрешните работи срещу [фирма] установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200,00 лева, представляваща неустойка по чл. 14 от договор за обществена поръчка с рег. № [№] от 16.09.2020 г. поради закъснение с 1 ден на изпълнението на заявка № 206 от 12.10.2021 г. за автомобил с рег. № [рег. №], ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда – 03.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 5496//2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав са издадени Заповед № [№] от 11.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 11.02.2022 г., кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2,28 лева, представляваща лихва за забава върху неустоечното вземане за периода от 24.12.2021 г. до 02.02.2022 г.

Ищцовата Дирекция „[дирекция]“ към МВР твърди, че между нея, в качеството й на възложител и ответника [фирма], в качеството му на изпълнител, бил сключен договор за обществена поръчка с рег. № УРИ 5785опд-78/16.09.2020 г., по силата на който ответникът е поел задължение да извършва следгаранционно обслужване на леки автомобили, предоставени за стопанисване и управление на МВР. Посочва, че по силата на предложение за изпълнение на поръчката, представляващо неразделна част от договора, изпълнителят [фирма] се е задължил да осигури приемане на минимум 5 броя МПС с различни неизправности при изпълнение на предмета на договора, като не е уговорена горна граница на броя автомобили, които изпълнителят се задължава да приема. Поддържа, че на основание чл. 1, ал. 4 от договора възложителят изпратил до ответното дружество заявка № 206/12.11.2021 г. за следгаранционно обслужване на автомобил с рег. № [рег. №] с конкретна задача: диагностика на ДВГ на МПС. Автомобилът бил приет незабавно в сервиза на „Д. ЕК“ ЕООД на 11.10.2021 г., за което бил съставен приемно-предавателен протокол.

Дирекция „[дирекция]“ към МВР твърди, че съгласно клаузата на чл. 2, ал. 5 от процесния договор в случаите, налагащи основен ремонт, свързан с демонтаж на основни агрегати и ремонт на двигателя, срокът за изпълнение е до 20 работни дни от приемането на МПС в 1 сервиза на изпълнителя. Посочва, че в конкретната хипотеза, определен по този начин, крайният срок за изпълнение на процесната заявка е изтекъл на 09.11.2021 г. [фирма] предал автомобила на възложителя с един ден закъснение – на 11.11.2021 г. Предвид това и на основание клаузата на чл. 14 от договора била начислена неустойка за неизпълнение в размер на сумата от 200,00 лева, формирана като 0,05 % от общата цена на договора, в случая в размер от 400 000 лева за всеки просрочен ден, но не повече от 20 %. Сочи, че с покана за доброволно плащане с рег. № [№]/02.12.2021 г., получена от изпълнителя на 09.12.2021 г., на ответника е предоставен срок от 10 работни дни за доброволно изпълнение, но такова не е извършено до датата на депозиране на исковата молба. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху сумата, считано от Излага, че в хода на производството по ч. гр. дело № 5469/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51 – ви състав за процесната неустойка са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, във връзка с което на ищеца са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. С тези съображения Дирекция „[дирекция]“ към МВР обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез пълномощника си адв. С. И., оспорва исковете като неоснователни. Не отрича, че ответникът е избран като изпълнител по обществена поръчка, имаща за предмет извършване на следгаранционно обслужване на автомобили, описани в отделени позиции според марките на МПС при определена сума за всяка позиция, за които са сключени шест отделни договора, подлежащи на едновременно изпълнение. Изяснява, че конкретният ремонт за всеки отделен автомобил се възлага с писмена заявка, подадена от съответната структура – ползвател на автомобил, в която заявка следва да бъдат конкретизирани обемът на обслужване и ремонт. Оспорва при изпълнение на процесната заявка да е налице просрочие с 1 ден, тъй като няма вписан краен срок за осъществяването му. Твърди, че в случая е констатирано несъответствие между конкретизирания обем на заявката и фактически установеното от ответника, което е изисквало допълнително потвърждение от структурата на възложителя – ползвател на МПС, предвид и утвърдения лимит за 2021 г. Оспорва да е налице твърдяното от ищеца неточно изпълнение, тъй като извършените дейности, фактурирани от [фирма] са били приети от възложителя и заплатени от същия. Посочва, че съставеният от ищеца протокол за дължима неустойка не съдържа необходимите съгласно договора реквизити. Заявява, че в приемно-предавателния протокол от 11.11.2021 г., съхраняван у ответника, няма претенции за забава. Посочва, че предвид пандемичната обстановка в процесния период е действал „форс мажор“, който освобождава длъжника от евентуална забава. Намира процесното вземане за недължимо, тъй като се основава на неравноправната клауза на чл. 16 от процесния договор. Наред с това, неправилно е определен и размерът на неустойката по чл. 12, ал. 1, доколкото като основа за изчисляването й следва да се вземе предвид не общата цена на договора в размер от 400 000 лева, а цената след приспадане от същата на заплатеното възнаграждение за вече ремонтираните автомобили до датата на претендираната неустойка.Счита претендирания размер за прекомерен. Ответникът не е изпаднал в забава, тъй като не е бил надлежно поканен от кредитора съгласно изискването на чл. 9, т. 4 от процесния договор. Налице и обективна невъзможност за изпълнение, тъй като към момента на подаване на заявката процесният лек автомобил „Ситроен“ с рег. № [рег. №] е отговарял на условията за бракуване, което обстоятелство е довело и до изтичане на срока за следгаранционното му обслужване. С тези съображения ответното дружество отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Предявен е установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на парично вземане, удостоверено в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, обективно съединен с осъдителен иск за вземане, по отношение на което искането за 2 издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист е било отхвърлено.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване на вземането и е депозирано в срока по чл. 414 ГПК, а установителният иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесната установителна искова претенция за процесуално допустима и предявена при наличието на правен интерес от търсената защита. По отношение на осъдителния иск съдът съобрази, че доколкото с разпореждане от 11.02.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 5496/2022 г. по описа на съда, е отхвърлено заявлението на ищцовата Дирекция „[дирекция]“ към МВР за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за вземането в размер на сумата от 2,28 лева, представляваща лихва за забава върху неустоечното вземане, то съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК в този случай предявеният от ищеца – заявител в заповедното производство иск е осъдителен такъв. Наред с това се касае за хипотеза на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителна с установителна претенция, което е допустима форма на съединяване в производство по чл. 422 ГПК.

По същество:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от забавено изпълнение, като е необходимо това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за неустойката функции.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, възникването на облигационно правоотношение с ответното дружество, породено от процесния договор, по силата на което за ответника е възникнало задължение за извършване на процесния ремонт на лек автомобил в съответния срок; наличието на валидно уговорена между страните неустойка при забавено изпълнение на задължението и нейния размер.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и, че е изпълнил задължението си по договора точно в темпорално отношение – в срок.

По делото не се спори, че между страните е сключен процесният договор за обществена поръчка с рег. № [№]/16.09.2020 г., по силата на който ответникът е поел задължение да извършва следгаранционно обслужване на моторни превозни средства – леки автомобили, предоставени за стопанисване и управление на МВР, както и, че ответникът е извършил следгаранционно обслужване на процесния автомобил по заявката от 12.10.2021 г., поради което с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 11.01.2023 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Същите следват и от приетите по делото писмени доказателства, сочещи, че на 16.09.2020 г. на основание чл. 112 от Закона за обществените поръчки между Дирекция „[дирекция]“ към Министерство на вътрешните работи, представлявана от директора си, в качеството му на възложител и ответното дружество [фирма], в качеството му на изпълнител, е сключен в писмена форма договор за обществена поръчка № [№]/16.09.2020 г. за извършване на следгаранционно обслужване на леки автомобили от марките: „П.,С.,Ф.

И П.“, посочени в Техническа спецификация на възложителя, представляваща Приложение 3

№ 1 и Техническо предложение – Приложение № 4, неразделна част от договора. В клаузата на чл. 1, ал. 3 от същия е предвидено, че следгаранционното обслужване включва сервизна поддръжка на МПС, ремонт на същите и други дейности, свързани с възстановяване на работоспособността и техническата им изправност, а съгласно ал. 4, че конкретизирането на обема на обслужването и ремонтите се осъществява за всеки конкретен случай чрез подаване на писмена заявка до изпълнителя от представители на възложителя в рамките на срока на действие на договора – 24 месеца от подписването му (арг. чл. 2, ал. 1) и на неговата обща стойност в размер до 400 000 лева с ДДС (арг. чл. 12, ал. 1 от договора). В Раздел II от последния са предвидени сроковете за изпълнение по договора, като в чл. 2, ал.