Решение № 2200 от 26.03.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 26.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

ПЛАМЕН ГЕНЕВ при секретаря Нина

Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 16019 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № II-

55-482464 от 05.09.2018 г., постановено по гр. д. № 43230/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ, като незаконосъобразно, уволнението на Б.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, ат. 3 (чрез адв. Д.К.), извършено със заповед № 1993/14.05.2016 г. на работодателя „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***. Осъден е ответникът „Ю.Б.“ АД на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, да заплати на Б.Г.В., сумата от 9451.32 лева (девет хиляди четиристотин петдесет и един лева и тридесет и две стотинки), представляващи обезщетение за оставането му без работа за периода 31.05.2016 г.

- 30.11.2016 г., ведно със законната лихва от 29.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над присъдения до пълния заявен размер от 10966.32 лева, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца в размер на 1515.00 лева - изплатено от „Ю.Б.“ АД обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на Б.Г.В. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Постановено е на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта, с която е присъдено обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Ю.Б.“ АД да заплати на Б.Г.В. сумата 723.91 лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Също така с решението „Ю.Б.“ АД е осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Софийския районен съд, сумата 600.41 лева, от които 428.05 лева - държавни такси по уважените искове и 172.36 лева - възнаграждение за вещо лице. Ищецът Б.Г.В. е осъден на основание чл. 78, ал. 8 вр.ал. 3 ГПК, да заплати на „Ю.Б.“ АД, сумата 118.71 лева - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Ю.Б.“ АД, чрез юрк. А.Ч., като са изложени съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че съдът неправилно бил приел, че закрития офис Кюстендил 2 не представлявал обособена част от предприятието на ответника, както и че не било налице закриване на част от предприятието, а само реорганизация на дейността на „Ю.Б.“ АД. Посочва се, че наличието на правомощията на ръководителя на закрития офис по безсъмнен начин доказвали наличието на организационно-управленска самостоятелност на офис Кюстендил 2, като закритият офис имал и функционална обособеност, тъй като запазеният офис Кюстендил ФЦ 131 имал по-сложна структура и по-сложни организационо-управленски и търговски процеси. Твърди се още, че бил неправилен изводът на районния съд, че в случая не било налице пълно преустановяване на дейността на едно обособено звено, поради което нямало закриване на част от предприятието а само вътрешна реорганизация, който извод не бил съобразен с характера на дейността на банката, тъй като прякото извършване на действия осъществявани от един клон е продължило да се осъществява от друг не водело до извода, че фактическият състав на закриване на част от предприятието не се бил осъществил. Посочва се, че офисът, където полагал труд ищеца бил закрит и фактическият състав на закриване бил напълно реализиран. Твърди се още, че в случая, тъй като трудовите функции на ръководители на двата офиса в Кюстендил били съществено различни то подборът по чл. 329 от КТ не бил задължителен. Обстоятелството, че част от служителите от закрития офис били назначени в другия офис нямало значение към фактическия състав на закриването на част от предприятието.

Алтернативно се посочва, че ако не се приемели доводите на страната съдът да приемел, че в случая имало дублиране на дейности на звена, при която хипотеза също намирало приложени закриване на чат от предприятието. Посочва се още, че ако бъде уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде намалено присъденото обезщетение, тъй като съдът правилно бил приел възражението за прихващане с обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, но неправилни бил приел сумата, с която да го извърши. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа въззивната жалба и претендира разноски.

Въззиваемата страна Б.Г.В., чрез адв. Ц.С. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва, че в случая по отношение на клона не били налице нито един от критериите за обособеност на звено, за да било възможно неговото закриване по реда на чл.

328, ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди се, че работодателят при оптимизиране на клоновата мрежа е бил задължен да извърши подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ и тъй като това не било сторено уволнението се явявало незаконно. При преценката за идентичност на трудовите задължения се изхождало от естеството на работа, от свойствените задължения на длъжността, от това дали има съществена разлика в трудовите функции, а не от записаното в длъжностната характеристика. Правилен бил изводът на съда, че в случая нямало преустановяване на дейността на закритото звено с оглед на цялото предприятие, а била извършена вътрешна реорганизация. Правилен бил изводът на съда, че е следвало да бъде извършен подбор, който бил задължителен, поради което уволнението се явявало незаконно. Твърди се още, че съдът правилно бил извършил прихващане със сумата от 1515 лв. Пред въззивния съд процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и претендира разноски, за което представя списък в чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата подадена от „Ю.Б.“ АД, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението на Б.Г.В. за незаконно и неговата отменя, извършено със заповед № 1993/14.05.2016 г. на работодателя „Ю.Б.“ АД, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение на ищеца за времето за оставането му без работа за периода от 31.05.2016 г. до 30.11.2016 г., в размер на 10966.32 лв.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от

СРС, 55 състав, решение за валидно и допустимо. По отношение на правилността на решението, настоящият състав намира следното:

Безспорно е установено въз основа на представените по делото трудов договор № 1КNDL/2007 г., че между ищеца и „Алфа Банка – Клон България“ на 13.07.2007 г. е бил сключен трудов договор по силата, на който ищецът е бил назначен на длъжност „управител на офис“, находящ се в гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 10. От анекс № 3/08.05.2012 г. към трудов договор № 1КNDL/2007 г. се установява, че наименованието на длъжността на служителя е било променено от „управител на банков клон“ на „Ръководител офис, банка“.

По делото, като безспорно и ненуждаещо се от доказване с определение на съда № 80612 от 03.04.2017 г. по гр. д. № 43230/2016 г., по описа на СРС, 55 състав е отделено обстоятелство, че дължимия размер на обезщетението за оставане без работа поради твърдяно незаконно уволнение възлизал на 10966.32 лв.

Страните не спорят, че по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016 г., сключен между „Алфа Банк“ А.Е., като продавач и „Ю.Б.“ АД, като купувач, купувача придобива собствеността върху търговското предприятие на продавача в България, съставляващо дейността на българския клон. Съгласно договора търговското предприятие се смята за прехвърлено, считано от датата на приключване /01.03.2016 г./, като купувачът поемал контрола върху офисните помещения, счетоводни записи, документацията и другите конститутивни елементи на търговското предприятие.

Не се спори и относно обстоятелството, че със допълнително споразумение № 508/07.03.2016 г. от 01.03.2016 г. към трудов договор № 1КNDL/13.07.2007 г., считано от 01.03.2016 г., сключено между ищеца и ответника, са осъществени изменени на трудовия договор, а именно място на работа: „Ю.Б.“ АД, „Алфа Банка – Клон България“, „506-офис Кюстендил“ на длъжност: „Ръководител офис, банка“.

По делото не е спорно, че с предизвестие №

1900/10.05.2016 г., връчено на ищеца на 14.05.2016 г., последният уведомен, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – закриване на част от предприятието трудовото правоотношение на ищеца с ответника щяло да бъде прекратено. Не се спори и относно обстоятелството, че със заповед № 1993/14.05.2016 г. на ответника издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца считано от 31.05.2016 г., като заповедта е била връчена на ищеца на 14.05.2016 г. В заповедта е посочено, че ищеца е заемал длъжността „Ръководител офис, банка“, с работно място „Алфа Банка – Клон България“, „506-офис Кюстендил“, като причина за прекратяване на договора било посочено решение на УС на „Ю.Б.“ АД взето с протокол № 8/28.03.2016 г., за закриване на част от предприятието.

По делото е представено и копие от трудовата книжка на ищеца, от която е видно, че след последното отбелязване, за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на 31.05.2016 г., няма други отбелязвания за сключване на трудов договор. В проведеното съдебно заседание на 17.05.2017 г. по гр. д. № 43230/2016 г. по описа на СРС, 55 състав е извършена констатация по оригинал на трудовата книжка на ищеца, като съдът е установил, че представените копия по делото съответстват на оригинала. По делото е представена и служебна бележка издадена на ищеца от Агенцията по заетостта, съгласно която към м.07.2016 г. Б.В. бил регистриран като безработно лице.

От представеното преводно нареждане за кредите превод № BORD02592364 от

08.07.2016 г. се установява, че „Ю.Б.“ АД е превела на ищеца сумата от 1515 лв., като в основанието за плащане е посочено авансово плащане по обезщетение по чл. 222 от КТ.

По делото е представен протокол за приемане на решение без заседание на управителния съвет на „Ю.Б.“ АД от 22.02.2016 г., съгласно който е одобрена нова организационна структура на банката съдържаща ново звено „Алфа клон“. Представен е и протокол за приемане на решение без заседание на надзорния съвет на „Ю.Б.“ АД от 29.02.2016 г., съгласно който е одобрено решението на управителния съвет от 22.02.2016 г. за новата структура.

Представен е и протокол за приемане на решение без заседание на управителния съвет на „Ю.Б.“ АД от 28.03.2016 г., съгласно който е взето решение във връзка с оптимизацията на клоновата мрежа на ответника е одобрена преустановяването на дейността на четиридесет и девет локални офиса на банката.

Представени са и два броя извлечения от длъжностно щатно разписание на „Ю.Б.“ АД – гр. Кюстендил към 01.03.2016 г. и към 02.06.2016 г., както и длъжностно щатно разписани на „Ю.Б.“ АД - клонова мрежа и на клонова мрежа сък структурната единица „Алфа Банка – клон България“ към 01.03.2016 г. и длъжностно щатно разписание на „Ю.Б.“ АД - клонова мрежа към 02.06.2016 г. Представена е и длъжностна характеристика на ищеца, както и длъжностна характеристика за длъжност „управител на клон“ на П.П., както и трудов договор на П.П. с ответника, от който е видно, че същият заема длъжността „управител“ с местоположение на клона в Кюстендил.