Решение № 128 от 05.05.2022, Административен съд - Кърджали

Съд: Административен съд - Кърджали
Дело: Административно дело 40/2022
Вид: Решение № 128
Подписан: 05.05.2022
В сила: 05.05.2022
Състав: ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

чл.137, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
чл.172, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
чл.173, ал.2, предл.3 · Административнопроцесуален кодекс
чл.55 · Административнопроцесуален кодекс
чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл.193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл.193, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
чл.193, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
чл.75 · Граждански процесуален кодекс
чл.101, ал.1, т.5, т.7 и 9 · Закон за Държавна агенция „Разузнаване“
чл.101, ал.1, т.5, т.7 и 9 · Закон за Държавна агенция „Разузнаване“
чл.101, ал.1, т.5, т.7 и 9 · Закон за Държавна агенция „Разузнаване“
чл.103, ал.1, т.1, 2 и 5 · Закон за държавния служител
чл.103, ал.1, т.1, 2 и 5 · Закон за държавния служител
чл.103, ал.1, т.1, 2 и 5 · Закон за държавния служител
чл.105 · Закон за държавния служител
чл.107, ал.1, т.1-4 · Закон за държавния служител
чл.107, ал.1, т.1-4 · Закон за държавния служител
чл.107, ал.1, т.1-4 · Закон за държавния служител
чл.107, ал.1, т.1-4 · Закон за държавния служител
чл.107а · Закон за държавния служител
чл.50, ал.2 · Закон за държавния служител
чл.226, ал.1, т.4, 6, 8 и 16 · Закон за Министерството на вътрешните работи
чл.226, ал.1, т.4, 6, 8 и 16 · Закон за Министерството на вътрешните работи
чл.226, ал.1, т.4, 6, 8 и 16 · Закон за Министерството на вътрешните работи
чл.226, ал.1, т.4, 6, 8 и 16 · Закон за Министерството на вътрешните работи
чл.162, т.1 и 6 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
чл.162, т.1 и 6 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
чл.163 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
чл.165, т.2 и 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
чл.165, т.2 и 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
чл.117, ал.1, т.2, б."б" · Кодекс за социално осигуряване
чл.117, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
чл.117, ал.5 · Кодекс за социално осигуряване
чл.118, ал.1 и 3 · Кодекс за социално осигуряване
чл.118, ал.1 и 3 · Кодекс за социално осигуряване
чл.546, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
чл.54а, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
чл.54в, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
чл.114а, ал.1 · Кодекс на труда
чл.325, т.1 и 2 · Кодекс на труда
чл.325, т.1 и 2 · Кодекс на труда
чл.326, 330 и 331 · Кодекс на труда
чл.326, ал.1 · Кодекс на труда
чл.326, 330 и 331 · Кодекс на труда
чл.326, 330 и 331 · Кодекс на труда
чл.61 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
чл.12, параграф 1 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)
чл.5 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)

Р Е Ш Е Н И Е

№ … … … град Кърджали, 05.05.2022 год.

В И М

Е Т О Н А Н А

Р О Д А

Кърджалийският административен съд, ...……...………… в публично …………..…..…. заседание на седми април ...........................................................................………..….……..……. през

2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря …………………………………………….

Мариана Кадиева ….…..………….....….......... като разгледа докладваното от .....…………….. съдията Виктор

Атанасов ........................... административно дело №40 .... по описа за .................... 2022 година ............................ и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и 3 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от З.Г.А., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника - адвокат Р.Х. от АК-***, с адрес за призоваване – ***, против Решение №2153-08-22 от 14.01.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №083-00-362-3 от 25.11.2021 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане й е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 09.10.2021 год. до 08.02.2022 год., в размер на 12.00 лева дневно.

Жалбоподателката З.Г.А. заявява в жалбата си, че счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като било издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, за което излагаме съображения. Сочи, че в самото решение се описват необходимите заявления, във връзка с преценка право на парични обезщетения за безработица по Регламент/ЕО/ №883/2004г. и Регламент /ЕО/ №987/2009г., а именно - U002 и че то удостоверявало периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, съдържаща „осигурителна история”, но това било в пълно противоречие със значението на този документ, тъй като това заявление U002 се попълвало от лица, на които е отпуснато парично обезщетение за безработица в Р.България, които отиват в друга държава-членка на ЕС/ЕИП, да търсят работа. Твърди, че административния орган не се е съобразил с факта, че писмения документ U1/бивш Е301/ е Удостоверение за социално осигурителни периоди, който документ липсва при отпускането на обезщетение на жалбоподателката и че освен това, не било в правомощието на административния орган да тълкува, че „напускането на служителя” се приравнява на чл.326, ал.1 от Кодекса на труда, като е пренебрегнал факта, че жалбоподателката е била на сезонна работа и следователно, тя е била на работа до приключване на сезоната работа. Сочи също, че освен това, в мотивите си административния орган твърди, че със СЕД U002 компетентната институция на *** удостоверила за жалбоподателката два периода на осигуряване по нейното законодателство, съответно 20.01.2020 год. - 29.05.2021 год. и 22.09.2021 год. - 08.10.2021 год., като е посочила основание за прекратяване на заетостта – „напускане на служителя”, но това касаело първия договор, съответно за периода от 20.01.2020 год. - 29.05.2021 год., но за втория договор - за периода 22.09.2021 год. до

08.10.2021 год., нямало данни. В жалбата заявява, че оспорва представения документ U002, тъй като не можело да се направи основателно предположение, за кой период става въпрос в документа. Сочи, че видно от издаденото Разпореждане №083-00-362-3 от 25.11.2021 год., в текста за определяне размера на паричното обезщетение за безработица е посочено - *** лева - минимален дневен размер на ПОБ, съгласно ЗБДОО за 2021 год. – *** лева. Жалбоподателката счита, че неправилно административният орган е определил обезщетение в размер на *** лева дневно и че изложените мотиви са неясни, тъй като те били изведени въз основа на документите, получени на 16.11.2021 год. по електронен път - структурни електронни документи U002 и U004, издадени от компетентната институция във ***, относно преценка на право и размер на парично обезщетение за безработица. Твърди, че тези факти не се покривали с представените писмени доказателства, от които било видно,че жалбоподателката е работила във *** и за нея не било необходимо U002 и U004, тъй като U002 се издавало на лица за удостоверяване на право на запазване на обезщетение за безработица, отпуснато по българското законодателство пред компетентната институция на друга държава членка на ЕС/ЕИП или Швейцария, където лицето търси работа, а в случая било необходимо да се представи писмен документ U1, от което да е видно, че жалбоподателката е била на работа - от кога до кога, във *** и че има доход, както и че това е последната й работа по трудово правоотношение. Счита също, че административния орган не се е съобразил с факта, че писмения документ U1/бивш Е301/ е Удостоверение за социално осигурителни периоди, които да бъдат взети под внимание при изчисляване на обезщетение за безработица, като сочи, че формулярът се издава от съответната служба по заетостта или компетентната служба за социално осигуряване в държавата, в която е работено последно и след приключване на работата, издаденият формуляр се представя пред националната служба по заетостта в страната, в която се иска да се получава обезщетение за безработица. Твърди се, че именно тези законови действия е предприела и жалбоподателката като е спазила всички указания и е представила необходимите писмени доказателства. Сочи се, че в самото разпореждане, отпускането на парично обезщетение за безработица е на основание чл.54ж, ал.1, във вр. с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент/ЕО/ №883/2004г., а според разпоредбата на чл.62 от Регламент/ЕО/ №883/2004г. гласи, че изчисляване на обезщетението за безработицата „ ............ отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.”, като в тази насока били и утвърдените Указания под №РД06-7 от 03.07.2014 год. на Министерството на труда и социалната политика на Р.България. Според жалбоподателката, така отпуснатото обезщетение за парично обезщетение за безработица, посочено и определено в разпореждането, е в пълно противоречие с представените писмени доказателства, както и в пълно противоречие с материалноправните разпоредби на РБългария и с чл.62 от Регламент/ЕО/

№883/2004 год., което води до неговата незаконосъобразност. Предвид изложените съображения счита, че постановеното решение е незаконосъобразно и предвид това, с жалбата моли съда да отмени изцяло постановеното Решение №2153-08-22 от 14.01.2022 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №083-00-362-3 от 25.11.2021 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали и да върне преписката за ново произнасяне. Моли съда да й даде възможност да представи и други писмени доказателства след доклада на делото в първо съдебно заседание, както и моли да задължи ТП на НОИ - Кърджали да представи цялата преписка, ведно с представените доказателствата към нея. Моли също така, да й бъдат присъдени деловодните разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателката З.Г.А., с постоянен адрес ***, редовно призована, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.Р.Х. от АК-***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Намира за незаконосъобразно Решение №2153-08-22 от 14.01.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на З.А. срещу Разпореждане №083-00-362-3 от 25.11.2021 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, като неоснователна. Счита, че с оглед събраните писмени доказателства по делото, по безспорен начин се доказало, че договорът, който е подписала жалбоподателката, е бил срочен договор и същият е прекратен поради изтичане на срока му. Сочи, че в процесното решение, на стр.3 е посочено, че при представяне на документи, съдържащи други данни, представляващи основание за изменение на размера на обезщетението, то няма пречка органът да постанови такова изменение, на основание чл.54ж, ал.2 от КСО. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло постановеното Решение №2153-08-22 от 14.01.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №083-00-362-3 от 25.11.2021 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали и да върне преписката на органа, за ново произнасяне.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – ст.юрк.З. Б., която заявява, че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а обжалваното решение намира за законосъобразно. Моли да бъде постановено решение, с което да жалбата да бъде отхвърлена, а в случай, че същата бъде уважена, моли съдът да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 година.

В предоставен от съда срок депозира и писмена защита, в която излага доводи и съображения в подкрепа на оспореното решение, идентични с тези, изложени в мотивите на оспореното решение. В допълнение сочи, че представените документи в съдебното заседание не са представени пред ТП на НОИ - Кърджали в надлежния вид, а именно - предвид Препоръка Н2 от 10.10.2018 год. на Административната комисия за социална сигурност относно включването на елементи за установяване на автентичността на преносимите документи, които са издадени от институция на държава - членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009. Сочи също, че с цел да се предотврати фалшифицирането на преносимите документи, се препоръчва включването в тези документи на елементи за установяване на автентичността, а именно: когато преносимите документи са издадени ръчно, те следва да включват собственоръчен подпис и мастилен печат и да бъдат отпечатани от двете страни на листа, като листовете следва да бъдат свързани заедно по такъв начин, по който не могат да бъдат лесно разделени и че това например може да се постигне, като горният ляв ъгъл се сгъне и защипе с телбод и на обратната страна се постави печат. Сочи, на следващо място, че електронно издадените преносими документи следва да съдържат сериен или идентификационен номер на всяка страница, като в тези случаи не е необходимо полагане на подпис и мастилен печат, като излага довод, че в настоящия случай, представения документ U1 няма сериен, нито идентификационен номер, не е подписан и подпечатан в оригинал и не следва да му се придава доказателствена тежест. Сочи, че преносимият документ U1 служи единствено и само за придобиване право на парично обезщетение за безработица и се издава за ползване само пред осигурителната институция на съответната държава - членка, която е компетентна да отпусне исканото обезщетение и че поради това е недопустимо използването на документ, който не е в оригинал и не съдържа необходимите идентификационни белези, съгласно Препоръка Н2 от 10.10.2018 год. Поради това и с оглед защита интересите на НОИ от неправилното изплащане на обезщетения от бюджета на държавното обществено осигуряване, счита, че следва да се вземе предвид изискания структурен документ от ТП на НОИ - Кърджали от 25.10.2021 год., като твърди, че от всичко изложено до тук става ясно, че административният орган е длъжен да изпрати до КИ на държавата - членка, в която е упражнявана дейността, запитване за завършените от лицето осигурителни периоди, а ако лицето, кандидатстващо за обезщетение за безработица предостави преносим документ (U1) в оригинал, издаден от държава - членка, то той следва да се вземе предвид при определяне на неговите права. С оглед изложеното и като се вземат предвид мотивите, изложени в оспореното Решение №2153-08-22 от 14.01.2022 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, в писмената защита се моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отхвърлена жалбата на З.Г.А. от ***, като неоснователна и да бъде оставено в сила посоченото решение, като правилно и законосъобразно.