Решение № 810 от 16.10.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. гр. Хасково, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640100077 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК от К. З. М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. П.И.П. от АК Хасково, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 А, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор Сокол Радостинов Янков и „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 А, ет.4 Бизнес център „България“, представлявано от управителя Иван Михайлова Шаламанова. За претендираните суми е издадена заповед № 18934 от 20.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 34663 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, като в частта за сумата в размер на 326,21 лева издадената заповед за изпълнение е обезсилена с влязло в сила Определение № 452/06.11.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 34663 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд.

Ищецът твърди, че на 26.07.2022 г. в град Хасково сключил Договор за заем № *** с първия ответник „Кредисимо" ЕАД, по силата на който заемодателят му предоставил заем в размер на 1200,00 лева. Параметрите на отпуснатия заем били посочени в Приложение № 1 към договора за заем и били следните:

1. Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с погасителен план;

2. Кредитен продукт: "Credissimo плюс";

3. Общ размер на предоставения Кредит: 1200,00 лева;

4. Срок на Кредита: 5 месеца;

5. Брой на Погасителните вноски: 5 вноски;

6. Размер на Погасителните вноски: Съгласно погасителен план в т.10 по-долу;

7. Фиксиран лихвен процент по Кредита: 40.00 %;

1

8. Годишен процент на разходите по Кредита: 48.23 %;

9. Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са посочени в Общите условия;

10. Общ размер на всички плащания: 1323,94 лева;

Съгласно чл. 4 от договора за заем, ищецът се задължавал в срок от броени часове, считано от датата на подаденото заявление за кредит, да представи на заемодателя едно от трите обезпечения, подробно описани в три точки. По същото време му бил даден ,,договор за поръчителство“ като му било обяснено, че е част от договор за заем № ***. Договорът за поръчителство бил със страни К. З. М. и втория ответник „Ай Тръст" ЕООД. От справка в търговския регистър впечатление правел и фактът, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД бил заемодателят „Кредисимо" ЕАД. Съгласно нарочно създадения бланкетен ,,договор за поръчителство" ищецът дължал възнаграждение за поръчителство в размер на 569,81 лева, платимо разсрочено на вноски. Вноските били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния договор за паричен заем № ***. Съгласно Приложение № 1 към ,,договор за поръчителство" и към договор за заем № *** от 26.07.2022 г. потребителят дължал възнаграждение за поръчителя, чийто общ размер от 569,81 лева следвало да се плати на пет вноски от по около 113,96 лева по банковата сметка на кредитодателя - „Кредисимо" ЕАД. Ищецът установил, че сумата, която трябва да заплати за погасяване на задълженията си по този договор, възлизала на 1893,75 лева.

При така изложените фактически положения, ищецът счита, че клаузата на чл. 4 от договор за потребителски кредит № *** от 26.07.2022 г., сключен с ,,Кредисимо ЕАД, както и чл. 8 ал.1 от ,,договор за поръчителство" от същата дата сключен с ,,Ай Тръст" ЕООД са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а чл. 8 ал.1 от договора за поръчителство бил нищожен и на друго основание - чл. 146, ал.1 ЗЗП, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като представлявал неравноправна клауза, която задължавала потребителя от по-силната икономически страна по заемния контракт да бъдат сключени неизгодни и допълнително икономически обременяващи клаузи, за да изпълнят поставеното им задължение по чл. 4 от Договора за заем. По този начин потребителят дължал "възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията“, което било в прекомерен размер и на практика представлявало допълнителна печалба, която следвало да се калкулирана с договорената възнаградителна лихва, но с невключването му в ГПР кредиторът целял да преодолее законовото изискване по чл. 19 ал. 4 ЗПК за таван на лихвените нива по предоставената в заем сума. В случая в чл. 8 ал.1 от договора за поръчителство формално било уговорено "възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията", за да се обезпечи кредитьт, но фактически се дължало не възнаграждение, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба за кредитора. Това било така, доколкото за да възникне вземането под формата на възнаграждение, договорът за заем предвиждал редица условия, които били кумулативно дадени и следвало да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което било обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът дал възможност на насрещната страна в едва десетдневен срок да му предостави банкова гаранция съгласно Общите условия. Налагането на толкова къс срок въобще препятствал всички възможности на длъжника да реализира и изпълни условията. Той обективно бил в затруднение дори да направи опит да потърси банкова гаранция, още по-малко да намери такава, която да отговаря на всички посочени мъчно преодолими условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждали на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Налагал се извод, че опцията по чл. 4 от договора всъщност не давала възможност на длъжника да избегне сключването на „договор за поръчителство" с паралелното дружество „Ай Тръст" ЕООД и от там да не дължи възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията, тъй като условията били много трудно 2 изпълними. След като това било така, във всички случаи вземането за възнаграждение щяло възникне в сферата на кредитора. То за това било уговорено и като сигурна част от дълга, като следвало да се заплаща разсрочено на равни части с всяка погасителна вноска. При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията, както и предвид размера му съпоставен спрямо главницата, възнаграждението излизало извън присъщите му обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръщало само в средство за обогатяване на кредитора. Ето защо то било нищожно. Фактически не се касаело за дължимо възнаграждение, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлявало допълнителна печалба за кредитора освен лихвата. В конкретния случай реално била договорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която била печалба за кредитора.

Възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията било нищожно и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. За да възникне правото на възнаграждение, уговорката за дължимостта му не трябвало да противоречи на императивни правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.

Противоречието със закона и/или с добрите нрави правело уговорката за възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 предл.

1 и предл.3 ЗЗД и препятствало възникването на вземането и на задължението за възнаграждение. Основното задължение на заемателя по договора за паричен заем било да върне на падежа заемната сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответствало на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С клаузата на чл. 8 ал.1 от договора за поръчителство обаче било предвидено възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията, но не на главното задължение на заемателя, а на задължението в десетдневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение за кредитора.

Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит било да гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне заемната сума и дължимите лихви. При липса на такова обезпечение, заемодателят имал право да прецени дали въобще да сключи договора за заем като тази преценка следвало да предхожда сключването на договора. Фактът, че договорът за кредит задължавал потребителя да предостави обезпечение потвърждавал тезата, че сумата формално наречена възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията е всъщност скрита възнаградителна лихва.

При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. на OCТК, така уговореното възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията излизало извън предадените му санкционна, обезщетителна и обезпечителна функции тъй като същото при пораждане на задължението било уговорено да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорено било компенсаторно възнаграждение за изпълнение на задължение различно от главното като начинът на уговарянето му сочел, че заемателят всякога ще дължи възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията и то в прекомерен размер спрямо заемната сума, ако в краткия десетдневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение, а именно да върне на падежа главница ведно с възнаградителната лихва.

Следователно дори интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, щял да има право да получи и допълнително възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията, което не било свързано с неизпълнение на същественото задължение по договора. Обезпечението в случая имало цел, различна от тази на възнаграждение за обезпечаването на изпълнението 3 на задълженията. Ако то обезщетявало вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми защитавало кредитора срещу неизпълнението и подготвяло неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпвала вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в договор за възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й, кредиторът щял да се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служело за общо обезпечение с оглед правилото на чл.133 ЗЗД. Ето защо уговорката между страните за плащане на възнаграждение, тъй като не преследвало заложените му функции, била нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Клаузата на чл. 8 ал.1 от договора за поръчителство била и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, поради което също била нищожна и на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП, тъй като била уговорена във вреда на потребителя и целяла единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията, като по този начин оскъпявала цената на заема. Този извод се подкрепял от обстоятелството, че изначално било предвидено възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията да се кумулира към погасителните вноски като се разсрочи изпълнението му. Поради това следвало да се приеме, че уговореното възнаграждение не отговаряло на изискването за добросъвестност в гражданските отношения и водело до значително неравноправие между правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Налице била неравноправност по чл.143, т. 5 ЗЗП, според която разпоредба неравноправна е клаузата, която задължава потребителят да изпълни неизпълними за него задължения чрез предоставянето на обезпечение от паралелно дружество, за което да заплати необосновано високо обезщетение или възнаграждение.